Кой е отговорен за бъдещето на децата ни?

Кой е отговорен за бъдещето на децата ни?

 

 

 

Утре е 24 май – Денят на българската просвета и култура. И на Кирил и Методий, създали глаголицата – славянската писменост. Двама братя, които преди около три десетилетия папа Йоан Павел II обяви за „покровители на Европа“.
На този светъл празник обикновено се сещаме за учителите – хора, които в последните близо три десетилетия вече не са в центъра на публичното внимание. Там мястото е запазено за чалга-звезди, мутри, корумпирани властимеющи, лумпени и други подобни образи.

От една страна е добре, че сред този “елит” тях ги няма. От друга страна е тъжно, че точно те – хората, които със своя труд дават знания на децата ни, днес са забравени, недооценявани, обругавани.
Факт е, че немалко родители изцяло са прехвърлили отговорността за развитието на децата си върху учителите. Те са убедени, че на тях това им е работата – да им дават не само знания, но да осигурят и успеха им в бъдеще.


Дали, обаче, учителите единствено са съпричастни за мястото под слънцето, което ще заемат децата ни утре? Родителите само зрители ли са в този процес?
Истината е, че ако някои е съпричастен към очертаващия се провал утре в живота на много от днешните деца, то това най-вече са техните родители. А не учителите.

За правилата на играта
Във всяко общество има определени правила, които всеки негов член е длъжен да спазва. И една от най-важните задачи на родителя, а не на учителя, е да научи детето си на тях. Да го въведе в изкуството на самоконтрола и самодисциплината, без които е невъзможно да успееш утре в живота. И строго да контролира дали то ги спазва.

Безпомощност
Синът на моя позната е тинейджър. И по нейните думи, ако тя не му реши задачите, не му намери материали за есето, което трябва да напише по история или български, той така и ще отиде на училище – неподготвен.
Тази очарователна дама не е единствена в подхода си към своето дете – хиляди са българските майки, които пишат домашни вместо децата си.

Те се занимават с неща, които техния син или дъщеря е длъжен сам да свърши. Но той/тя предпочита да гледа клипове на смартфона си или да не се разделя с любимите си видеоигри.
Резултатът е, че растат готованковци, които се предават пред първата срещната трудност. Инертни, нежелаещи да опитват и затова неумеещи и нищо да направят сами. Е, работодателя трябва да не е с всичкия си, за да назначи в екипа си утре такъв човек.

Страх от риска
Не са малко родителите, които са свръхчувствителни към провал на детето. Те правят всичко възможно, да го опазят от рискове. Но ако детето не среща трудности, как ще се научи утре да се справя с тях в живота?
Един велик китайски мъдрец – Конфуций, точно го е казал: “Величието не е в това да не падаш, а да ставаш всеки път, когато си паднал.” Поражението е част от успеха.


Животът не е идеален, за разлика от ситуациите в рекламите. Важно е отношението и поведението ни към това, което се случва. И тази истина трябва да обясняват на децата най-вече родителите, а не учителите. Да изграждат у тях реалистични представи за света и със собственото си поведение да им предлагат модели, достойни за подражание.

Авторитетът на учителя
Най-голямата грешка, която може да направи един родител е да оспорва авторитета на учителя като професионалист пред детето или неговите съученици. За съжаление, не са малко родитгелите-грубияни, които си позволяват да вдигат невероятни скандали на учители, затова защото са писали ниски оценки на детето им, направили са му забележка, наказали са го.

Те са убедени, че са длъжни на всяка цена да защитават собственото си дете и затова са затворили сетивата си за разумни аргументи и обяснения от страна на учителя.
Причината за случващото се е липсата на възпитание у самите родители, много от които са чист продукт на властващата днес чалга-култура у нас. Посредствеността се шири в невероятни мащаби, благодарение и на доминиращото съдържание на медиите и социалните мрежи.

Огромната част от хората у нас, когато попадат на някаква информация се плъзгат по повърхността и, а тя често е подвеждаща. Това, което знае учителя за преподаването като занаят например, е неизвестно за повечето родители. За съжаление, ширещото се невежество сред тях не им позволява и да вникнат в разумни аргументи, когато учителя им ги предостави.


А и децата са склонни да изкривяват информацията, когато разказват в дома си за всекидневието в училище. И затова да им се вярва безпрекословно е също толкова погрешно, както и да се доверяваме на всичко, което четем и виждаме в социалните мрежи.
Ако родителите наистина желаят доброто на детето си, те са длъжни да пазят репутацията на учителя, да издигат неговия авторитет, да го подкрепят в добрите проекти, които има намерение да осъществи.

Учителят не е длъжен да възпитава детето
Това е отговорност на родителя. Учителят в рамките на пет дни в седмицата трябва да предаде – достъпно, ясно, интересно знания и на няколко десетки други деца. Които са и с различни възможности за възприемане на неговата информация. Възпитанието на детето е работа най-вече на мама и татко, на баба и дядо. Недостигът на пълноценно общуване с детето, замяната му с пари или подаръци, прехвърлянето на отговорността за това единствено на учителите, е не просто наивен подход.

Той е много опасен в нашата високо технологична епоха. Защото, ако сега все още можем да разчитаме на всевъзможни компромиси, корупционни схеми и пр., утре това ще е невъзможно. Просто защото роботите не познават израза “отбиване на номера”.
От мама и татко най-вече зависи дали детето ще изгради в себе си увереност, че е в състояние да преодолява неизбежните трудности в живота си. Дали ще се научи да мисли критично и ще бъде ли ентусиаст в нещата, с които иска да се занимава.

Дали ще се научи да излага мислите си, да води диалог, да работи в екип. Дали ще е в състояние да генерира идеи, да намира различни решения на едни и същи проблеми. Дали ще е психически и физически устойчиво и спокойно ще приема случващите се неуспехи. Дали ще умее да различава доброто от лошото. Дали ще е съпричастно към това, което вълнува другите хора около него.


Ако съумеят да поставят основите на тези качества у детето си, то родителите могат да не се вълнуват за неговата бъдеща социална и професионална реализация.
Защото вън от всякакво съмнение е, че тя ще бъде повече от успешна.


Истината е, че ролята на родителя никога не е било толкова отговорна, колкото в наше време. Учителят ще ни допълва, но няма как да ни измести в най-важната ни задача, като майки и татковци: да подготвим детето си за изпитите на живота.
А в бъдеще в тях няма да е просто трудно да се преписва.
То ще стане невъзможно.