Радостта от мързела: 1 част

Радостта от мързела: 1 част

 

Вероятно и вашата майка, подобно на моята  многократно ви е казвала: не мързелувай, бъди трудолюбив, ако искаш да си успешен. Лентяйте си погубват живота, докато тези, които много работят, те сполучват!
За съжаление, майка ми вече я няма тук – тя е горе на небето и се появява при мен само понякога в сънищата ми. Но думите и за лошия мързел и добрия труд, са дълбоко втъкани в подсъзнанието  на мен и на Здравка – моята сестра-близначка.


Но честно казано, колкото повече жизнен опит трупам, толкова повече започвам да се съмнявам във верността на тази максима – бягай от мързела, ако искаш да постигаш целите си. Около мен има различни хора – едни са доста работливи, други си падат по лентяйството. И кой знае защо, като че ли по-радостни са точно тези, които ще предпочетат мързелуването пред работохолизма.
Излиза, че мързела далеч не е толкова просто нещо, както може би ни се струва на пръв поглед. И че освен мрачни, в него можем да открием и не малко светли страни.


1.
Преди всичко е добре да помним, че съвсем не е толкова страшно, ако ни домързява. Канадски изследователи установиха, че ние, хората, по начало сме предразположени към ленивост. В природата ни е заложено да устройваме дейността си по такъв начин, че да свеждаме до минимум разхода на енергия. И това е обосновано в процеса на еволюцията ни: нашите предшественици са били принудени да пестят калориите си, за да могат да тичат след мамути и бизони, ако искат да имат на трапезата си нещо за вечеря. Или да се опитат да избягат от преследващи ги тигри, които пък тях са си харесали за закуска.


2.
Мързелът съвсем не е толкова рядко срещано явление. И ние едва ли ще сме по-различни от британците например, които стават все по-мързеливи. В базата ми от данни съм запазил резултати от любопитно проучване, осъществено във Великобритания. То сочи, че днес британците са по-мързеливи откогато и да било. Така всеки шести е съгласен да зяпа скучна телевизионна програма, само защото го мързи да стане и да превключи канала, ако дистанционното му е повредено. Повече от една трета никога няма да се затичат, за да не изпуснат автобус, а 60 на сто не са готови да се качат и два етажа в офиса по стълби. От собствениците на кучета 52 на сто не ги разхождат, а две трети от родителите признават, че игрите с децата им ги уморяват. Нямат сили да правят секс в края на деня 73 на сто от двойките, като при това 58 на сто признават, че причината е  в лошата им физическа форма. Заради готовата храна, пултовете за управление и интернет-пазаруването расте опасно ленива Британия, заключават социолозите, които са осъществили това проучване.


3.
Хората мързелуват по всички географски ширини. Преди време Федералната служба по трудоустройство в Германия изпрати съобщения до 30000 безработни да отидат да помагат при събиране на урожая. Е, явиха се не повече от 3000. Затова в тази страна всяко лято се търсят сезонни гастарбайтери от други  страни – като нашата например. Защото желаещи да бачкат германци все по-трудно се намират…


4.
Мързеливите хора са радостни и защото  не са болезнено амбициозни. Те бягат от суетата и се посвещават на простички човешки наслади – ракийка, салатка, забавни телевизионни предавания, сърфиране из мрежата… За тях мързела и свободата са синоними. Те не бързат за никъде, защото знаят, че живота е кратък. Нямат нищо общо с кариериста, който със зъби и нокти се стреми да превземе поредния връх в служебната, политическата, социална кариера. Техните амбиции са сведени до това, спокойно да  се носят по руслото на собствения си живот.


5.
В интерес на истината ние с вас не откриваме хубавата страна на мързела. Може би сте чували за римския император Диоклециан. Но може и да не сте, защото той все пак е царувал доста отдавна – от 284 година до 305 година. А на 1 май 305 година обявява на специална церемония, че предава властта на цезарите, отново приема предишното си име Диокъл и заминава за родния си град Аспалатос в Далмация. Писнало му на човека да управлява и решил да се отдаде на леност и спокойно да прекара остатъка от живота си. А когато по едно време дошли пратеници да го поканят отново да се върне във властта, той се усмихнал и им казал:
– Ако видите само, какво зеле съм отгледал в градината, то няма да ме викате обратно!


6.
Прекалено многото работа само повишава риска от възникване на сърдечни заболявания – с близо 80 на сто! След дългогодишни наблюдения на 22000 души в света, финландски  учени са установили, че заради твърде дълъг работен ден хиляди хора са обречени на сърдечни пристъпи и инфаркти, както и на старческо слабоумие в по-късна възраст. Трудохолиците са показвали много по-ниски резултати при тестиране на равнището им на интелект, кратковременна памет и запомняне на думи. Причините за това са продължително влияние на стреса, неправилно хранене, недостиг на движения, липса на отдих.


7.
В архива си пазя и любопитна публикация от преди няколко години. В нея авторът -Джефри Джеймс, разказва и за главния оперативен директор на Facebook Шерил Сандбърг. Тя всеки ден си тръгвала от работа в 17.30 часа, за да бъде с двете си деца. Дълго време тя  криела това, преди да си го признае. Но въпреки напускането на кабинета си точно в края на работния ден,  това въобще не пречело на Шерил да бъде продуктивна и ефективна. Причината е, че хората, които работят по-малко правят по-добри неща. Трудохолиците, натегачите само си мислят, че достигат повече – всъщност качеството на това, което правят, е доста по-ниско. Те изгарят емоционално, съсипват семейния си живот – та те нерядко дори не знаят в кой клас е детето им! Заключението на Джефри Джеймс е, че всъщност никой не трябва да се оправдава, ако си тръгва от работа точно навреме в края на работния ден. Напротив, ако не го върши трябва да се извини, защото така прави работата на целия екип много по-малко ефективна.