Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 2

Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 2

 

Публична тайна е, че заинтересовани лица и компании ухажват най-вече популярни експерти, за да си осигурят нужните им сертификати и да атакуват пазарите. В този случай те печелят безпрекословното доверие на потребителя благодарение “ефекта на ореола” – преклонението на тълпата пред знаменития експерт.
Заради нездравословния си начин на живот все повече наши съвременици се разболяват. Но вместо да го променят и да нямат повече проблеми със здравето си, те търсят спасение в медиците. Ако попаднат на кадърни и съвестни лекари, ще получат нужното внимание и грижи. Но дори и тези уважавани от всички ни специалисти, могат понякога да сгрешат – и те са хора, а безгрешния човек още не се е родил…

Да не забравяме, че грешките даже са полезни за помъдряването им (стига то да не е за моя сметка).
Но разумният човек едва ли ще повери най-ценното, с което разполага – здравето си, единствено в ръцете на медици. Той добре осъзнава, че никой не е по-заинтересован от самия него, организма му да работи като швейцарски часовник. А и не знае на какъв лекар ще попадне – кой знае що за студент е бил той…


Като социолог аз съм свикнал да правя изводите си на основата на резултати от сериозни проучвания. Въпреки усилията ми не успях да намеря в достъпните за мен публични източници информация за български изследвания на компетентността на медици. Затова ще си позволя тук да приведа някои любопитни данни от специално проведени проучвания за качеството на медицинските услуги в някои развити страни и най-вече в САЩ. А внимателния читател и сам може да направи необходимите му съпоставки и изводи относно българските реалности…


Изследване, проведено от университета на щата Индиана  показа, че лекарите често не разбират от какъв недъг страда техния пациент. Например те не са в състояние да определят действителната причина за появата на главоболие или болки в гърба. При 52 на сто от случаите лекаря точно идентифицира проблема, който безпокои пациента, но в 37 на сто от случаите той не е в състояние да постави точната диагноза. Примерно в 10 на сто от случаите на болния е необходим не терапевт, а психиатър.


В периодът 2003-2005 г. на 34 на сто от пациентите, потърсили помощ от лекари в САЩ, им е било назначено грешно лечение, изписани са им били ненужни лекарства и не навреме са им били направени анализи. В Канада жертви на подобна практика са станали 30 на сто от болните, в Австралия – 27 на сто, в Нова Зеландия – 25 на сто, в Германия – 23 на сто, във Великобритания – 22 на сто.


Проучване на американския Национален институт по медицина показа, че лекарски грешки са сред основните причини за смъртните случаи и усложнения. Според това изследване 70 на сто от фатално приключилите случаи са можели да бъдат предотвратени. То е проведено сред медици с по 20-годишен стаж, като 67 на сто от анкетираните признали за ситуации от практиката си, които можели да приключат в съдебната зала.


Американският медицински институт също отчита стряскащи данни за броя на лекарските грешки, причиняващи до 98000 смъртни случаи на година – много повече жертви от тези в  пътнотранспортните произшествия. Грешки се регистрират абсолютно на всички равнища на работа с пациентите. Всяка година, например в американските болници се правят 400000 погрешни назначения, издават се на болните неправилни дози лекарства или не тези препарати, които са им нужни. В домовете за престарели, детски градини и др., подобни грешки са над 800000 годишно.


Най-често грешки се допускат при предписване на лекарства, както и при оценката на възможното взаимодействие на различни лекарствени препарати. Лекарите избягват да предупреждават за своите грешки пациентите и като правило за тях става известно едва след смърт или при много сериозно влошаване на здравето на пациента.


От американските лекари-терапевти 5 на сто извършват половината от всички медицински грешки в тази страна. Застрахователните компании са изплатили на жертви на лекарски грешки над 21 милиарда долара!
Не по-различна е ситуацията и в развитите европейски  страни. Британски експерти стигнаха до извода, че лекари са виновни за смъртта на 60000 пациенти всяка година във Великобритания от тромбоза на дълбоките вени. Те не са предписвали на своите пациенти достатъчно медикаменти, които да разреждат кръвта и да предпазват кръвоносната им система от смъртоносните тромбове.


Проучване установи, че в съседна Гърция всеки ден 20 души умират и 200 получават увреждане в резултат на неправилна медицинска помощ. Съобщенията за случаи на лекарски грешки нарастват – погрешна диагноза, неправилно лечение, технически проблеми и др. Интересното е, че допусналите небрежност продължават лекарската си практика.


