Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 6 част

Тайните за правенето на пари, на които не ни учат: 6 част

Няма да открия Америка, ако припомня, че сред нас има какви ли не образи – млади и такива с повече жизнен опит, стройни, но и бая заоблени, обичащи пържени кюфтета или падащи си по зеленчука, ракиджии и заклети бираджии, ранобудници и поспаланковци… Може ли всяко от тези прекрасни деца на майката природа да постигне финансовата си независимост, ако се съобразява с определени изисквания, които са помогнали вече на други да се наредят сред богатите на планетата? Кое всъщност прави едни хора достатъчно платежоспособни, докато живота на милиони други ей така си преминава в несекваща мизерия? Късмет, предопределеност на съдбата или нещо друго лежи в основата на спечелените стотици хиляди, милиони и милиарди?
И тъй като вярвам, че не само аз, но и моя читател си задава подобни въпроси, да се опитаме да намерим техния отговор. Да потърсим онези предпоставки, без които е немислим който и да е личен финансов успех.
Още древният Платон (428 – 348 до н.е.) – знаменит философ, ученик на Сократ и учител на Аристотел, е вярвал, че в основата на всяко нещо стои идеята за него. Ако имаме добра идея, знаем как да я реализираме и сме готови да се посветим на това, успеха ни е гарантиран. Ето няколко идеи, които донесоха много пари на хората, на които им хрумнаха. Те имаха късмета да започнат да продават нещо, за което никой преди тях не бе се сетил.


Един от най-големите бизнесмени на ХХ век е Хенри Джон Хайнц (роден на 11.10.1844 г. в Питсбърг, САЩ, умира на 14.05.1919 г.). Той се сети да предложи на пазара паста от хрян по рецепта на майка си в прозрачни опаковки. Какво от това ли? Ами до този момент никой не ги е предлагал по този начин – можем да си представим изумлението на тогавашните жени, когато са могли да видят, че в нея няма настъргана ряпа или размекната дървесина скрита. И по онова време е имало тарикати, не само днес: те са правели нелоши парички, като са продавали фалшификати в буркани от зелено стъкло – купуваш нещо, но не си сигурен, че го има там. Точно това хрумване донася на тинейджъра Хайнц (бил е само на 17 г.) печалба от цели 2400 долара. Не бързайте да се усмихвате скептично – тези две и нещо хилядарки от онова време днес се равняват на не по-малко от 100000 долара. С тях момчето само си платило таксата за учене в колежа.
Мишел Фереро (Италия) е мултимилиардер. А как започна да си прави парите ли? Ами много просто – създаде течен шоколад, който може да се маже и на филия като бърза закуска. Сега в цял свят са познати марките Ferrero Rocher, Nutella, Tic Tac, Kinder Eggs…
Брад Хю (мултимилиардер) спечелва първия си милион, защото се сеща да даде на нуждаещи се помещения за съхранение на техни вещи. През 1972 г. той заключва вратите в един голям гараж и предостави ключовете на хора, които наемат помещенията, за да си държат вътре, каквото си искат. Неговата компания Hughes’ Public Storage има над 2000 филиала в САЩ и е поставила по автомагистралите автоматични камери за съхраняване на вещи от всеки желаещ.


Ралф Лорън (мултимилиардер) натрупа първия си милион, след като измисли блуза тип поло и започна да я продава за по 50 долара парчето. Ралф тръгва наистина “от дъното” – роден е в непрестижния „Бронкс“ в семейство на руски емигранти. Много време си изкарва прехраната като работник в универсален магазин. Докато измисля блузата с висока яка. Взема заем от 50000 долара и дава старт на бизнеса си.
Тай Уорнър буквално скочи в клуба на свръхбогатите благодарение на своите Beanie Babies – малки плюшени играчки с форма на животинчета и имена. Човекът бе достатъчно досетлив, за да ограничи бройката им и сега деца и възрастни се надпреварват да ги колекционират. Тай не успява да завърши колеж, защото през 1986 г. започва да произвежда плюшени играчки. Но измисля специален пълнеж, който ги прави много по-пухкави и желани и така препълни банковите си сметки.
Калео Йовида (Тайланд) и Дитрих Мейтшиц (Австрия) станаха мултимилиардери благодарение на идеята си наречена “Ред Бул”. Появата на “Ред Бул” в края на 80-те години на 20 век създаде съвсем нов пазарен сегмент – на газирани напитки с високо съдържание на кофеин (т.нар. енергийни напитки). Двамата комбинираха 108 грама захар, 4 грама таурин, 2,4 грама глюкуронолактон и 320 милиграма кофеин. Напитката им е търсена не само от хлапета, но и от хора, които работят нощем и се нуждаят от сила и концентрация – лекари и медицински сестри, таксиметрови шофьори, бодигардове…


Марио Полегато (Италия) спечели милиарди, защото един ден проби с камък маратонките си – запарвали се краката му. Така се роди идеята му за обувки с дупки в подметките, за да се проветряват краката. Марио имаше щур късмет – опита се да продаде идеята си на Nike, но те не успяха да оценят, какви пари се крият зад нея и му отказаха. Тогава той сам си я реализира. Днес компанията му Geox е една от най-известните в света и годишно продава милиони обувки.
Количката за супермаркети не я е имало винаги – появила се през 1936 г. и е измислена от търговеца Силван Голдман. Той бил собственик на голям продоволствен магазин и забелязъл, че много клиенти се отказват да купуват някои стоки, защото им е тежко да ги носят. Но нямал представа как да реши проблема им. Докато един ден не видял как една жена поставила чанта, пълна с продукти на камионче, което малкия й син теглил с въженце. Така се родила съвремената количка за пазаруване – серийното и производство започнало през 1947 г. А благодарение на нея се появил и нов тип магазини – супермаркета. Е, що се отнася до Силван, идеята му го изстреляла право в клуба на финансово независимите.