Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 11 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 11 част

У нас е много популярен лафа “Акъл не ми давай, пари ми дай”. Огромната част от населението не рискува да започне някакъв бизнес, защото не разполага с никакви свободни пари. Но и доста бизнесмени, които имат вече известни постижения, също са на мнение, че недостига на средства е сериозен проблем за по-нататъшното развитие на дейността им. Да не говорим пък за различните “експерти”, които се надпреварват да доказват, че без липсата на сериозен първоначален капитал не е възможен никакъв пазарен успех.
Истината обаче е, че по-голямата част от днес широко известните в света фирми и богати личности, са започнали твърде скромно. Проблемът на успешния бизнес далеч не се свежда само до размера на капитала. Той безспорно е важен, но съвсем не и основен. Ако парите можеха да решат всички трудности при старта на един бизнес, то тогава нямаше да има и бизнес.


Много от богатите хора на планетата не са притежавали сериозен начален капитал, не са имали фабрики, нито пък са били богати наследници. Те са стартирали в невзрачни гаражи, навеси, семейни кухни и пр., без пари или със скромни суми, взети на заем. Но са съумяли да се превърнат в милионери и дори милиардери, защото са имали идея и смелостта да рискуват с реализацията и.
В началото на 90-те години на миналия век, преглеждайки поредния брой на “Ридърс дайджест”, срещнах материал, който ми се стори интересен и реших да го запазя в архива си. В него се дава достатъчно точен отговор на съдбовния въпрос за ролята на първоначалния капитал.
В САЩ е популярен термина “четиристотинте” – така се нарича групата от хора, принадлежащи към социалния елит. През 1890 г. г-жа Уилям Астор поръчала на г-н Макалистър да състави списък от 400 души, които да бъдат поканени на бал от нея. Тези хора били възприети като елита на обществото. Сред тях не присъствали много от бъдещите милиардери и това е разбираемо. Самюел Голдуин ще пристигне в Ню Йорк шест години след това събитие без пукната стотинка в джоба си. Себастиан Кресдж седем години по-късно ще отвори първия си магазин. В онази вечер Дейвид Сарноф не е танцувал валс у Астор, защото семейството, чийто син създаде NBC, все още не е било емигрирало от Русия.

Не е присъствал никой от родословното дърво на Глен Мартин, който поставя началото на самолетната компания Мартин Мариета в една изоставена църква през 1909 г. Уолтър Крайслер е бил все още чирак в железарски магазин, а Хенри Форд – начинаещ монтьор. Дедите на световноизвестния американски архитект от китайски произход Яо Мин Пей, са садяли ориз някъде в Южен Китай. А Уилям Хюлет и Дейвид Пакард не са били родени още. Едва през 1939 г. те започват в един гараж със заем от смешните 538 долара, за да направят компания с печалби от десетки милиарди. Списъкът не съдържа имената на Игор Сикорски, Пол Гети и стотици други.
Минали години. Днес в клуба на 400-те вече май не е останал почти никой от наследниците на първия списък на Макалистър. Но в него има нови хора, които са там заради таланта си като предприемачи.
Имаме ли свежо хрумване и съумеем ли да разкрием пред инвеститори техния интерес от него, то ще си осигурим и необходимия паричен ресурс. Спомнете си случая с Ник Д‘Алоизио, за когото вече писах в сайта.


Но ни е нужна гъвкавост и когато тръгнем да търсим пари. Майкъл Фарадей (1791-1867) е знаменит британски физик и химик, направил страхотни открития най-вече в областта на електромагнетизма и електрохимията. Не случайно на негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електричество на един мол). Но когато показвал своите опити с електричество на тогавашния британски премиер лорд Гладстоун, той с нескривана скука го попитал: абе човек, каква е ползата от всичко това? Ама Майкъл не бил вчерашен и незабавно му отговорил: ами ще получавате от електричеството данъци! Можем да си представим, как са светнали очите на лорда! Оттук нататък Майкъл нямал повече финансови проблеми със свойте експерименти.
Андрю Гроув след като излиза жив от нацистки концлагер на смъртта, емигрира в Америка през 1956 г. без пукната пара в джоба. Сега компанията му “Интел” произвежда 90 на сто от микропроцесорите в света, а Андрю докато бе жив бе един от най-богатите хора в света.


Тиражите на изданията на Джоана Роулинг днес надхвърлят стотици милиони. Любопитното е, че когато безработната самотна майка, преживяваща от социални помощи, написва първата част от книгите за “Хари Потър”, няколко британски издатели и връщат ръкописа с мотива, че сюжета е много разтеглен и развитието на събитията става бавно. А от издателството “Bloomsbury Press”, което през 1996 г. все пак се съгласява да приеме книгата срещу 4000 долара хонорар за авторката, я предупреждават, че тя никога няма да забогатее, ако се занимава само с детска литература. Днес Джоана Роулинг е милиардерка, а парите си спечели почтено от книгите си за деца.
Всеки от нас има свои безценни активи – това са нашите способности, ценности, знания, умения, амбиции, натрупан опит, всичко онова, което създава нашата неповторима индивидуалност и формира характера ни. И никой не може да ни лиши от тях. Те са ни винаги под ръка, но трябва да ги активираме все пак. Друг не може да стори това вместо нас.