А ето и някои конкретни примери. Заради лекарска грешка на 46-годишната американка Линда Макдугал ампутираха двете гърди – 48 часа след операцията й се оказа, че тя е напълно здрава. На 39-годишния жител на Бразилия Валдемар Лопес де Мораесу, който отишъл в местна болница, защото го боляло ухото, погрешно му бе направена операция на половите органи, от която той стана импотентен. Това се случило заради объркване на името му с това на друг пациент с друго заболяване.

В САЩ американски лекари по погрешка отрязоха половия член на пациент.     Шотландски хирурзи по погрешка изрязаха на пациент здравия бъбрек, вместо болния, поразен от рак. Това означава, че до края на живота си той трябва да бъде включен към апарат за изкуствен бъбрек. В Индия заради лекарска грешка напълно здрав човек е прекарал  четвърт век в психиатрическа болница.


Израелски лекари признаха, че са допуснали грешка при лечението на бившия премиер Ариел Шарон. Големите дози антикоагуланти, които му били давани след прекарания лек удар, вероятно са довели до масирания инсулт две седмици по-късно и последвалата дълбока кома. Шарон имал заболяване на кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка, което увеличава рисковете от мозъчен кръвоизлив. При тази болест се забранява приемането на антикоагуланти, но след първия си инсулт бившият премиер получавал по две инжекции дневно със силна доза антикоагулант за разсейване на евентуалните съсиреци.


Сред причините за лекарски грешки е и немарливия почерк на лекари. Проучване в САЩ показва, че за една година аптекари правят над 150 милиона позвънявания на лекуващи лекари, за да уточнят какво е написано в рецептата на пациента.
Една виетнамска поговорка казва: “само потърси лекаря – болести ще се намерят”. Можете да сте съвършенно здрав и да получите веднага някаква диагноза, ако попаднете на лекар, който си знае интереса. А в действителност на един добър медик му трябва доста време, само за да направи вярната диагностика. Понякога месеци проучвания са необходими за да се определи индивидуалната доза лекарство, която трябва да приема конкретен пациент. Но колцина са медиците, които правят това?

Наблюдения показват, че 88 на сто  от медицинските грешки са свързани с употребата на неподходящо лекарство или неправилна доза. Медицинският персонал особено често греши  при провеждане на хирургически операции, поставяне на диагноза, при препоръчване на определени лекарства и др.
А каква все пак е ситуацията у нас? Според лекари от фондация “Център за надежда” в България всяка година около 4000 деца получават тежки увреждания заради лекарски грешки, ваксини или медикаменти. Броят на засегнатите възрастни също е няколко хиляди. Най-честите случаи са глухота и чернодробна недостатъчност от антибиотици.


В архива си пазя интервю, дадено за вестник “24 часа” (от 10.06.2004 г., стр.13). То е озаглавено “Питайте за болницата, преди да влезете в нея. Наистина лекарските грешки зачестяват, признава заместник-министърът”. Проф. Олег Хинков изтъква нещо, точно в контекста на нашата тема: “има предпоставки за увеличаване на лекарските грешки. Най-важната в цял свят е качеството на обучението. У нас то спада от 10 г…”
Всичко това ми напомня един стар анекдот:
– Ей-богу, ама нищо не мога да ви открия! Вие май сте здрав? – казва изненадан лекаря на пациента.
А той му отговаря:
– А ако ви кажа от какво боледувам, ще ми върнете ли хонорара, който предварително ми взехте?


И нещо друго – как да се доверя на лекар, когато самият той се нуждае от лечение? Съвсем не са редкост лекарите със свръхтегло, които неправилно се хранят, забравили са, че съществува понятието “физически упражнения”. У нас всеки трети лекар пуши и по този показател България се нарежда на първо място в Европа.  Като види човек такива лекари и му става веднага ясно, че здравословния начин на живот е не само нещо чуждо за тях, но вероятно е и много непрятна тема за дискутиране. Но как можеш да убеждаваш другите в съблюдаването на някакви правила във всекидневието, за да бъдат здрави, ако самият ти не ги спазваш и не излъчваш жизненост и енергичност.


Възможностите на медицината да експериментира върху нас са безгранични, ограничени са нашите възможности. Но ако човек е разумен, все пак би трябвало да си помисли дали да повери грижите за собственото си здраве на друг, само защото той е с бяла престилка. Ще подчертая, че с това ни най-малко не искам да омаловажа медицинската професия. Напротив – лично аз много уважавам хората, които срещу  символично възнаграждение от страна на държавата (също, както е и при нас, преподавателите), при липса на съвременна техника и ресурси, полагат  неимоверни усилия да спасяват хора, които при това непрекъснато сами съсипват здравето си.