Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 1

Секс в университета или защо трябва да се съмняваме: 1

“Как американските университети станаха бастиони на секса, консумацията на алкохол и особените права”. С това заглавие ме привлече публикацията на професора по социология от университета Occidental College (разположен е в Лос Анджелис, щата Калифорния) Лиза Уейд. Според колегата, който е автор и на интригуваща книга за новата култура на секса в университетите на САЩ, за днешните млади хора да си студент означава да си прекарваш приятно времето. Лиза цитира една от героините от книгата си, която говори за “голяма, продължаваща четири години оргия”.

– Както и повечето хора – разказва американска студентка, – аз мислех, че обучението в университета представлява особен сексуален купон и затова, за да съответстваш на този живот, трябва да употребяваш алкохол, трева и да правиш секс.

Днес, отбелязва Лиза, всички смятат, че университета е едно непрестанно удоволствие, част от което е и секса. За много американски студенти това са най-добрите години от живота им, в които “удоволствието има приоритет над съня и отдиха”. И кой знае защо те забравят при това да споменават процеса на обучение, забравят за задачата на университета да дава професионална подготовка.


Колегата търси причините за това, как е осъществена трансформацията на висшите учебни заведения в САЩ от място за получаване на знания и умения в едно непрекъснато удоволствие и как безразборния секс е станал синоним на получаване на висше образование. И ги намира в историята на тяхното създаване и развитие от преди три века до ден днешен. За да направи обобщението си: днес американските университети са една “голяма четири годишна оргия”.

Не разполагам с безспорни доказателства, които да ми дадат основание да пренеса за българските университети оценките, които прави колегата за висшите учебни заведения в САЩ. Но имам непосредствени впечатления от участието на студенти в процеса на обучението в доста наши университети. И смея да твърдя, че ако бях работодател, малцина от днешните студенти бих назначил на работа във фирмата си. Причината е много простичка: голяма част от тези иначе прекрасни млади хора просто ги няма в учебните зали. Но не знам да има случай след изтичане на предвидените за обучението им четири години (за бакалавър) и още една-две за магистър, те да не получат диплом за завършено образование.

И стигаме до най-важното: как да се довериш на хора, които по документи са специалисти, но реално са с огромни пропуски в знанията си? Иначе казано те са имитирали обучение, занимавали са се четири или повече години с какво ли не, само не с трупане на знания и умения. Публична тайна е, че у нас има и доста учебни заведения, които са превърнали даването на образование в изгоден бизнес. И последното, което ги интересува е, с какви познания ще излизат клиентите им от техните сгради.

Човек наистина трябва да е голям наивник, за да се вслушва стриктно в съветите, които подобни специалисти, подготвени през последните две и повече десетилетия у нас, ще му дават утре. Впрочем това не е само български или американски проблем – той засяга човечеството като цяло.

Едва ли ще си спомните, но през 2010 година се появи доклада на ООН за климата – един от най-авторитетните и научнообосновани документи за изменението на климата на планетата.

Негови адресати бяха най-вече държавните и правителствени глави в света. Но после се оказа, че доклада блика от грешки и недоразумения. Анализът и обобщенията в него са направени на твърдения в прессъобщения, докторантски дисертации, проучвания на екологични групи за натиск, както и от неточни данни за потенциала на приливните вълни за производство на електричество. А на всичко отгоре последните са преписани от пиар-съобщения на търговски сайт, т.е. твърде пристрастни.

Когато приемаме на вяра казаното от някого, само защото го титулуват като експерт, ние поставяме не само актуалния си интерес, но и живота си на риск. Така проверка за съдържание на пестициди в едни и същи храни, анализирани в българска и в холандска лаборатория, показва учудващи разминавания. По 10 проби на храни са изпратени за анализ в холандска лаборатория и в една от лабораториите на нашенското Министерство на здравеопазването. В заключението на българските експерти се твърди, че в нито една от пробите не са открити пестициди. Но холандските им колеги са оценили като “чиста” само една проба. Сами си направете извода работи или не мониторинга на нашенските експерти, до колко отразява реалността и какви храни всъщност продават родните магазини.

Но не мислете, че тарикати има само у нас – те са навсякъде. Учени от Университета на Северна Каролина са проанализирали данни за над 80 милиона хранителни продукти и напитки, които 40000 семейства са купували в периода 2008 – 2012 г. За да направят избора си потребителите са чели надписите на опаковките за липсата на мазнини, захар или ниско съдържание на сол, а после спокойно ги купували. Но проучването показало, че между надписите и реалното съдържание в опаковката има много сериозни различия. Етикети са твърдяли едно, докато съдържанието на калории, натрий, захар, мазнини е било съвсем друго и не в полза на потребителя. И препоръката на авторите на това проучване: не вярвайте на написаното на етикетите!