Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 13 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 13 част

И във Великобритания, както във всяка друга страна, продължаващата да бушува икономическа криза създава немалки проблеми на собственици на заведения. Квартални кръчми – една доскоро свещена институция на Острова, където след работа е почти задължително да влезеш и да пиеш тъмен английски ейл, затварят. Пъбове губят клиенти, които все повече предпочитат да си напазаруват от супермаркета и да си пият питието у дома. Причината е рецесията, забраната да се пуши в кръчмите и най-вече ниската цена на алкохола в местните супермаркети.
Но ако човек е нестандартно мислещ, той намира изход и от подобни ситуации. Ричард Мартин, който е собственик на пъб в градчето Еджфилд, се сети и предложи на посетителите на кръчмата си натурална размяна: клиента може да донесе това, с което разполага – заек, мляко, хляб, зеле… Срещу това той получава своята жадувана чаша ейл. В пъба е окачено табло, на което с големи букви е написано: “Ако вие развъждате, отглеждате, убивате или крадете това, което няма да е излишно за нашето меню, донесете ни го!” Когато клиента пристига със своята “стока” тя се преглежда, оценява се качеството и, а после се определя сумата, която се приспада от сметката му в пъба.


Много хора буквално се влюбиха в тази кръчма – те вече не се страхуват, че кризата ще ги лиши от най-любимото им нещо: чаша ейл на приказки с приятели. А Ричард хем няма проблеми с продуктите за кухнята си, хем си печели лоялни клиенти за години напред.
В един декемврийски ден, малко преди Коледа, Томас Браун – 44-годишен инвестиционен банкер във Франкфурт, е извикан от шефа си. С нетърпящ възражение глас началника му нарежда до два часа да освободи офиса, който заема, защото от този миг е уволнен. Неприятна ситуация, откъдето и да я гледаме. Томас, заедно с една голяма група свои колеги, се оказва на улицата – без работа, без доходи, без лукса, на който е свикнал.


Парите, с които разполагал, започнали да намаляват с невероятна скорост. И дошъл мига, в който Томас трябвало да решава, с какво да си изкарва хляба занапред. Като банкер нямал никакви шансове – улиците са заляти от такива като него. И тогава му хрумнала една простичка идея – да продава нещо за ядене. Неоспорим факт е, че и при добро време, и при криза хората не могат без манджа, особено ако е приготвена с мерак.
Томас не е от многото мрънкалници, дето ще вземат да скачат по разни площади и да молят властта, да им даде някоя и друга троха, ами си е едно наистина мъжко момче. Седнал той пред компютъра си и се заровил в мрежата. Скоро открил това, което му било необходимо: 11-метров микробус на изгодна цена. Веднага го купил, а после започнал да го преоборудва. Монтирал вътре грил и фритюрник, осигурил към него и подвижни масички и столчета. Тях предвидливо защитил от слънцето и дъжда със специална тента.

Много усилия положил за старичкия автомобил, но скоро той станал неузнаваем. След това си осигурил нужните разрешителни за обработка и търговия на храна и започнал бизнеса си.
Томас заел удобно място с подвижното си съоръжение за бърза закуска точно срещу небостъргача, в който доскоро работел. Поставил и табела на микробуса – Франкфуртска борса за колбаси.

И започнал търговията с препечени колбаси със сос къри, чудесна бяла питка, а по желание и бира към тях. Скоро паричките потекли отново към него – макар и не толкова, колкото били по времето, когато се изживявал като банкер. Но били напълно достатъчни, за да запази дома си и любимата си спортна кола от кредитори, които вече били готови да ги грабнат. А освен това все повече му харесвало, че вместо да е залостен по над десет часа зад бюро, сега е свободен да прави това, което си иска.
Ще удивим другите, разглезени от всевъзможни предложения, ако ги изненадаме – построим кръчмата си в боабаб например.


Впрочем тук ще направя едно отклонение: наскоро писах на сайта за хранителни продукти, които подмладяват кожата на жената. Към споменатите си струва да добавим и продукта на боабаба, който носи неговото име. Боабабът и семките му укрепват колагена в кожата, подобряват еластичността и, възпрепятстват появата на бръчки. Не случайно в Африка наричат боабаба дървото на живота – плодовете му са изключително богати на антиоксиданти, калций, магнезий, желязо, фосфор, калий, пектин, фибри и други ценни за човека вещества.


Преди време холандците Дъг и Хизер ван Хеерден решават да напуснат Европа и да заживеят в Южноафриканската република (ЮАР), която се намира в най-южната част на Африка. Страна с великолепна природа, африкански звезди и два океана – Атлантическия и Индийския. Те си купуват фермата Sunland в провинция Лимпопо, на около 500 километра от Йоханесбург. Когато пристигат във фермата те са ужасени: няма ток, сградата била полуразрушена, водата в кладенеца била солена. Но за сметка на това имало боабаб, който бил висок 22 метра и широк 47 метра – най-крупния сред своя вид. А изследванията показали, че той е по-стар дори от египетските пирамиди – бил на над 6000 години!
С много труд Дъг и Хизер привели фермата в порядък, насадили палми, авокадо, манго… След многобройни сондажи намерили и питейна вода.


Когато се справили с най-важните задачи, те решили да изследват боабаба. Стените му били дебели около два метра, а вътре в дървото открили голяма дупка с размери на две помещения. И така се появила идеята им за тяхна кръчма – “Големият боабаб”. Решението им определено е удачно – да видят техния боабаб всяка година идват над 7000 души от цял свят.


Стволът на дървото те не са пипали – използвали са естествени отвори в него за врата, прозорци и вентилация. Оформили са вътрешността на главната зала в духа на дивата природа, поставили са столове и маси, бар, монтирали са музикална система. Второто помещение са превърнали във винен погреб – вътре в боабаба температурата неизменно целогодишно е 22°C.
В “Големият боабаб” комфортно се побират 15 човека, но може и повече. Имало е случаи, когато вътре са купонясвали над 50 души.


На територията на фермата холандците са построили и 5 бунгала за 17 души. Предлагат активен отдих на гостите си, включително и разходки на квадроцикли.
Барът и многото посетители въобще не пречат на боабаба – величествения исполин спокойно продължава да расте така, както е правил това повече от 6000 години.