Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 2 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 2 част

Истината е, че обществото ни бе трансформирано, благодарение на упоритите усилия на плеяда демократи през тези две и половина десетилетия. Те не жалеха себе си – що пламенни речи, приватизации, реституции, седящи и лежащи стачки,  митинги, взривявания на мавзолея, палежи на парламента, окупация на университета… И смее ли някой сега да каже, че няма резултат? Не смее, защото постиженията са налице: демократите получиха своите милиони, а ние – свободата си. Обществото ни е напълно демократизирано и всеки лумпен, показан в Биг брадър, незабавно се превръща в национален идол,  без чието присъствие едно светско събитие си е най-обикновен купон.
При капитализма едно е повече от ясно: бедните ще стават още по-бедни, богатите – още по-богати. В това надявам се вече да се уверили доста от нашенците, дето запрашиха по чужбина да мият чинии, да берат портокали или да оправят чаршафи по хотели, под  непрекъснатото наблюдение на телевизионни камери.
Тук едно отклонение – никак не са малко хората, които се надяват да спечелят от хазарт, лотария, тото… Има обаче един мъничък проблем –  вероятността това да се случи не е от най-големите. Едни момчета от изследователската компания “Хартланд инститют” решиха да проверят, с какви шансове разполага жителя на планетата. Ето и техните резултати: вероятността да ни удари гръм е 1:1900000, а да спечелим големите пари от лотарията или тотото – някакви си 1:5000000. Изводът и сами можете да си направите.


Не може да живеем в тази социална система и да очакваме благата поравно да се разпределят. Ей така, всеки калпак да си кара “Мерцедес”, да си има яхтичка и блажено да си се препича до някоя палмичка, докато му стане обяда. За да се случи това при някои, милиони други трябва да се бъхтят за мизерни стотинки. Пример: на един средностатистически работник, който се труди на нефтен обект в САЩ, ще са му необходими точно 4279 години непрекъсната работа, за да получи 95 милиона долара. Тях кротко си ги заработва само за година, клатейки се на люлеещия стол в суперкомфортния си кабинет и бройкайки  новата си секретарка Уилям Грихи – бос на нефтената корпорация Valero Energy. Подчертавам: това става не в някоя от 80-те най-бедни държави, а във водещата – САЩ.
В навечерието на Световния икономически форум в Давос, Швейцария (януари 2017 г.) бе публикувано любопитно изследване на неправителствената организация „Оксфам“. Е, то показва, че 8-те най-богати хора имат толкова пари, колкото половината от населението на Земята (3,6 милиарда най-бедни хора). В периода 1988-2011 г., доходите на най-бедните 10 на сто от населението на света са нарастнали средно с 65 долара годишно, докато най-богатият 1 процент от човечеството си ги е увеличил с някакви си 11800 долара.

Най-бедната половина на човечеството е в състояние  да контролира не повече от едно на сто от световното богатство! Тук вероятно гениалния Карл Маркс би подскочил от удоволствие, ако можеше да прочете тези данни – всичките му прогнози за бъдещето на капитализма напълно се потвърждават от неговото развитие  през ХХІ век!
Но да оставим марксизма засега на мира, още повече, че той си има друга гледна точка за това, как се правят пари в т.н. пазарно общество. Сега да не останете с впечатлението, че марксизма не е прав в разсъжденията си – нищо подобно, верността му се потвърждава не с аргументите на силата, чрез които го атакуват противниците му, а  със силата на аргументите, както обичаше да казва самия Маркс. Ако още се съмнявате в това ви препоръчвам да преброите, колко банки бяха национализирани само в САЩ за периода 2008 – 2010 години.
Но истината, че бедните непрекъснато се възпроизвеждат и то в геометрична прогресия, не отменя  другата реалност – че и броят на богатите устойчиво расте. И при това  с високи темпове. Броят на милионерите в света се е увеличил с близо 15 на сто за последните години. Нарастват и милиардерите: ако през 1995 г. е имало 289 милиардери в световен мащаб, то през 2014 г. броят им се увеличава до 1347.


Е, знам, не е честно, но така е устроен този капиталистически свят – за едни става, за други е почти непостижимо. И впрочем не мислете, че само у мен и при вас се е появило едно такова чувство за известна несправедливост. Никак не са малко хората, които даже поставят под съмнение начина на натрупване на милиони и милиарди. И те съвсем не са гладни, мръсни, окъсани, брадати, зловещо гледащи марксисти, с тяхното тоталитарно, авторитарно, терористично, садистично, мазохистично мислене, върли врагове на истинската ни пазарна демокрация. Не, те са си финни, елегантно облечени, отлично нахранени и напоени, живеещи в чудесни домове и транспортиращи се с луксозни автомобили и лични самолетчета финансово независими хора.
Ето ви един от тях – Дин Бейкър, експерт по макроикономика от вашингтонския Център за икономически и политически изследвания. Та този Дин разсъждава така: ако САЩ са преживявали действително огромен ръст, то той би могъл да бъде основание за появата на 400 милиардери. Но за последните 25 години (периода, когато се зароди новото поколение от американски милиардери) този ръст е много по-бавен, отколкото в предшестващия четвърт век, когато са се появили само 13 милиардера. И Дин стига до извода, че ако тези хора концентрират в ръцете си толкова голямо богатство, то това може да означава само едно – че за другите остава много по-малко.
Впрочем този Дин съвсем не е самотен конник, галопиращ с новината, че стремителната концентрация на милиарди в малко хора може би ще създава известни проблеми на обществото. Подобни опасения изразява и харвардският колега проф. Лари Кац. Неговото обяснение за ръста на милиардерите специално в САЩ, трябва да се потърси в данъците. Лари смята, че те в последните години изцяло облагодетелстват най-богатите: ако преди четвърт век те е трябвало да плащат 60 на сто данък за богатството си, днес той е намален до 35 на сто, т.е.  на тях сега им остават много повече пари. Той също се отнася нееднозначно към бума на милиардерите и предполага, че тази огромна концентрация на богатство и влияние може да вреди на интересите на други хора, както и че всеки долар, който получава богатия е отнет от някого.


За да напише нашумялата си книга “Капиталът в ХХІ век” Томас Пикети е анализирал огромен масив от данни за последното десетилетие и то от цял свят. Изводът, до който достига потвърждава основния постулат на марксизма: социалното неравенство е естествен и неизбежен резултат от капитализма в действие. И тази истина не могат да променят и най-новите и перспективни технологически иновации – те ще носят огромни печалби, но те няма да бъдат разделяни поравно между живеещите на планетата ни. Независимо дали ни харесва или не това. Томас Пикети е убеден, че просто така си работи тази социална система: да ражда малцина богати и огромна маса мизерстващи.
Ако ги слушаме тези господа излиза, че за да имат  малцината щастливци своите милиони и милиарди, то огромна част от човечеството трябва едва да свързва двата края. Иначе няма как да стане. Ситуацията е същата, както с тортата за рождения ти ден – ако сам си я изядеш, няма какво да сложиш в чинийките на гостите си. Но, ако питате мен, най-добре е и на тях да им подхвърлите по някоя друга троха – празник е все пак, нека и те да го почувстват…