Смартфонът, от който ще остане само спомен

Смартфонът, от който ще остане само спомен

 

 

Над 5 милиарда души на планетата днес ползват телефони, като около 80 на сто от тях са смартфони. За дълбоката промяна настъпила в бита ни е показателен факта, че само преди около десетилетие в света се ползваха над 200 милиона стационарни телефона. Днес огромната част от тях вече са излезли от употреба. А ако някое хлапе случайно попадне на такъв телефон, то трудно ще може да работи с него. И най-вероятно няма и да повярва, че е възможно да е имало време, в което хората са били без смартфони.


Новото поколение не просто не може да си представи живота без смартфона, но за една трета от него той им е по-скъп, отколкото родителите и близките – това показват проучвания. С него то гледа клипове, спортни състезания, играе любимите си видеоигри. И разбира се – сърфира непрекъснато из социалните мрежи. Над два милиарда души са във Фейсбук, а само в Китай най-популярната местна социална мрежа WeChat има близо милиард потребители.


Но не е далеч времето, когато ще забравим за смартфоните и подобни на тях мобилни устройства. В нашия свят с невероятна скорост остаряват не само технологии, но и идеи. За да се появат на тяхно място непознати чудеса.
Задава се носимата електроника например. Тя няма да пълни джобове и чанти, защото ще е на ръката ни.

И един от предвестниците на кардиналната промяна, която идва вече е налице. Учени създадоха технология за 3D-печат на гъвкави електронни микрочипове на човешка кожа.
Сама по себе си идеята не е нова, а и 3D-принтирането вече се прилага къде ли не заради високата си ефективност. Но да се печата непосредствено на човешката кожа пречат различни фактори.


Обикновено материалите за 3D-печат трябва много силно да бъдат нагряти и затова на изхода на принтера те са с висока температура. Това прави “класическите” подходи за 3D-печат неподходящи за използване върху човешка кожа. Проблем също е, че трудно се намират материали, които да провеждат електрически ток. Затруднения възникват и поради необходимостта повърхността, върху която ще се печата, да е неподвижна – нещо почти недостижимо за тялото ни.


Но както винаги, когато има нестандартно мислещи глави, решение на всеки проблем ще се намери. Учените, които създадоха новата технология за принтиране върху човешка кожа, модифицираха познат 3D-принтер, като увеличиха неговите камери на 4. Две от тях са закрепени на рама, а други две следят за точното място на печатането. Освен това се използва и 3D-скенер за създаване на обемен модел на обекта, върху който ще се печата.


Като се има предвид, че датчиците трябва да са биологически съвместими с човешката кожа, то учените бяха изправени пред нелека задача за създаването на специален материал за принтиране върху нея. Той трябваше още да е гъвкав и електрически проводим. А самият процес на нанасяне на микрочиповете чрез технология за 3D-печат, също бе адаптиран за да щади кожата на човека – да изключва високи температури на печатане и интензивно излъчване.


Новият материал (еластомер) включва полиетилен гликол, вода и етанол (етилов алкохол, спирт), както и частици сребро с размер около десет микрометра (един микрометър е равен на една милионна част от метъра). Този “коктейл” от вещества специално бе съставен, за да се получи достатъчно гъста и леплива (вискозна) смес.

Това позволява тя да не се разлива след излизането и от дюзата на принтера, както и да се употребява без да е необходимо силно да се нагрява. Освен това еластомера се стяга при стайна температура.


Времето, в което имаме щастието да живеем може да бъде характеризирано с много думи: динамично, неустойчиво, непредсказуемо, вариативно, виртуално, дигитално, глобализирано… И всички те ще са верни.


Но сред всевъзможните качества на нашия свят аз бих отличил най-вече едно: изобретателно. Затова е много вероятно след броени години да забравим за технологиите, които сега са в ръцете ни.
Просто, защото тогава те ще са непосредствено върху тях.