Радостта от мързела

Радостта от мързела

 

 

Колкото повече жизнен опит трупам, толкова повече започвам да се съмнявам в справедливостта и на една от най-разпространените мъдрости: труди се упорито, ако искаш да постигаш целите си. Познавам немалко хора, от които едни са доста работливи, а други са си направо мързеливи. Но кой знае защо, като че ли щастливи са точно тези, които предпочитат отдиха пред работохолизма.


Вероятно това е и една от причините хората все повече да лентяйстват. Проучване във Великобритания показа, че днес британците са по-мързеливи откогато и да било. Така всеки шести е съгласен да зяпа скучна телевизионна програма, само защото го мързи да стане и да превключи канала, ако дистанционното му е повредено. Повече от една трета никога няма да се затичат, за да не изпуснат автобус. А 60 на сто не са готови да качат и два етажа в офиса по стълби.

От собствениците на кучета 52 на сто не ги разхождат. Заради готовата храна, пултовете за управление и интернет-пазаруването, расте опасно ленива Британия, заключават социолозите, осъществили това проучване.
Едва ли ще са по-различни резултатите, ако подобно изследване бъде направено в която и да е друга страна, включително и в нашата любима Татковина.

Броят на тези, които обичат да мързелуват, расте в геометрична прогресия.
Но няма да бъдем прави, ако тръгнем да ги осъждаме затова. Просто защото мързела не е чак толкова еднозначно негативно явление, както може да ни се стори на пръв поглед. Нещо повече: оказва се, че и от него може да има и то не малка полза. Ето някои от неговите позитивни страни.

Пести силите ни
Канадски изследователи установиха, че ние, хората, по начало сме предразположени към ленивост. В природата ни е заложено да устройваме дейността си по такъв начин, че да свеждаме до минимум разхода си на енергия. Тази потребност се е появила в процеса на еволюцията ни. Нашите предшественици са били принудени да пестят калории, за да могат да тичат след мамути и бизони, ако искат да имат на трапезата си нещо за вечеря. Или да се опитат да избягат от други преследващи ги създания, които път тях са си харесали за похапване.

Укрепва здравето ни
Ако прекаляваме с работата ние повишаваме риска от възникване на сърдечни заболявания с близо 80 на сто! След дългогодишни наблюдения на над 22000 души в света, финландски учени са установили, че заради твърде дълъг работен ден хиляди хора са обречени на сърдечни пристъпи и инфаркти, както и на старческо слабоумие в по-късна възраст.

Трудохолиците са показвали много по-ниски резултати при тестиране на равнището им на интелект, кратковременна памет и запомняне на думи. Причините за това са продължително влияние на стреса, неправилно хранене, недостиг на движения, липса на отдих.

Помага ни да мислим
Има един стар анекдот – този за основоположника на ядрената физика Ърнест Ръдърфорд (1871 – 1937 г.), дето влязъл привечер в лабораторията си и зърнал там да се труди един от учениците му.
– Какво правите тук толкова късно? – запитал го учудено Ръдърфорд.
– Работя! – казал ученика.
– А какво правите през деня?
– Работя, разбира се! – отговорил ученика.
– И рано сутринта също ли работите?
– Да, професоре и сутрин работя! – потвърдил гордо ученика, очаквайки похвала.
Ръдърфорд помрачнял, а после раздразнено го запитал:
– Добре де, а кога мислите?


За това става дума – на тези, дето само работят, не им остава време да оставят мислите си да се реят в неизвестността. Никой не знае, какъв ще е резултата от подобен свободен полет, но точно от тази непредсказуемост се раждат велики хрумвания.

Прави ни по-успешни
В психологията се използва понятието прокрастинация – отлагане за после на нещо, което ни е неприятно да го свършим веднага.

Оказва се, че ако не бързаме, а отсрочваме нещата, които би трябвало да свършим, ще сме по-успешни. Експерти анализирали поведението на работното място на хора с високи интелектуални способности, които са спечелили победа в конкурса Intel Science Talent. И така установили, че те са успявали, защото не са бързали, обичали да мързелуват, вместо да се потят. Но по време на лентяйството и заниманията с други дела, подсъзнанието им не преставало да търси и да генерира необходимите им свежи хрумвания.

Затова мързела и креативността не са врагове, а са си неразделни приятели.

По-малко, но по-добро
Като нищо може да се окаже, че двигател на прогреса съвсем не са работохолиците, а мързеливците. За да живеят така, както на тях им харесва, те неизбежно трябва да проявяват неординарно мислене, да търсят и да намират необичайни решения. Това е установил и Бил Гейтс – един от най-богатите хора на планетата:
– Винаги ще избера мързелив човек да свърши трудна работа – казва Бил, – защото той ще намери най-лесния начин да я направи.


Хората, които работят по-малко правят по-добри неща. Трудохолиците само си мислят, че достигат повече – всъщност качеството на това, което вършат нерядко е доста по-ниско. Една от причините за това е постоянния стрес заради трудово претоварване. Докато тези, които не се вманиачват в работата си са по-спокойни, радостни, щастливи. А точно заради това и техния труд е по-производителен.

Да си спомним и за знаменития принцип на Парето: резултатите, които постигаме се дължат на 20 на сто от усилията, които полагаме. Изводът е, че много от нещата, които вършим, можем спокойно да не ги правим.

Ние не разполагаме с неизчерпаема жизнена енергия – нея за всяко живо същество природата строго я е лимитирала.

И от нас зависи темпото, с което ще я харчим: можем да я изразходваме, отдавайки се на работа или да я икономисваме и съхраняваме за по-дълго, като намираме време и за почивка. Лъвът на свобода живее около 10 години, но в зоопарка спокойно докарва и до 20 – когато е в дивата природа той минава километри, за да си намери храна, а в клетката мързелува.


Жизнената философия на мързеливия е да работиш така, че да харчиш най-малко ресурси, денят ти да минава без напрежение и успешно да постигаш целите си. Той помни, че почивката е и прекрасна защита от стреса, за който си знаем, че е в основата на всички заболявания. А интуитивно е осъзнал, че идеите, от които зависи мястото му под Слънцето, най-добре се раждат по време на мързелуване. С чувство за мярка, естествено.


Добре е да имаме предвид всичко това, когато избираме приоритетите, за които ще харчим от жизнената си енергия, отпусната ни от Всевишния.