Струва ли си да ходим на училище?

Струва ли си да ходим на училище?

 

Преди около три десетилетия Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) създаде една много полезна Програма за международно оценяване на 15-годишни ученици (Programme for International Student Assessment – PISA). Първият етап на този проект бе реализиран през 2000-та година и оттогава се провежда на всеки три години. Оценяването е по четене, математика и природни науки. Над един милион ученици са включени в програмата PISA. А нейната главна задача е да се измерва, доколко подрастващите са подготвени за новата епоха, в която те ще се реализират.


И без да ви казвам вероятно вие вече се досещате, че резултатите от проучванията на PISA у нас, са направо отчайващи. Средните постижения на нашите ученици са изключително ниски и продължават да летят надолу. Точно българчетата имат най-слабите постижения в основните умения в Европа.
Няма да разглеждам, кои са причините за това, още повече, че те са твърде много. Искам да отбележа сред тях една – бягството на ученици от училище, несериозното им отношение към учебните занимания, липсата на мотивация да се учи, недостигащата страст към знания. За това са виновни, както безразличието на родители, така и отношението на различни властимащи образи, за които образованието не е сред приоритетите им – вероятно защото оттам няма какво да се краде.


За незаинтересоваността на много деца у нас към учебните занятия, допринася и все по-ширещата се представа сред тях, че да учиш няма кой знае каква полза. Достатъчно е да се сравнят доходите на футболисти или чалга звезди и тези на доктори по физика, за да се увери човек в това. Още повече, че храна за подобни съждения, има в изобилие в публичното пространство, във Фейса.
Ще трябва да разочаровам хлапетата и техните наставници, които така мислят: точно невежеството, неграмотността, се превръщат в най-важната бариера за утрешната им реализация.

Тяхното некачествено образование в ранна възраст затруднява или направо ги прави неспособни към обучение и квалификация по-късно, когато порастнат. Опитът ми със студенти в последното десетилетие ме убеждава в това. Те няма да са в състояние да се справят с темпото и предизвикателствата, които налага новата дигитална епоха. И просто ще живеят много, много трудно…
Те ще бъдат отнесени от конкуренцията на тези, които носят у себе си неистов стремеж към знания. И са готови да преминат през невероятни изпитания, за да се доберат до училището. За разлика от онези нашенски хлапета, на които то е под носа им децата, които ще видите на клипа, минават километри, немалко от които и с риск за живота си.
Но те го правят, защото много искат да учат.