Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 1 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 1 част

Ако нещо не се нуждае от обяснения то е, че без пари не можем. Няма друга област от живота ни, която да е изпълнена с толкова вълнения, тревоги, копнежи, завист и прочие страсти, както тази на парите. И всички тези емоции могат да бъдат обобщени в един единствен въпрос: как така забогатяват някои хора?
Впрочем, убеден съм, че първия въпрос, който всеки нормално мислещ читател ще поиска да ми зададе, след като види заглавието на този материал, ще е:
– Абе, професоре, като се пишеш на толкова умен, я си признай – ти самият богат ли си?


Не се сърдя за неприкрития му сарказъм – и аз на негово място ще поискам да знам дали този автор, дето се осмелява да ми дава акъл, как да направя много пари, има  нещо в банковата си сметка. И дали изобщо я има. Щото не е кой знае каква тайна състоянието на тия даскали – за едно свестно погребение няма да им стигне!
В интерес на истината на този ключов въпрос достатъчно ясно и то 500 г.пр.н.е., е отговорил Сун Дзъ – автор на гениалната творба “Изкуството на войната”: “Казано е, че дори да знаеш как да побеждаваш, от това не следва, че го можеш.”


Истината е, че сред хората с мойте професионални занимания не се срещат много паралии. Американските социолози Томас Станли и Уилям Донован са световноизвестни експерти  точно в областта на правенето на пари. От дълги години те търсят тайните на забогатяването, написали са много и интересни книги за живота на милионерите, провели са стотици семинари на тема, как човек да стане финансово независим. Но ето какво пишат двамата в книгата си “Съседът милионер”:


– Не забравяйте, че парите са слепи. Те не се интересуват от образованието на онези, в чиито ръце се намират. Това може да послужи като извинение и за авторите на настоящата книга. Как иначе да си обясним, че двама експерти по натрупване на богатство не са богати?
Макар, че ако бъде много ядосан и интелектуалец може да покаже способности в правенето на пари. Съселяни на древногръцкия философ Фалес Милетски (живял е от 625 до 545 години пр.н.е.)  непрекъснато го подигравали, че неговата мъдрост хич не му е помогнала да се измъкне от лапите на мизерията.

В един момент му писнало от техните упреци и той решил да им покаже, че правенето на пари не е кой знае каква сложнотия. През зимата философа взел на безценица под аренда селските изтисквачки. А когато през лятото урожая на маслини бил невероятно висок и всички започнали спешно да ги търсят, той им ги раздал, ама срещу много големи суми. Така доказал на селските тарикати, че и с ум могат да се правят пари.
Сега, да не останете с впечатление, че бягам от отговора на зададения ми въпрос – ето, честно си признавам: не съм богат!


А защо не съм ли? Ами мога да ви припомня приказката за обущаря, който винаги е бос. Но ако представлява толкова голям интерес лично за вас въпроса, защо автора не е в списъка на богатите нашенци, а е седнал да пише по тази тема, мога да му отделя още малко внимание.
Нямам нищо общо с всевъзможните реститути например – предшествениците ми  са били почтени хора, а и по онова време, както и днес, с това качество много пари и имоти не е могло да бъдат осигурени.

За подобни родове древнокитайския мъдрец Лао-Дзъ в далечната 499 г. пр.н.е., е написал:
– Честните не са богати, богатите не са честни!
Не бях  и от личното обкръжение на един известен в близкото минало политик, благодарение на който немалко хора – търговци на оръжия,  директори на рафинерии или просто колеги-социолози получиха по една торба жълтици и препоръката: Давайте, момчета! И момчетата дадоха – американската мечта може само да завижда на сегашния им стандарт.


Нямам приятели и не си пия питието с властимащи и затова се разминах с някоя друга скромна комисионна (че то 10-20 милиона евро пари ли са?) за удачно приватизиран държавен обект. Затова не се уредих и с безвъзмездна субдисия по  земеделската предприсъединителна програма на Европейския съюз САПАРД например. Щото, ако прегледате списъка на хората, дето им подариха милиони покрай  тази програма, ще се убедите, че това не са случайни люде. Ама хич!


В архива си съм съхранил любопитен материал, публикуван във вестник ”Политика” (броя от 13.07.2007 г.). Негови журналисти установяват, че едва 200 души от 60 хиляди регистрирани земеделски производители в България са прибрали над 1 милиард и 264 милиона лева субсидии от европейската програма, като са ползвали контактите си с висши чиновници във фонд „Земеделие“. Близо 80 на сто от одобрените по САПАРД 2834 проекта са минали през ръцете на 3 консултантски фирми. Съвсем случайно техните собственици се оказват с преки или косвени бизнес връзки с висши чиновници във фонда, както и с ръководители от земеделското министерство през последните 7 години, включително и с бивши министри на земеделието…


Истината е,     че едва ли днес на планетата може да се намери друго място, освен в България, където за броени дни може да станеш милионер в евро, лири, швейцарски франкове и прочие парични знаци. Необходимо ти е само да се окажеш в близост до властимащи люде. Ето  още един факт в полза на това мое мнение. Не вярвам някой днес да си спомня нещо за 24 януари 2002 г. А това е една забележителна дата, която направи мигновено няколко образа милионери, но аз съм повече от сигурен, че и далите поръчката им властимащи не са били ощетени.

На тази дата стартира правителствената четиригодишна Комуникационна стратегия за членството на България в ЕС. За нейното финансово осигуряване бяха предвидени годишно по 5 милиона лева, но реално се похарчиха много повече от 25 милиона лева.
Е, ще се срещнат злорадстващи елементи, които да попитат струвало ли си е да се харчат толкова много пари на данакоплатците, щом три години след старта на кампанията едва 18 на сто от българите знаеха, че сме приключили преговорите с ЕС. Демек, били прибрани милиончетата, ама работата не била свършена.
Но според мен на такива вредни елементи трябва незабавно да се каже: първо, какво са някакви си 25 милиона, след като на милиарди не може да им се хване края. И второ, ами много хубаво стана, че хората нищо не разбраха около историята с ЕС! Представяте ли си, как щяха да реагират, ако бяха знаели, какво ги очаква от това решение…


Та общо взето по тези пътеки поеха през последните две десетилетия хиляди печени дами и джентълмени, много от които днес са лицето на прекрасната ни Татковина. Що се отнася до размера на парите им, то те доста сериозно биха затруднили всеки калкулатор, ако трябва да ги пресмята. Е, през този период имаше и други, които правеха милионите си чрез трафик на крадени автомобили, наркотици, бели робини, оръжие, контрабанда, хазарт и прочие класически схеми. Точно те  бяха обект на изключителен медиен интерес.

Сега вече знаем защо това се случи – така бе превключено вниманието ни и онези чистичките, с тъмните костюми и белоснежните ризки, получиха пълен простор да си работят, необезпокоявани от типове като мен с невъзпитани въпроси.
Сещам се, че мога да използвам предоставената ми възможност да направя своето гениално предложение, с което завинаги да унищожим мизерията в България – просто всеки сънародник трябва да постои няколко годинки на топла държавна службичка… Даже няма да му даваме заплата – що да го обиждаме с нея? И тогава лъскавата Швейцария само с изумление ще гледа и завижда на една Нова България – на държавата, съставена само от милионери! Ей, така, всички швейцарци ще застинат с отворена уста и с по един шоколад в ръка.