С каквито се събереш, такъв ставаш

С каквито се събереш, такъв ставаш

През лятото на миналата година попаднах на информация за любопитно проучване. То е осъществено от изследователи в университета “Бейлър” – най-старият частен университет в щата Тексас (основан е през 1845 г.). Те са забелязали, че за хората е по-лесно да отслабнат, ако си общуват с хора със стройно телосложение. За да стигнат до този извод, учените са наблюдавали в продължение на година 9335 души на възраст от 18 до 65 години.
Хората, които са били следени и са искали да отслабнат, са имали приятели, които са били по-пълни от тях.

Обяснението: вероятно на техния фон те са били по-малко критикувани. Но точно на тях е било по-трудно да отслабнат. Ако те, обаче, са дружели с хора, които подържат добра физическа форма, то и самите те много по-бързо отслабвали.
Търсейки материали по тази тема попаднах и на любопитен експеримент, осъществен от биолози в Университета в Билефелд, Германия.

С основен кампус в град Билефелд, провинция Северен Рейн-Вестфалия, той е популярен не само в Германия, но и в много други страни. Уважаван е заради неговата академична дейност по социология, математика, технологии, биология и други. Та там екип, ръководен от проф. Олаф Крузе е установил, че растенията могат да използват алтернативни източници на енергия от други растения.


Една от интересните хипотези е, че и ние хората по аналогичен начин се “зареждаме” с енергия от други хора. Вероятно сте забелязали, че в определена среда ви е уютно, а в друга – дискомфортно. Причината е в характера на енергията и емоциите, които излъчват останалите хора около нас. Ако тя е позитивна, то на нас ни е хубаво, но ако е негативна може да изпитаме стрес, да изпаднем в депресия.
Затова от голямо значение за собствената ни креативност е да сме взискателни към обкръжението си.

Следва да избягваме старателно различни мрънкалници, тъпанари, негативно настроени или просто скучни хора: общуването с тях определено няма да ни е от полза. Добре е да помним, че по официални данни в страната ни близо един милион души си прахосват времето всеки ден. Толкова са само хората на възраст от 18 до 60 години, които нито работят, нито учат, нито пък си задават въпроса, какво ги очаква в следващите години от живота им.


За истинността на подобно твърдение биохимиците ще ни приведат основателни аргументи. Известно е, че лявата половина на главния мозък има отношение към аналитичното мислене, дясната е ангажирана с креативността. Но това не означава, че те са изолирани – точно обратното: те непрекъснато си взаимодействат. Конкретно за креативността от особено значение е работата на лимбичната система (съставена е от хипокампуса, амигдала, хипоталамуса, таламуса и хипофизата) и най-вече на амигдала.

Това е областта от мозъка, която отговаря за емоционалното въздействие на всяка мисъл. Работейки в единство с мозъчната кора, тази лимбична система създава емоциите. И сега най-важното: изследвания на невролози доказват, че когато общуването ни е съпроводено с досада и отегчение, а сетивата ни са претоварени, то лимбичната ни система не функционира оптимално и дори започва да уврежда паметта ни. Но ако постъпващата информация е важна и достатъчно интересна, то и лимбичната система се “настройва” финно, човек се чувства много по-добре емоционално, а в паметта му трайно се настаняват спомените.


Затова идеалните ни партньори, ако желаем да ни е приятно и искаме да раждаме свежи идеи (а без това е все по-трудно самото ни оцеляване!), са хора живи, любознателни и с отлично чувство за хумор.