Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 4 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 4 част

Известно е, че Томас Едисон пръв въвежда подробно интервюиране на хора, които искат да работят при него. При това в разговорите си с кандидатите той им е задавал най-невероятни въпроси – кой е Сенека, какво представляват звездите или къде се намира река Волга например. Вероятно ще се запитате, кому е нужно всичко това – та хората се готвят да изобретяват, а не да бъдат академични светила. Но Едисон е бил убеден, че не можеш да измислиш нищо ново, ако нямаш богата култура и разкрепостено мислене. Те ти позволяват да видиш явлението в неговата цялост, общата картина на случващото се. И така успяваш да раждаш наистина оригинални идеи. Затова винаги, когато се появявала тази възможност, Едисон е избирал пред тесния специалист дилетанта, но с въображение и богата култура. Защо така ли? Защото специалиста знае, че ТОВА НЕ МОЖЕ да бъде измислено. А дилетанта НЕ ГО ЗНАЕ и ЗАТОВА ГО ИЗМИСЛЯ.


Но тук има една голяма тайна, която все по-малко хора знаят. И тя е в това да не претоварвате мисленето си с глупости. Като човек, едно от хобитата на който е да се рови из библиотеки, отдавна съм установил, че немалко книги, които се препоръчват на студенти (що се отнася за училищните учебници – за тях просто нямам думи!) изобщо не са им нужни, защото са пълни безмислици. Повечето от тях са се появили на бял свят с една единствена цел: да помогнат на автора им да направи следващата стъпка в своята кариера. Впрочем в почти всеки университет по света се преподават и предмети, които никой смислено не може да ви обясни защо се изучават. Мойто обяснение е, че тях ги има единствено от хуманни подбуди – ако не са включени в учебните програми хората, които ги преподават, вероятно биха умряли от глад. Причината е, че те просто с нищо не друго не могат да си изкарват хляба.
Но и интелигентността сама по себе си не е достатъчна, за да направи човека желаната пачка пари. Има страшно много умни хора, които едва оцеляват и не са богати. И една от причините за това, според мен, е че те не искат да забогатеят.


Я по-добре да видим, какво правят всеки ден повечето от нас. Сутрин е. Звъни будилника. Човекът с мъка отваря очи. Време е за ставане, но хич не му се върши точно това. Та как да го направи, след като си е легнал в ранни зори? Събужда се кисел, после се качва на колелото, колата, трамвая, автобуса, тролейбуса, метрото или каруцата и отива на работа. Отттам се връща по някое време, нерядко ударил някоя и друга ракийка (бира, водка, мастика, текила, уиски, ром, мента и прочие радости за душата). Човекът хапва, пак си пийва и се настанява пред телевизора. За да гледа как живеят другите. След това си ляга, до късно се върти, защото не може да заспи. Та как да заспи, без да си е изяснил, с какво ще плати парното, тока, водата и ремонта на обувките на децата, след като направи поредната вноска по петия си заем…
Нещо да ви прави впечатление? Не? Я прочетете още веднъж последното изречение. А сега забелязвате ли, че човека върши всичко друго, само дето не мисли, как да прави пари. Целият си потенциал той съсредоточава върху това, как да свърже двата края, а не как да си реши кардинално проблема.
Е, при такава мисловна нагласа няма как да не мрънкаш, да не се жалваш от живота си и да не ругаеш властимащите. Които впрочем изобщо не са ти виновни – откъде накъде са длъжни да ти оправят живота? Та те си имат свой собствен, а към него и деца, внуци, правнуци, братовчеди, балдъзи, любовници – абе има за кого да мислят! А на всичко отгоре и банда съмишленици, която им е помогнала да дойдат на власт и сега си чака плячката за награда.


А ние какви сме им? Просто мрънкащи и грипозни данакоплатци, и гласоподаватели отвреме-навреме. При това властимащите не са чак толкова глупави, че да не си дават сметка, колко преходна е властта. И затова трябва да понатрупат имане бързо, ако искат след това да си лежат под някоя палма и да си бройкат бамбините по плажа.
Какво трябваше да прави британския премиер Тони Блеър, след като слезе от властта например? Ами пари, разбира се, щото не беше мислил за тях достатъчно, докато бе на власт. За закупуването на къща в Лондон и други скъпи имоти Тони задлъжня с 4,75 милиона лири, които се наложи да погасява с вноски от 20000 лири на месец.
Джордж Буш-младши съвсем не е бедняк – личното му състояние по времето, когато бе президент, бе около 21 милиона долара. Но и той призна пред американски журналисти, че веднага щом му свърши мандата, ще започне да изнася платени беседи, за да заработи парички. Човекът даже си бе определил и тарифата – иска да му плащат между 50 и 75 хиляди долара за една лекция.
Наивни хорица, а уж живеят в развити пазарни общества! Мен, ако питате и двамата са си кръгли нули в сравнение с родни властимащи, които се чудят как да си изхарчат натрупаното богатство, когато сдадат кабинета. И ако някой трябва да изнася беседи на другите за това, как да просперират в глобалния свят, това съвсем не трябва да са Тони и Джордж, ами нашенски властимащи!


