Системи за милиарди, създавани за да не работят

Системи за милиарди, създавани за да не работят

https://www.dw.com/image/50430267_302.jpg

Наскоро бе осъществено нападение срещу най-голямата рафинерия в света, разположена в Абкак, Саудитска Арабия, както и против завода в Хураис. Според министерството на отбраната на тази страна, атаката е извършена с използването на 18 дрона и 7 крилати ракети.
Как това стана възможно е може би най-важният въпрос, който би трябвало да си зададем. Преди две години САЩ и Саудитска Арабия подписаха договор за двустранно военно-техническо сътрудничество на фантастичната сума от 109,7 милиарда долара. В тази страна е създадена, въз основа на най-модерни американски военни технологии, внушителна противовъздушна отбрана (ПВО). Така на северната граница на Саудитска Арабия са разположени 88 зенитно-ракетни комплекса Patriot, от които 52 са последен модел. Около бреговете на тази държава кръжат три американски военни кораба, снабдени със супермодерната система за противоракетна отбрана (ПРО) Aegis. Те са въоръжени със 100 ракети от типа SM-2. Впрочем, когато държавният секретар на САЩ Майк Помпео бе запитан, как е възможно най-модерното оръжие на САЩ да позволи да се случи това нападение, той дипломатично каза: и най-добрите системи на ПРО понякога се провалят.
Но историята със създаването и разполагането на американската ПРО по света е показателна за това, колко дълбока е разликата между военната пропаганда, лъжите на политиците и реалността. Тя може да бъде и един своеобразен наръчник за това, как да се прахосат стотици милиарди долари на вятъра.
Преди десетилетие в авторитетният британски вестник The Guardian се появи една интересна публикация, която на фона на случилото се в Саудитска Арабия, става супер актуална. Нейният автор – Джордж Монбиот твърди, че да се излъже американската ПРО е невероятно лесно. А причината затова е, че тя поначало е създадена за да не работи.

https://thumbor.my.ua/k_Ba-yVJDL8ofG9Gqi2YdFT7rdc=/1200x630/smart/s3.eu-central-1.amazonaws.com/media.my.ua/feed/63/ad118c03bb2877daed572aef6fe00225.jpg

Авторът припомня, че американците разработват тази система от 1946 г. Но независимо от постоянните хвалби на агенцията за противоракетна отбрана (Missile Defence Agency) на Пентагона, никакъв реален успех не е достигнат. Възможностите на потенциален нападател да я измами на практика са безгранични. Най-обикновено метално фолио прави системата, струваща милиарди, безсилна. Можете да намалите чувствителността на ракетата срещу лазер с 90 на сто, само като я боядисате в бяло. Технологии, предлагани в най-обикновен магазин за хардуер, правят други компоненти на системата, струващи милиарди, напълно безсилни. При това противникът трябва да е невероятно наивен, за да атакува с балистични ракети – той ще го направи с крилати, срещу които системата е абсолютно безполезна. Американската ПРО струва ужасно скъпо: само за периода от 2003 до 2013 г. в нея са вложени над 110 милиарда долара. Но начините тя да бъде измамена са невероятно евтини.
Джордж Монбиот се пита: струва ли си да се дават стотици милиарди долари за програма, която по начало е обречена на провал? И отговаря: да, защото целта е точно тази – тя да не работи! Цялата противоракетна отбрана е източник на огромни печалби за корпорации и конкретни личности. В САЩ корупцията е достигнала нигерийски мащаби, отбелязва британския журналист. Федералното правителство се е превърнало в орган за корпоративно социално осигуряване, предоставящо поръчки за милиарди долари на военнопромишления комплекс.
А системата за проэтиворакетна отбрана се явява най-голямата хранилка, вълшебна торта, която никога не свършва, колкото и да си режете от нея. Потоците от пари, отделяни за конкретни корпорации никога няма да спрат, ако системата ПРО не действа. А работата на правителството е да угажда на лобисти, да манипулира общественото мнение, да се вписва в безумни христянски фантазии и да съдейства на телевизионни компании, управлявани от ексцентрични милиардери.

https://apral.ru/wp-content/uploads/2017/07/4d19d247be9b8bf3f6c8d13d68409cc8.jpg

Впрочем и влиятелният американски вестник Los Angeles Times отбелязва, че като се ориентират към скъпоструващи проекти, които се оказват безполезни, американските военни поставят отбраната на САЩ под заплаха. Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ за последното десетилетие е похарчила над 10 милиарда долара за програми, които впоследствие са били закрити поради неефективност. Пример за това е проекта за плаващ радиолокационен комплекс Sea Based X-Band – той се представял като способен да отличава истински ракети от лъжливи цели и да насочва точно ракетите-прехващачи. Но на практика се оказал невероятно скъп, сложен за обслужване и напълно безполезен – той не е могъл да различава фалшивите цели. Подобна е съдбата и на лазера на въздушно базиране (Airborne Laser), на стойност от 5,3 милиарда долара, на кинетичния прехващач (Kinetic Energy Interceptor), чиято цена е 1,7 милиарда долара, на многозарядния прехващач (Multiple Kill Vehicle), струващ 700 милиона долара и др.
Пиарите, работещи за Пентагона (и така наричат военното министерство на САЩ) по света и у нас, не престават да тръбят, че американските военни технологии защитават техните приятели и съюзници от атака с ракети. Случаят в Саудитска Арабия, обаче, свидетелства за точно обратното – неспособност на системите да охраняват небето на тези, които са им се доверили.
Полша и Румъния са страните от Източна Европа, където вече са разположени американски бази за противоракетна отбрана, насочени срещу Русия. Неслучайно и русофобската истерия в тамошните медии не секва нито за миг. Но за разлика от САЩ Русия разполага с най-ефективната система за противовъздушна защита в света. И ако бъде нападната незабавно след блокиране на удара, тя неминуемо ще осъществи акт на възмездие. Руските ракетоносци Ту-22М3, разположени на авиобазата Гвардейск в Крим са въоръжени с крилати ракети, в това число с ядрени бойни глави, които са с далечина на действие от няколко хиляди километра. И са абсолютно неуязвими за американската ПРО. Ракетите на комплекса “Искандер-М” достигат до 2000 км и летят по непредвидима траектория, т.е. практически са недостъпни за ПРО. За гарантирано ликвидиране на американските бази в Румъния и Полша са достатъчни група оперативни ракети “Искандер-М” и крилати ракети, които ще изстрелят Ту-22М3. Впрочем руската междуконтинентална балистична реката от пето поколение РС-26 «Рубеж» преодолява без никакви проблеми струващата стотици милиарди долара американска ПРО. А да не говорим за руското хиперзвуково оръжие, срещу което едва ли в близките десетилетия е възможно да се появи някаква защита. Впрочем Русия вече предложи решението, как Саудитска Арабия да опази небето си от нападение – като си закупи С-400, нейната уникална и безотказно работеща система за ПВО.
Добре е да си задаваме въпроси, когато се случи нещо подобно на това в Саудитска Арабия. И да се отнасяме с висока доза на недоверие към напудрените приказки на всевъзможни политици и обслужващи ги “интелектуалци”. Защото истината е, че никой няма да ни защити, ако бъдем нападнати. И причината няма да е само в нежеланието, а в невъзможността това да се случи. Джордж Монбиот е напълно прав: американската система ПРО се създава не за да работи – тя е необходима само за да увеличава милиардите на едни “наши хора”.
Добре е да запомним неговият извод, защото той безотказно работи във всяка област и на славната ни демократична Татковина…