Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 5 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 5 част

Българинът има основания да се отнася със скептицизъм към всеки автор, който се опитва да го убеди във възможността почтено да се правят пари и у нас. Факт е, че източниците за забогатяване на повечето родни милионери и милиардери, са злоупотреба със служебно положение, корупция, грабежи, маскирани като “приватизационни сделки”… И колкото по-безцеремонна и аморална е била дадена персона в действията си, толкова по-бързо тя е натрупвала богатство. Ето така бе осъществена трансформацията на хиляди нашенци от незабележими хора, щъкащи из панелни гета и прашни селски мегдани, във високомерни и нагли типове с тлъсти банкови сметки и всевъзможни активи.
Естествено, всичко това не представлява никакъв интерес за т.нар. българско правораздаване – самото то е част от това съвкупно ограбване на националното богатство и преразпределението му в полза на малка група. Ако не по друго то поне по имотите и колите им може да си направим подобен извод…
Но никак не са малко и авторитетни чужди институции, които обвиняват властите в страната ни през последния четвърт век в неконтролирана корупция. Защото корумпиран може да е само този, който притежава власт – не зная това явление да е познато сред клошарите, дето се ровят из кофите за боклуци всеки ден. Но може и да греша…

Когато виждаме как живеят богатите, ние всъщност забелязваме резултата от това, което те са извършили, но не и извървяния път до милионите. Истината е, че малцина от тях са се родили такива – по-голямата част от забогатялите, сами са се измъкнали от блатото на недоимъка. Рядко късмета, наследството, та дори и интелигентността правят богатството. В повечето случаи то е резултат от нестандартно мислене, упорита работа, постоянство, самодисциплина, целеустременост.
Няма човек, който да не познава различни знаменитости – телевизионните канали непрекъснато ги водят в домовете ни. Е, както си се полага на истински величия, те са отрупани с блясък и разкош и не си знаят парите. Това е, което всички ние забелязваме, но даваме ли си сметка, какви усилия им е коствало изкачването на върха на славата и богатството? Огромната част от тях са били обикновени хора, които едва са свързвали двата края и не са се срамували от черна работа в младостта си.

Като Мел Гибсън например. Роден е в многодетно семейство (той е 6-то от общо 11-те деца) в Пикскил, щата Ню Йорк, но дълги години е живял със семейството си в Австралия. Там работи в консервен завод за нищожна заплата. Изтощението на иначе якото момче било толкова голямо, че то решило за себе си да преобърне света, но да намери по-добър начин да си изкарва прехраната. Насочва се към киното и когато е на 21-години играе първата си роля в австралийския филм „Горещо лято“. По-късно се връща в САЩ, където се оказало, че наистина е създаден за киното. През 1995 г. Мел взе “Оскар” за най-добра режисура на филма “Смело сърце”. А дали печели от всичко това ли? Ами ако за един от чудесните филми, в които играе – “Лудия Макс” (1979 г.) той получи 15000 долара, то две десетилетия по-късно хонорара за ролята му в “Патриот” бе 25 милиона долара.
Носителката на наградата “Оскар” (за ролята си в „Осъденият на смърт идва“) Сюзън Сарандън е не само една от най-отявлените бунтарки в Холивуд, която открито изразява несъгласие с вътрешната и външната политика на последните няколко президенти на САЩ. Тя е много богата дама, но не винаги е била такава – на младини, за да плаща обучението си в колеж, е трябвало да чисти апартаменти и входове.

Елтън Джон бе казал, че Род Стюарт е най-добрият певец на рокендрол, който някога е чувал. Няма да споря с него, още повече, че Род (чиято звезда е 2293-та по ред на булеварда на славата в Холивуд) е успял да продаде над 100 милиона диска с гласа си. Сами можете да пресметнете, с какви пари разполага идола на Елтън. Но и певеца с вечно рошавата прическа не се е родил богат: като млад той се е подвизавал в гробарския бизнес – копаел е гробове срещу заплащане на час.

В класациите на „Форбс“ за най-скъпо платени певици в света е и Барбра Стрейсънд. Спечелила е четирите най-престижни награди „Оскар“ (за кино), „Еми“ (за телевизия), „Грами“ (за музика), „Тони“ (за театър). Авторка е на прекрасни афоризми, като:
– Днес за джентълмен се счита онзи мъж, който преди да целуне изважда цигарата от устата си;
– Диктаторите в модата също понякога грешат, но винаги ще се намерят милиони жени, които с охота ще платят за това;
– Защо жената десет години се опитва да промени привичките на мъжа, а след това се оплаква, че това не е същият човек, за когото се е омъжила?
Но и тя не винаги е била на върха на славата. Работила е като сервитьорка в китайски ресторант в Ню Йорк – оттам са познанията и по бизнескитайски и любовта й към източната кухня.
Джим Кери, който не приема роли за по-малко от 20 милиона долара, чистел тоалетните на фабрика за автомобилни гуми в родния си град Торонто. И така издържал своето бедно семейство.
Цяла книга може да се напише за хора от света на киното, музиката, спорта, бизнеса и др., които преди да се превърнат в кумири за милиони, са живеели в крайна нищета. Всички те са опитвали различни дейности и са ги напускали, за да започнат нещо ново. Докато не са намирали пазарната си ниша.
Американски социолози анализираха дейността на група предприемачи, които са постигнали невероятни успехи към своята 35-годишнина. И се оказа нещо любопитно – всеки от тях се е пробвал средно в 17 професии, докато най-сетне не е попаднал в тази област, която го е направила милионер.

Но е вярно и това, че сериозни пари само с много работа е доста трудно да се направят. Така със сигурност ще получиш стрес, лишения от нормални и естествени човешки радости, влошено здраве… Ще си позволя отново да цитирам френския писател Алфонс Кар, който точно го е казал: за да печелиш, за да живееш, трябва да работиш, а за да забогатееш, трябва да измислиш нещо друго…
За съжаление никой не ни посвещава в изкуството да се правят пари. Поне аз не знам за училище или университет, където да се изучават неговите тайни. Цялата образователна система е насочена да произвежда изпълнители на нечия друга воля. И затова там не се овладяват знания и навици, как да печелиш пари.

В интерес на истината прави са всички онези, които твърдят, че парите далеч не са най-важното нещо на този свят. Единственият и при това незначителен проблем е, че ако точно тези финикийски знаци не са в портмонето ни, останалите най-важни неща остават недосегаеми за нас. Няма да можеш да си платиш кабеларката например и току виж ти изключили телевизията, точно когато той влиза в стаята й…
Безспорен факт е, че паричните знаци имат магическо въздействие върху нас. Не случайно за тях не спират да говорят културолози, социолози, археолози, идеолози и таксиметрови шофьори. А това означава, че не всичко около тази тема е изяснено и че има какво още да се узнава.