Затова, ако някой наистина очаква, че с победата на следващи избори ще дойдат мечтаните управници, които с магическа пръчка ще разрешат всички парични проблеми на доктори, учители, шофьори, ватмани, миньори, зидари, водопроводчици, студенти, многодетни и бездетни, блондинки и брюнетки, на нашите приятели пенсионерите и т.н., той просто не е наред. Има си сериозни проблеми и е най-добре да поеме по съответната клинична пътека.
Нормалните хора си задават съвсем други въпроси, като:
– Абе, как така забогатяват някой хора? Такива, които като мен няма да се осмелят да нарушат закона? Каква тайна знаят те, която аз не владея? Кое е вълшебството, което им позволява в един прекрасен ден да се събудят и единствения им проблем занапред да бъде накъде да запрашат?
Теоретично бих могъл да намеря отговора им, като се срещна и направо попитам милиардери, милионери или поне хора с по няколко стотин хиляди в чекмеджето. Но това е доста трудно, защото всички те са много ангажирани – движат се по разни курорти, създадени специално за такива като тях, на лов за крокодили са или се грижат за хризантемиите в няколкохектаровата си райска градинка. Впрочем може и да не правят точно това, тъй като изведнъж им е хрумнало нещо друго – те сами са началници на себе си.


Книжният ни пазар е залят с четива от типа “Как да стана милионер веднага или най-късно до сряда”. И аз като автор, който съзнава отговорността си пред своя читател, реших да се заровя в тях. След като прегледах няколко десетки стигнах до извода, че живота е твърде кратък, за да си губя повече времето с подобни писания. С много малки изключения преобладават текстове, написани от хора, с които всеки психиатър би бил щастлив да се срещне.
В интерес на истината и други колеги стигат до подобен извод. Кийт Кънингъм си направи труда и анализира излезли бестселъри за бизнес. И потресен сподели, че единствените хора, забогатели от тази лавина от невероятно глупави книги за милионери, са техните автори. Причината за това е, че по-голямата част от тях предлагат подвеждащи, противоречиви или просто явно лоши съвети.
Затова реших да тръгна по друг път – да търся в публичното пространство истории за живота и делата на забогатяли хора, които сами и по ръба на закона, са направили впечатляващите ни суми. Допускам, че когато се запознаваме с техните подходи, вероятността и на нас да ни хрумне някоя добра идея определено нараства. Аз вече писах за това, което са забелязали изследователи: една от основните причини много хора да изпитват дискомфорт е, че те не виждат изход от ситуацията, в която се намират. А за да се излезе от подобно състояние е достатъчно да се погледне на нея от различна гледна точка. Като се запознаеш с опита на други например, които са решили за себе си проблеми, сходни на тези, пред които ти си изправен. Срещата с тях много често е този необходим тласък, който позволява да се постигне мечтания успех.


Впрочем хилядолетия преди днешните ми колеги да се произнесат за ролята на добрия пример в личния успех, това са направили наши предшественици. Ето какви поговорки можете да срещнете, ако се заровите в томове, които грижливо са ги съхранили: не знаеш ли пътя – гледай пътниците (узбекска поговорка); нищо не убеждава хората по-добре от примера (френска поговорка); думите трогват, примерите привличат (латинска поговорка); вместо да поучаваш, по-добре е да покажеш (индийска поговорка)…
Затова не случайно на този сайт аз ще продължавам да качвам примери на реализирали се хора от цял свят. Допускам, че ще се намерят читатели, които след като ги прочетат, ще си кажат:
– Не-е-е, това е невъзможно да се случи тук, в България! Няма начин да стане! Абсурд!
Причината за подобна реакция е в разпространената представа за правене на пари на Балканите – тя определено е доста по-различна от тази в други точки на света. За да успее един американец например трябва да е достатъчно амбициозен, усърден, настойчив, деловит и търпелив – това са и характерните черти на американския делови стил. И си признавам, че точно към тях се отнасям с дълбоко уважение – високо ценя представата, възприета в САЩ за успял човек: този, който сам е изградил себе си (self-made man).
Доста по-различно е положението при нас, на Балканите: тук се смята, че успяваш, ако си човек на някого. Представяте ли си в нашия географски пояс да се случи нещо подобно на това, което направи преди години един от най-богатите американци – милиардера Теди Търнър: той уволни от своята компания собствения си син с мотива, че не е достатъчно усърден в работата! Луд човек – само така може да го характеризира един истински нашенец…