Промиват ли ни мозъка с „Черният петък“?

Промиват ли ни мозъка с „Черният петък“?

https://odam.uz/upload/media/posts/2019-11/18/black-friday-qanday-kun-tarixga-nazar_1574098126-s.jpg

Таткото на манипулацията – знаменитият Едуард Бернайс (1891-1995), особено високо е ценял една нейна техника: псевдосъбитие. Така е наречена, защото то реално не съществува, а специално е измислено за да въздейства върху хората и да се управлява тяхното поведение. Съвременната пропаганда, отбелязва Бернайс означава последователни, трайни усилия за създаване или оформяне на събития, с цел да се повлияе на отношението на обществеността към дадено начинание, идея или група.

До този извод великият манипулатор достига през все по-отдалечаващата се от нас 1928 г. Той е бил убеден, че работата на манипулатора е да създава събития и така да кара новините да се случват. Те нямат нищо общо с истината, но са далеч по-привлекателни, отколкото, ако бяха верни. Това е така, защото специално сътворяваните събития се отличават от сивотата на всекидневието, от скуката, увличат хората със своята необичайност, драматичност. И незабелязано от тях формират възприятията им и насочват поведението им.

Днес точно псевдосъбитието е едно от най-мощните оръжия, с което разполагат и агресивно използват специалистите по промиване на човешки мозъци – рекламисти, маркетолози, пиари и неразривно свързаните с тях журналисти. Конструирането на събития все по активно се прилага във всички области на живота ни – от политиката до спорта. Нещо повече: възникна цяло самостоятелно направление в съвременния маркетинг – събитиен мениджмънт (от англ. event management ), което развива и предлага само тези услуги.

Ние живеем в свят, изграден от псевдосъбития. Конкурсът „Мис Америка“ не се е появил, за да открие най-хубавата американка – той е бил сътворен за да удължи туристическият сезон на курортите в САЩ. Наградите „Оскар“ на киноакадемията се появяват през 1929 г., но не за да премират най-добрите филми и артисти, а за да привлекат вниманието на печата към кинопроизводството. Покрай това те скоро се оказват и благодатна зона за реклама на изделия на ювелири, моделиери и др.

Особено охотно псевдосъбитието се използва в областта на търговията. Пример за това е днешният ден – т.н. Черен петък.  Името му се появява преди десетилетия и е свързано с начина, по който търговците са отбелязвали своята работа. Било е възприето загубите да се записват с червено мастило, а печалбите – с черно. Така било установено, че след много месеци, отбелязвани с червено, идвал големият празник – Деня на благодарността, който в САЩ се празнува на четвъртия четвъртък на ноември. И отчетите влизали в зоната на черния цвят, защото в петъка след празничния четвъртък, американците неистово пазарували. Затова този ден бил наречен Черният петък – на цвета на печалбите.

https://static.tildacdn.com/tild3438-3739-4835-b435-366363313165/header.jpg

От сайта Black Friday Global, който специално анализира това псевдосъбитие в целия свят ще узнаем, че ресурсите, които маркетолози, производители и търговци влагат за неговата организация, буквално ги позлатяват. Проучванията на Picodi.com – основателя на Black-Friday.Global, включват 12000 души от 55 страни. От тяхната иконографика може да видим, как скачат показателите на продажбите в този ден през 2018 г. в различни страни – в Гърция  с 2600 на сто, в ЮАР – с 2571 на сто и т.н. Рекордът принадлежи на Пакистан – там ръста на продажбите в Черния петък  е 11525 на сто в сравнение с всеки друг ден на годината.

У нас увеличението на продажбите в Черният петък е с 562 на сто в сравнение с други дни на годината. Пиковите часове на този ден през миналата година, когато са направени най-много покупки, са 8 и 10 часа сутринта. Нашенци пазаруват най-вече дрехи, обувки, електроника, козметика, парфюмерия, битова техника. Прогнозите са, че днес около 43 на сто от българите ще участват в разпродажбите, което е увеличение с 11 на сто спрямо 2018 г. От тях 42 на сто ще посетят търговски центрове, а 28 на сто ще предпочетат онлайн пазаруване, най-вече от телефона си. В сравнение с миналата година техният брой е нараснал близо три пъти. Средно те ще похарчат днес за покупки в магазини и онлайн 419 лв.

Всичко това означава, че псевдосъбитието, наречено Черен петък, върши безупречно своята работа – да манипулира потребителите. На него се подават дори и хора, които добре са запознати с маркетинговите трикове и уловки.

В наше време манипулаторите-маркетолози не се задоволяват вече само с Черният петък. Те измислиха събитието „Цивилизована събота“, което е специализирано за продажби на книги. Появи се и още едно събитие, което набира все по-голяма популярност в света: киберпонеделник. То се провежда в  първият работен ден след Черният петък и е насочено към манипулиране на хора, които работят в офиси. Те идват на работа в понеделника след Черният петък и по инерция продължават да правят покупки от служебните си компютри. Самият термин се  появи пак в САЩ в резултат на проучване, осъществено през 2004 г. То е показало, че 77 на сто от онлайн търговците са заявили за значителен скок в продажбите точно в понеделника след Деня на благодарността.

Собствениците на търговски обекти очакват с нетърпение днешния ден. Той им позволява да се освободят от вече остарели колекции и стоки, защото е края на годината и идват новите асортименти. Най-често това е и мотива да се направят намаления – да се освободи пространство за тях, като същевременно се спечели добре.

Един от триковете е да се използва таймер, който обозначава, колко продукта са останали от тези с по-ниски цени: „ остават 13 лаптопа по намалена цена“, „още четири часа до края на разпродажбите“ и т.н. Това поражда тревога у потребителите и блокира разума им.

С КОЛКО СКАЧАТ ПРОДАЖБИТЕ В ЧЕРЕН ПЕТЪК В СРАВНЕНИЕ С ВСЕКИ ОБИКНОВЕН ПЕТЪК

Хитро се играе и с цените. Палто, което днес можем да купим в магазина за 200 лева вместо за 300, както е било обявено в понеделник например, седмици преди това може да е струвало и 150 лева. Печка, която се е продавала за 410 лв, преди броени дни е  поскъпнала до 520 лв. Но много голяма е вероятността точно днес да я открием с етикета Black Friday на цена от 450 лв  например. За да разберем тази игра с цените ще трябва да анализираме ценоразписа на магазина седмици назад, което малцина ще направят. Още повече пък да свършим това, след като вече сме влезли в магазина – хаоса и страстта да се пазарува, са наистина заразителни и няма да можем да им устоим. А и самата атмосфера в магазините е специално подготвена, за да блокира нашия разум: разслабващи ни аромати, приятна музика, павилиони, които създават празнично настроение… Влезли за едно, неусетно за нас самите ние ще направим  спонтанни покупки, които не сме имали предвид.

Добре е винаги да помним, че производителите и търговците не са наши благодетели – те просто преследват своя интерес. А той е да измъкнат, колкото се може повече пари от джобовете ни. Затова наемат професионални манипулатори, чиято цел е да ни омайват и притъпяват критичното ни мислене – доколкото го притежаваме.

Единствено от нас зависи дали ще се подадем на това псевдосъбитие или ще подходим разумно. Защото, ако изчакаме някоя и друга седмица, най-вероятно е да купим днешните „намалени“ стоки на цени, която ще са далеч по-изгодни за нас. Наблюдения сочат, че над 90 на сто от стоките, които се предлагат в Черният петък, може да се купят и много по-евтино в други дни.

А и няма да се окажем в ситуация, в която да се чудим  защо сме си дали парите за неща, които всъщност не са ни нужни…