Струва ли си да учим в университет?

Струва ли си да учим в университет?

Наскоро едно писмо мълниеносно се разпространи в мрежата и доби световна популярност. В него уругвайския журналист и преподавател Леонардо Хаберкорн лаконично, но много точно нарисува портрета на преобладаващия тип студенти, които днес изпълват университетите. Под неговите редове бих се подписал и аз – личните ми наблюдения сочат, че все повече млади хора са напълно незаинтересовани от това, което слушат, нямат никаква представа, какво се случва в света и им дреме, дали ще получат някакви знания или не. Трябва им дипломата, въпреки, че за мен е напълно необяснимо, защо им е тя. Ако все още има някъде работодател, който да я има предвид при избора си на сътрудници, то той определено не е в час. Просто защото ножицата между оценките, вписани в нея и реалните знания, умения и навици на дипломираните, всекидневно се разширява. Неслучайно компании като Епъл, Гугъл, IBM заявяват, че повече няма да изискват диплом за висше образование при прием на работа.
Но има и още нещо, което е не по-малко застрашаващо: в родни университети навлизат вече и преподаватели, които не само не притежават качества за тази значима дейност, но самите те са еталон за посредственост. На около 30-40 години те вече са замръзнали в един свят, изтъкан от псевдознания и баналности. Но това не им пречи неистово да се стремят към научни звания и степени. И да ги получат по възможност незабавно. Те пълнят главите на отвреме-навреме мяркащи се в часовете им студенти, с безполезна или остаряла информация. Произвеждат “научна” продукция, която, ако случайно попадне в полезрението на мислещ човек, би го ужасила от това, което ще прочете там. Най-тъжното е, че някои получават и властта да вземат решения, с които да възпроизвеждат подобни на тях във ВУЗ. И така да бронират безизходицата, в която днес се намират родни университети.

Ето само един от безбройните примери за това. Наскоро Световният икономически форум определи като изключително важни за реализацията на младите хора в следващите десетилетия, три качества: хибридни знания, критично мислене и… креативност! Проблемът е, че ако 98 на сто от децата на възраст до 5 години са направо креативни гении, то от 25-годишните едва 3 на сто могат да бъдат характеризирани като такива. Доказва го знаменития тест за творчество на Пол Торънс.
Затова от ключово значение е, младите хора да бъдат въвеждани в същността на креативността, да им се помага да се научат да генерират нестандартни и работещи идеи. От това директно и реално ще зависи бъдещето им, когато техни конкуренти скоро ще са роботи и алгоритми.
Но какво се случва дори и в университет №1 у нас? В негов факултет от няколко години се преподават две дисциплини, точно от областта на креативността. Освен теоретични знания, студентите се запознават и с много вдъхновяващи ги примери. Това обяснява техния интерес към тези предмети, както и желанието на много от тях да разработват дипломни работи точно в тази област.
Но войнстващата посредственост е навсякъде и е неуморима: я познайте, кои дисциплини сега се закриват в университет №1 у нас? Правилно – точно тези, в които се изучава креативност!
Целта е да се освободи пространство за министерски чиновник, който напира да се изявява като преподавател. Независимо, че е лишен от необходимата харизма за това и е замръзнал в развитието си – вероятно в края на миналия век. Разочарованието на студенти, имали “късмета” да се появат на предишни негови лекции, е огромно. За преподаватели се привличат също и хора, напълно неизвестни сред професионалната общност. А с какво пък те ще занимават студентите, един Бог знае! По-важното е, че опасната за статуквото тема за креативността, повече няма да се преподава в този иначе престижен университет…

Естествено, академичното образование ще продължава да е от съществено значение за бъдещата професионална кариера на младите хора. Стига, обаче, да са налице адекватни учебни програми, съобразени с реалностите на четвъртата индустриална революция. Да има преподаватели, които не просто ще дават знания, но ще владеят и магията да вдъхновяват студентите. Както и те самите да са мотивирани да бъдат активни съучастници в процеса на усвояване на знания, а не имитатори на учене.
На планетата, разбира се, има отлични практики в тази насока. Тези дни бе публикувана класацията за 25-те “най-умни държави” в света. В челната тройка са Япония, Швейцария и Китай.
Естествено, България я няма в подобни рейтинги. И няма и да я има, когато е на почит и повсеместно властва посредствеността.
Сами можете да се досетите, какво бъдеще се очертава за много от младите хора. А и за страната ни…