Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 12 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 12 част

– Когато се събуждаш сутрин, Пух – каза Прасчо най-после,- какво си помисляш напред?
– Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?
– Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.
Мечо кимна замислено:
– То е все същото! – каза той.
Припомних ви този малък откъс от една от любимите ми книги – тази за Мечо Пух не случайно: той много точно отразява ролята на храната за нас. Ако ми предложат да класирам най-интересните неща в живота ни, несъмненно на едно от почетните места ще поставя нейно величество Храната. Без нея не можем, заради нея изминаваме километри и харчим много пари и време. Но си струва: тя е, която ни прави здрави, спокойни, радостни, щастливи. Храната е в състояние да активира всичките ни сетива и да ни достави несравними емоции. Много точно е обобщила нейното място във всекидневието ни и видната британска писателка и издател Вирджиния Улф:
– Човек не може да мисли добре, да обича добре и да спи добре, ако не е вечерял добре.


А щом храната заема такава важна позиция в живота на човека, то тя е и поле за активиране на всеки, който се чуди как да спечели някои и друг милион. И не случайно по света и у нас стотици хиляди хора се пробват в бизнеса с ядене и пиене. И поради това успеха на хранителното поприще е доста трудничък – конкуренцията тук расте не с години, а с часове.
Печелят тези, които са различни от останалите. Които си измислят, как да предложат на хората не просто столове, маси и сготвени манджи, а вълнуващи усещания, които никъде другаде те не могат да получат.
Примерите, които ви предлагам надявам се да ви убедят в няколко неща. Първо, всичко, което е нестандартно и е предложено с чувство са мярка, осигурява успех. Второ, зарадвай човека и той с радост ще се връща пак при теб. И най-важното – въображението ни няма граници, от нас се изисква да не му пречим, но и да го стимулираме (за това работят и историите, за които ви разказвам на сайта).


Какво си измисли ливанеца Абу Машур, след като изпадна в дълбока мизерия?  Хрумна му да направи ресторант на покрива на къщата си. И понеже нямаше пари за асаньор се сети да използва за това магарето си: с помощта на макара и въже то издига по трима клиенти, седнали на дървена пейка, до плоския покрив на къщата, където се намира неговия ресторант-градина. Слизането става по същия начин. Е, точно този – определено нестандартен подход за попадане в скромното му заведение, го направи невероятно популярен и в чужбина. И така му осигури много клиенти – ще се съгласите, че в нашето свръхтехнологично време подобни емоции все по-рядко се срещат…


Хората обичат да пият бира и се веселят, а когато това е съчетано и с движение, то
удоволствието е двойно – заради липсата на угризения, че се трупат излишни калории. Братята Свир и Хенк Ван Лаар вероятно това са имали предвид, за да създадат своята подвижна кръчма Fietscafe. Столове, покрив над главата, педали за краката. И не си напъхан в задушно помещение, а се разхождаш навсякъде, където поискаш. Буре с бира и закуски, както и барман, който те обслужва. Може да се пуши, което иначе е забранено в заведенията. Ако ти омръзне да въртиш педалите – просто казваш на шофьора, подвижната кръчма паркира на подходящо място и купона продължава.
На Fietscafe има място за 15 души, отделно още две места за бармана и шофьора, които трябва да са трезви.
Наемът е 75 евро на час или 275 евро, ако компанията ангажира подвижния бар за цял ден. Но в тази сума не влиза консумирания алкохол – бира, вино, коктейли…
Впрочем чрез франчайзинг подвижните кръчми вече стават много популярни и в други страни.

Каору Отсука от град Уцуномия в Япония е собственик на ресторанта “Каябуки”. Той също си дава сметка, че ще успее в бизнеса, ако с нещо се различава от конкурентите си. Каору има два макака, към които е много привързан: 12-годишния Ят Чан и четири годишния Фуку Чан. Те живеели в ресторанта и радвали клиентите, докато Каору не забелязъл, че Ят-чан много внимателно следи, какво правят келнерите. Тогава той дал на маймуната кърпа и я помолил да я отнесе на клиент. Ят-чан го направила с удоволствие. След това Каору започнал да обучава макаките, а властите им издали и разрешение за работа. Сега Як носи на клиентите бутилки с алкохол, а Фуку им подава горещи кърпи за изтриване на ръцете. Гостите на ресторанта изпадат в луд възторг, наблюдавайки как маймуните клатушкайки се ги обслужват. Свободни места точно в този ресторант трудно се намират…

Ремо ди Клаудио притежава във Ваконе, село край Рим, най-малкия ресторант в света. Той се казва “Само за двама”. Собственикът приема, готви и сервира  само на двама души. Обикновено това са двойки, които не искат да ги видят заедно. Ресторантът е заобиколен от прекрасна градина, а кухнята е предимно италианска с много местни подправки и вино. Освен ексклузивното обслужване “Само за двама” предлага допълнителни екстри като фойерверки и наем на “Ферари”. Заради тази си – определено не типична идея, Ремо няма никакви проблеми с клиентите си…