Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 4

Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 4

Трима американски изследователи – Майкъл Рейнър, Мумтаз Ахмед и проф. Андрю Хендерсън от Тексаския университет, отделиха много време, за да изследват успеха на суперпроспериращи компании. Те се заровиха в делата на над 230 000 фирми, акциите на които са се търгували на американските борси от 1966 до 2006 г. Особено внимание посветиха на 287 компании, които са смятани за изключително ефективни – те са били посочвани за пример от авторите на 13-те най-популярни работи, посветени на успеха в бизнеса.
Основният извод от задълбоченото им проучване е, че при тях няма нищо особено – успехът им се дължи най-вече на удачното съчетание на обстоятелствата и на късмета им. Различните автори търсят закономерности там, където не могат да ги намерят, те се занимават не с наука, а с астрология. Затова е безсмислено да се вслушва човек в съветите им – ползата от тях е в същата степен, както и при врачките. Трябва да ги възприемаме не като наръчник за действие, а като средство за активиране на собственото ни нестандартно мислене. Защото ценното е не това, което се казва в тях, а това, как ние го разбираме.

Преди близо десетилетие се появи една любопитна книга – „Ключове към съкровищницата“ на предприемача и бизнес-треньор Кийт Кънингъм. Той си бе направил труда да анализира доста от книгите със съвети как да забогатее човек, появили се на американския пазар. И изводът, до който стига Кийт, може да бъде обобщен в едно изречение: единствените, които печелят от тази истинска лавина от тъпи четива за забогатяване, са техните автори. Затова, ако човек тръгне да следва съветите им, то определено ще си загуби времето – огромната част от тях са подвеждащи, противоречиви или просто явно лоши.

Глобалната криза за сетен път доказа неспособността на икономически светила да разчитат сигнали, идващи от реалния пазарен свят. Така например през последните години Нобеловите награди по икономика получават американци, но точно тяхната страна стана източника на сегашната глобална финансова и икономическа криза, побъркала света. Кризата показа и нещо много по-съществено – че предоверяването на стари парадигми на мислене не води до опознаване на съвременния пазар и не улавя тенденции, които се задават. А когато липсва подобна информация, няма и действия, които да предотвратят щетите. Тя демонстрира отново, колко много не достига способността да се мисли различно и колко полезно е да се съмняваме в ефективността на досега използвани конвенционални подходи.

Грегъри Бърнс днес е професор в катедрата по психология на университета „Емори” (САЩ). Преди осем години той провежда любопитно проучване. И един от основните изводи, до който достига е, че дори и глупав съвет, даден от авторитетен експерт е способен да отбие у човека желанието да мисли. И обратното, когато не са имали контакт с подобен образ – не са им били достъпни съвети на експерти, хората не са допускали грешките, които иначе правят, като следват препоръките на гуруто.
Една от причините да сме подвластни на експерти е, че решението на сложни проблеми изисква сериозни усилия и време. И понеже мозъка ни не е балама, той започва да търси начини да минимизира натоварването върху себе си. Контактът с експерт изглежда много привлекателен подход в подобна ситуация. Това особено се проявява в случаите, в които ние не сме способни самостоятелно да се ориентираме. А когато получава информация от източник, който внушава доверие – защото е титулован (професор, доцент, доктор на еди какви си науки и пр.) например, то мозъка ни действа автоматично. Проблемът обаче е в това, че нерядко зад надутите титли се крие пълна посредственост. А винаги трябва да помним, че и експертите са хора, а хората грешат.

Томас Гейнзбъроу (1727 – 1788 г.) е забележителен английски художник, един от основоположниците на английската национална школа. Преди време британски колекционер намира негова ценна картина в каталога на Sotheby’s и си я купува за 50000 фунта. Толкова са я оценили експертите на международната аукционна къща, защото не са разпознали, кой точно е живописеца. Повторната експертиза на независими изследователи обаче определя цената на същата картина на 750000 фунта. Това позволило на продавача, дал картината на аукциона, да поиска компенсация от Sotheby’s за подценяването и и за това, че не са идентифицирали като нейн автор Томас Гейнзбъроу.

Днес ИКЕА е световноизвестна корпорация. Но сред съществените фактори за успеха й, според един от нейните бивши генерални директори – Андерс Моберг е, че тя не си губи времето и парите, за да прави маркетингови проучвания, когато завладява нови пазари. Предпочитат да се доверяват на очите си – отиват, гледат и решават може ли или не да се работи. После се адаптират, но като правило остават на мнението си.

За поколението, израстнало в епохата на новите технологии, интернет е основен, доминиращ източник на информация. Но за огромната част от младите хора е все по-трудно, ако не и невъзможно да различават сериозната от безмислената информация. Тези дни попаднах на публикация, в която се разказва и за шокиращо изследване сред хиляди студенти в САЩ. Учените определят способността на младите хора да оценяват информацията, която  намират в интернет, като “мрачна”. Те просто са лишени от нея.

Делото за помощ на давещия се е дело на самия давещ се. Решението на проблема е да се включваме лично в този невероятно полезен процес – опознаване на средата, в която действаме. Да не разчитаме изцяло на други да ни дадат резултати от проучвания, защото това ще са ТЕХНИТЕ резултати, които едва ли ще подхранват НАШАТА креативност. Още повече, че това не е някаква тегоба, а невероятно увлекателно и забавно приключение.
Ние печелим винаги, когато подлагаме на съмнение всичко, което чуваме, виждаме, прочитаме. Критичният поглед е този, който ще ни помага да се ориентираме в хаоса на днешния свят, да отличаваме истината от манипулативните послания, в които ни потапят не само политици и корпорации, но и добре “спонсорирани” от тях всевъзможни експерти.

Разбира се, истински специалисти винаги ще са необходими. Постиженията на човечеството в различни области – от медицината до космонавтиката, са заслуга на хора, които основателно познават областта, в която работят. А в условията на растяща неопределеност навсякъде знаещи, честни и искрени специалисти ще са ни все по-необходими.
Ако искаме да се реализираме пълноценно на сцената на собствения ни живот ще трябва да се научим да подлагаме на критична преоценка това, което четем, слушаме и гледаме. Впрочем много точен критерий за това ни е завещал великия китайски мислител Конфуций:
– Мъдростта разчита само на себе си, а посредствеността – на всички останали!