Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 3

Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 3

Когато си купуват лекарство повечето хора едва ли се замислят, доколко безопасно е то за тях. Това би трябвало да е работа на експерти, които да проверяват сигурността и ефективността на хапчето. Като особено важно е тези хора да са независими от компаниите-производители, за да са безпристрастни и обективни. Сериозно проучване показа, че 98 на сто от тестовете, осъществени от организации, финансирани от компании-производители, доказват ефективността на предлаганите на пазара лекарства от спонсорите. За независимите проучвания този показател бе 79 на сто.

В края на 80-те години на миналия век проф. Бети Донг от Калифорнийския университет открива, че положителния ефект от приложението на препарата Synthroid превишава този от аналогичните препарати на конкурентите. Компанията-производител на Synthroid – „Флинт”, незабавно предоставя на проф. Донг 250000 долара за допълнително тестване, което категорично да потвърди този извод. Вторичните тестове обаче са разочароващи за „Флинт”: те доказват, че Synthroid по нищо не се различава от лекарствата на конкурентите. Тогава „Флинт” забранява публикуването на новите резултати от второто проучване с аргумента, че притежава авторските права над научните трудове, подготвени с нейни пари. Последват серия съдебни разправии и едва след седем години проф. Донг можа да публикува резултатите от проучванията си. Компанията „Флинт” бе атакувана със съдебни искове и от страна на потребители, които я обвиниха, че ги е въвела в заблуждение. Съдът задължи „Флинт” да им изплати обезщетения на обща стойност от 365 милиона долара. Смешна сума, ако вземем предвид, че за тези седем години, през които „Флинт” задържаше публикацията на проф. Донг, тя си бе докарала чиста печалба от над 2,45 милиарда долара!

Сега да не останете с впечатлението, че тарикатите от фармацевтиката са си взели поука и са станали суперетични и социално отговорни. Нищо подобно! Две десетилетия след случката, за която ви разказах, отново в САЩ са анализирани 324 кардиологични изследвания, публикувани в списанията JAMA, „Лансет” и „Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин” в периода от 2000 до 2005 г. Изводът е същият: изследванията на експерти, които са спонсорирани от фармацевтични компании, много по-често доказват превъзходството на новия метод на лечение в сравнение с тестове, финансирани от нетърговски организации. Е, сами можете да си направите извода доколко да вярвате на информацията за ползата на новите лекарства, с която хора в бели престилки често ви омагьосват.

Аз вече писах за “експерти”, които фабрикуват пълни безмислици. Но точно позовавайки се на тях впоследствие политици вземат неразумни решения, които засягат всички ни.
Гордън Браун е британски политик, бивш министър-председател на Обединеното кралство. Министър на финансите е в периода 1997 – 2007 г. Е точно по това време се случва нещо любопитно: Гордън Браун решава да продаде на 17 аукциона повече от половината от златния запас на страната – около 400 тона. Печалбата от тази продажба е превърната в американски долари, евро, йени, ценни книжа. Но през 2010 г., когато започва разследване на тази сделка, цената на златото вече е скочила четири пъти! Излиза, че загубите от нея за английската държава са около 7 милиарда фунта стерлинги. Ако беше почакал с решението си финансовия министър, в държавната хазна щеше да постъпи далеч по крупна сума.


А когато го атакуват за странното му решение, Браун се оправдава с това, че така са го посъветвали експерти на Банката на Англия – централната банка на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Едва ли човек трябва да е лауерат на нобелова награда по икономика, за да осъзнае недалновидността и некомпетентността на въпросните експерти.

Психологът Филип Тетлок, който изучава работата на политически и икономически експерти, е установил нещо любопитно: колкото по-известни са експертите, толкова прогнозите им са по-лоши от тези, осъществени от хора без репутация. Сред причините за това е и свръх самоувереността на експертите, която им пречи да видят очевидното.
В архива си пазя и друго любопитно проучване, осъществено от университета в Пенсилвания и австралийския университет Монаш. В него е търсен отговор на въпроса, доколко прогнозите на експерти за възможни последици от конфликти, се отличават от тези, направени от дилетанти. Съществува представата, че въпреки сложността да се предвиди бъдещото развитие на конфликтите (най-вече защото участниците в тях действат различно и често променят моделите си на поведение), експертите са способни да се ориентират и да дадат реалистични препоръки. В рамките на експеримент, са били представени осем конфликта в различни области – вземане на заложници, противоречиво инвестиционно предложение, стачка на медицински сестри, териториален спор между две държави и др. Тези конфликти наистина са се случили, но описанието им е било завоалирано, за да не могат участниците да се възползват от паметта си или от база данни. Описанията на конфликтите били представени за изучаване на експерти и на дилетанти (студенти), като тяхната задача била да подготвят възможни сценарии за развитие на събитията.

Резултатите били шокиращи. Експертите със стаж под пет години са дали точни отговори в 36 на сто от случаите, а по-опитните – в 29 на сто. Прогнозите на “тесните” специалисти (работещи само по изучаване на конфликти в бизнеса например) не са били по-точни от тези на колегите им, занимаващи се с други теми (като тероризма например). Предоставянето на повече време за изготвянето на прогнозите имало отрицателен ефект – точността на предсказанията се снижила от 41 на сто до 28 на сто. И накрая прогнозите на експертите се оказали (осреднено) точни в 32 на сто от случаите, докато студентите (дилетанти в областта) са дали почти същите (29 на сто) верни отговори. Изводът: не трябва прекалено да се доверяваме на експерти за моделиране на ситуации, защото неверните прогнози могат да ни създадат големи неприятности.

В наш интерес е да не се вярваме на експерти, само защото ни се представят като такива. Това се отнася и за идеите, които са ни хрумнали – ако експерт ни каже, че това са пълни глупости, значи сме на прав път: вероятността да е зареден с професионални стереотипи, които да го правят предубеден, съвсем не е малка.
Робърт Миликън е забележителен физик, носител на Нобелова награда за работата си върху определяне на елементарния заряд на електрона, потвърждаване на уравнението на Алберт Айнщайн за фотоелектричния ефект и определяне с голяма точност стойността на константата на Планк. Но точно на него принадлежи знаменитото твърдение, че няма никаква вероятност човек някога да овладее силата на атома!