Пътят към ада е покрит с добри намерения

Пътят към ада е покрит с добри намерения

https://www.thebalancesmb.com/thmb/rm_srR7VnBQPbLeEOA3qnPx5Exk=/400x250/filters:no_upscale():max_bytes(150000):strip_icc()/trafficjamgetty-56a82efd3df78cf7729cdba6.jpg

Юбер (Uber) е една от компаниите, името на която най-вече младите хора познават добре. Тя създаде системата за споделено пътуване, която днес се използва в много градове на около 70 държави. Посредством приложение към смартфона  се подава заявка за пътуване, която получават шофьори, включили се към Юбер. Компанията предлага по-ниски цени за превоз и успешно конкурира познатите таксиметрови услуги.

Съоснователят и бивш изпълнителен директор на Юбер – милиардерът Травис Каланик, преди пет години заяви уверено: пътуването с кола на компанията му ще накара хората да оставят автомобилите си у дома. Замисълът на създателите на тази технология за транспортиране е, че ще възникне ситуация, в която четирима непознати ще оставят автомобилите си и ще се возят на някаква друга кола. Надеждите са, че алгоритмите ще управляват поведението на хората за сметка на ценообразуването и съпоставката на маршрути. Това ще позволи на шафьорите да пестят много време между пътуванията. Според него, ако всяка кола в Сан Франциско бе Юбер, там нямаше да има автомобилно движение.

Дали обаче доброто намерение – да се разтовари ужасният трафик в големите градове на света, наистина се  оказа удачно решение? В медията The Wall Street Journal по този повод се появи любопитен материал. В него се твърди, че Юбер (както и неговият основен конкурент Lyft Inc.) не само, че не отслабват трафика, а се случва точно обратното: задръстванията в много градове се увеличават още повече. Добрата идея се оказа лошо решение за автомобилният трафик. Значителна част от шофьорите, които ползват Юбер – около 40 на сто, предпочитат да са сами в колата, а не да я споделят с други пътници. А появата на двете компании за солидарно пътуване – Lyft и Uber, е довело до забавяне скоростта на движението само в Сан Франциско с 60 на сто в периода между 2010 и 2016 г.

Примерът с Юбер показва, как често добрите идеи вместо да решат проблем, създават нови и още по-сложни за разрешаване. При това Юбер не е единственият случай, когато намеренията са едно, а получаваните резултати са точно противоположни на тях.

https://www.retecool.com/wp-content/uploads/2016/07/file.jpg

Появата на Фейсбук бе представена като начин хората да общуват лесно и интензивно един с друг. Но какво се оказа? Тази социална мрежа се превърна в най-големият производител на фалшиви новини. И реално допринася за разединение  и дезинформация. Да не забравя да спомена и за търговията с персонална информация, която носи отлични доходи на собствениците и.

Шифрованите приложения за обмен на съобщения, предназначени за осигуряване на скритост, дискретност в интернет, се оказаха любимо средство за общуване на наркотърговци и терористи.

Смартфонът се настани трайно и необратимо в живота ни. А за хлапетата той е по-скъп от най-близките им хора – без тях могат, но не и без „умния“ си телефон. Но за това удобство плащаме и то твърде скъпо: с отказ от личен живот и право на избор. Притежаваме ли го, за нас вече се знае всичко: къде се намираме, кой е до нас, какво обичаме да хапваме и какво пием, по каква музика си падаме и за кого вероятно бихме гласували. Всяко наше действие се следи и се трупа в облака от данни. Имаш ли смартфон, трябва да забравиш за личното си пространство – вече го нямаш. Обяснимо е защо използването за целите на рекламата на т.н. психологическо профилиране, основано на цифровите следи, които оставяме чрез смартфона си, увеличава над два пъти нейната ефективност! След гледане на персонализирана реклама вероятността човек да купи продукта или да гласува за еди кой си, скача с цели 1400 на сто! Та няма нищо по-лесно от това, да манипулираш някого, когато знаеш всичко за него.

Но разминаването между добрите хрумвания и лошите последици от реализацията им не се забелязва само в сферата на новите технологии – този ефект се проявява почти навсякъде в живота ни.

Компанията по производство на електронни цигари Juul Labs заяви, че се появява, за да помогне да се намали броят на хората, които пушат цигари. Резултатът бе невероятен взрив на тинейджъри с никотинова зависимост.

Много млади родители днес купуват плодови сокове в бутилки или кутии на децата си. Те наистина си вярват, че така им предлагат полезни напитки – в това ги е убедила вездесъщата реклама. Само дето е точно обратното: те са едни от най-опасните продукти за здравето на детето, най-вече заради високото съдържание на захар в тях. Производителите щедро ги насищат с „бялата отрова“, за да ги направят по-привлекателни на вкус за децата.

Те не са единствените, които родителите пазаруват убедени, че това ще помага на децата им да растат здрави. Проучване в САЩ сред 168 бебешки храни от големи производители, показа: 95 на сто от тях съдържат отровни метали! В храната, която мама и татко дават на децата си са били открити  95 на сто олово, 73 на сто арсен, 75 на сто кадмий и 32 на сто живак. Една четвърт от анализираните храни съдържат и четирите тежки метала. Една от пет тествани бебешки храни е имала над 10 пъти повече олово, отколкото се допуска. И всички те увреждат мозъка на бебето.

https://sovetclub.ru/tim/25e77c679793272234e46fbebfc7528c.jpg

Какво се оказва? Заради голямата си любов към децата родители, подавайки се уловките на манипулатори, работещи за производители и търговци, вършат неща, с които реално вредят на здравето им – предлагат им храни и напитки, без да се замислят, колко опасни са те за тях.

Английският писател Самюел Джонсън (1709-1784) не е сгрешил, когато е написал: „Пътят към ада е покрит с добри намерения“. Затова няма да е зле да се научим да не приемаме всичко, което ни общават като чиста истина. Шансът това, което ще последва да няма нищо общо със заявеното, е много по-голям, отколкото обратното.

Но, ако продължавате да сте на друго мнение, спомнете си за кои сте гласували през последните десетилетия. И какво е последвало след това.