Роди ме мамо с късмет…

Роди ме мамо с късмет…

 

 

 

Животът е пълен с несправедливости. Можеш да се бъхташ денонощно, да трупаш дипломи от всевъзможни университети и пак да не постигнеш това, което с лекота получават други. И немалко от които спокойно може да отнесем към групата на очевадни тъпоглавци. И в наше време, както и преди, да си талантлив и много умен съвсем не означава, че ще постигнеш и жизнен успех.


Нас ни възпитават, че сполуката се определя най-вече от такива лични качества, като талант, интелект, навици, находчивост, съобразителност, усилия, своенравие, упорит тежък труд, склонност към риск… И несъмненно всичко това е много полезно. Но само развит ум и трудолюбие съвсем не гарантират успеха в живота.


Най-нови проучвания потвърждават тази въпиеща неправда: парите се оказва, че далеч не отиват при тези, които полагат най-големи усилия, за да ги спечелят. Може човек да е еталон за тъпота, но ако си е късметлия въобще не трябва да се безпокои за това – успеха му е в кърпа вързан.
Университетът в Катания е най-старият в Сицилия – основан е през 1434 година. Тамошни учени, начело с физика Алесандро Плучино, решиха да проверят от значение ли е късмета, за да постигнеш целите, които си поставяш в живота.


Те създадаха компютърни модели, които проследяват жизнения успех на хиляди виртуални хора в продължение на тяхната професионална кариера, във възрастта от 20 до 60 години. Както и в реалния живот всички те са имали различни способности – интелект, креативност, решителност, амбиции, богатство…

Учените са поставили тези виртуални персонажи в продължение на цялата им кариера, в различни – щастливи и неблагоприятни обстоятелства. Те са се появявали пред тях абсолютно случайно. Когато им се е предоставяла щастлива възможност, те са можели да се възползват от своят талант, интелект, навици, за да израстнат в професионалната стълбица. В реалния живот такова събитие може да бъде например случайна среща с влиятелен в бизнеса човек.

Но ако е възниквала неприятна ситуация – като тежко заболяване, компютърния модел е отнемал от виртуалния човек част от богатството му.
В света има всякакви хора – от много умни до непоправимо глупави и множество хора, които са по средата между тези два полюса. Ние можем да работим повече или по-малко, но никой от нас не може да се труди милиард пъти повече от останалите.

Но е неоспорим факт, че има хора, които реално получават милиарди пъти повече пари от нас. Осем от най-богатите на планетата притежават точно толкова пари, колкото имат 3,6 милиарда бедни хора. Потвърждава се известния принцип на Парето: богатството винаги се концентрира в не повече от една пета от хората.


Е, означава ли това, че тези 8 човека са гении – най-талантливи, умни, изобретателни? Не, разбира се, защото това е абсурдно. Проучването показва, че успеха им е обусловен от твърде много случайни фактори, върху които не влияят техните вродени способности. Така учени, чиито фамилии започват с първите букви на азбуката, са с по-голяма вероятност да успяват. Тези, чиито имена по-лесно се запомнят, получават печеливши позиции.

Мъжете със звучни фамилии по-скоро стават мениджъри, отколкото обикновени изпълнители. Жените-юристки, чиито имена звучат като мъжки се ползват с по-голямо търсене сред клиентите, отколкото техните колеги-дами с женствени имена. За роденият в Бостън човек е много по-вероятно да получи работа в престижна компания, отколкото този, роден в Бангладеш.


Учените отбелязват, че тъй като наградите и ресурсите като правило се предоставят на тези, които вече са достигнали значителни успехи, това погрешно се приема като мерило за техните таланти и знания. Само по себе си това никак не е добре – то е своеобразна бариера, която възпрепятства реализацията на действително най-талантливите.


Екипът на Плучино установява, че най-успешните хора почти никога не са били сред най-талантливите – като правило те са били хора със средни възможности. Надарените хора като цяло наистина са по-успешни, отколкото тези със средни способности, но те изключително рядко се оказват сред най-печелившите. В повече от 100 смоделирани кариери персонажите, които са достигали успех, са принадлежали към числото на посредствените. Те са били 128 пъти по-успешни в сравнение с болшинството далеч по-способни от тях конкуренти.


Изводът от това много интересно проучване е, че именно късмета, а не таланта, трудолюбието или хазарта, се оказва съществен фактор за успеха. Къде ще се намираме в този свят, се определя в много голяма степен от това, дали съдбата ще е благосклонна към нас.
Та ей такива едни неща се случват по света. И както казваше един мой съученик от механотехникума – някои работи са само за отличниците.

Днес, запознавайки се с изследванията на италианските учени се уверявам, колко мъдър е бил той – има хора, които така са си родени: да печелят. Може да им завиждаме или не, но към тях съдбата е особено благосклонна. Това, което за нас е недостижимо, независимо какви усилия ще положим, те получават от живота като подарък.
Векове ни делят от времето, когато наши предшественици са обобщили житейските си наблюдения в поговорката “Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!”

Не е в нашата власт да променим тази несправедливост – просто трябва да приемем света такъв, какъвто е. Да сме благодарни на съдбата за това, което имаме сега. И да му се наслаждаваме, защото живота е кратък. Така най-малкото ще пестим жизнена енергия, която ще ни е нужна и утре.
За да продължим да играем ролите си на сцената на своя живот.