Тази сладка бяла смърт: част 2

Тази сладка бяла смърт: част 2

 

 

Други изследвания сочат, че ако хора, които не са диабетици, прекаляват със захарта, то те попадат в групата на тези с повишен риск от болестта на Алцхаймер.
Известно е, че тази много неприятна болест е нелечима, а средната продължителност на живота след като бъде диагностицирана, е около 7 години. Сега в света болните от нея са около 50 милиона души, но тенденцията е техния брой да расте и към 2050 година да надхвърли 125 милиона души.


Ако равнището на захарта в кръвта ни е високо, то организма става неспособен да преработва гликозата и клетките ни остават гладни – не получават нужната им енергия. Ние се чувстваме отпаднали.
Високото равнище на захарта препятства проникване на гликозата в клетките на главния мозък – той няма достатъчно енергия и общо взето не е в състояние да работи, адекватно да мисли.

Захарта ни прави не само раздразнителни и агресивни, но ни тласка към глупави решения, защото непосредствено влияе на нашите мисловни способности.
Според учени от технологичният университет на Куинсланд, Австралия (QUT), захарта влияе на мозъка ни по същия начин, както и кокаина. Продължителната употреба на захар довежда до понижаване на равнището на допамина.

В резултат на това хората са принудени да консумират захар все повече и повече, за да достигнат необходимото равнище на този хормон и да избегнат състоянието на депресия. Учените от QUT са установили, че захарта като цяло променя поведението на хората. Те препоръчват изпитващите пристрастие към захарта хора да се лекуват така, както наркоманите.


И още нещо, което може да накара любителите на сладкото да се замислят: захарта намалява привлекателността ни. Тя негативно се отразява на кожата на лицето ни – отпуска я, води до появата на бръчки. А изследователи от Лайденския университет в Холандия стигнаха до извода, че захарта ни състарява – увеличаването и с 1мм на всеки литър кръв, застарява жените с минимум 5 месеца.


Световната здравна организация препоръчва човек да не употребява повече от 25 грама захар на ден. Но много хора поемат с храната си и повече от 100 грама на ден. Тя е навсякъде – в разхладителни и газирани напитки, готови плодови сокове и сосове, млека, енергетични напитки, сладкиши, бонбони, бял хляб и макарони… Захар производители добавят даже и в несладки хранителни продукти – така те създават зависимост у нас от тях: захарта предизвиква привикване, подобно на кокаинова подчиненост.


Не зная дали се замисляте, когато посягате към купен хранителен продукт или напитка. Вероятността в тях да има сукралоза е повече от 100 процента – та тя сега се използва при производството на над 4500 продукта! Този интензивен подсладител е сравнително нов – на пазара го предложи английската компания Tate & Lyle през 1976 година. Произвеждат го от захар и напомня вкуса на този продукт, но е около 600 пъти по-сладък от захарта.

За съжаление е изключително опасен за здравето ни – дори и само заради това, че се прави от захар и хлор и не може да се разгражда. Нови изследвания сочат, че сукралозата води до рак и в в частност до левкемия.
Не случайно от 2018 година във Великобритания се въвежда “данък на захарта”. Той конкретно е насочен към производителите на газирани напитки. Така властите се опитват да предпазят децата от консумация на опасния продукт.


Спасението ни е да избягваме захар, да се стремим да ядем домашно приготвена храна, да не докосваме обработени продукти, безалкохолни напитки и готови плодови сокове. Всички те съдържат предостатъчно бяла смърт и подсладители на нейна основа. Производителите и търговците не са балами – в техен интерес е да привикнем към стоката им.
Но здравето си е наше. И само от нас зависи дали ще го имаме или ще ни липсва.