Телевизорът – най-добрата перална на мозъци: 2 част

Телевизорът – най-добрата перална на мозъци: 2 част

В блестящата си книга “Надхитрени от случайността” видния ливански и американски икономист и есеист, консултант на МВФ – Насим Талеб, твърди, че журналистиката се е превърнала в сериозна заплаха на нашето време. Причината за това, според него е, че докато света става все по-сложен, журналистите приучват умовете на хората да опростяват заобикалящата ги реалност.
И е прав г-н Талеб. Специални проучвания сочат, че телевизионната журналистика допринася за интелектуалната деградация на милиони хора. През 1985 г. американски изследователи започват експеримент, който трае четвърт век. Американци на възраст от 18 до 30 години с различен произход са били наблюдавани на две и пет години. В края на изследването са оцелели 3247 души. Участниците в експеримента са били изследвани чрез когнитивни тестове – определяли са скоростта на реакциите им, равнището на вербалната памет, общия уровен на интелектуалните способности. Изводът: колкото повече зрителите са се заседявали пред телевизора, толкова по-влошени са били техните умствени възможности. Доказано е, че гледането на телевизия е способно да доведе мозъка на зрителя до много по-ранно остаряване, отколкото е заложено от природата.


Един от писателите-мъдреци, на когото обичам да се позовавам – Марк Твен, преди повече от век е написал:
– Бедата е, че глупаците – които представляват огромното и съкрушително мнозинство в нашата и във всяка друга нация, истински вярват на това, което четат по вестниците.
Вероятно, ако се беше родил по наше време, той би написал същото, но би заменил печата с телевизор. Както и по времето, когато Марк е тракал на пишещата си машинка, така и днес глупаците се множат в геометрична прогресия. Защото възприемат казаното и показаното от екрана като истина от последна инстанция.
Всяка информация трябва да се подлага на съмнение – не случайно един от най-важните белези за интелигентност е развитото критично мислене. Ако не проверяваме това, на което попадаме чрез алтернативни източници, ще имаме неверни представи за реалността. Искаме ли да намираме истината трябва задължително да следим медии с различни собственици и ориентации. Също, като в стария виц за двамата евреи. Те седяли на пейка в Берлин, единя четял фашисткия вестник “Фьолкишер Беобахтер”, а другия – еврейски вестник. Вторият го поглеждал от време на време, после не издържал и го скастрил:
– Арон, как не те е срам да четеш този нацистки парцал!
А той се усмихнал хитро и му отговорил:
– Чета го, за да си подобря настроението. Ако преглеждам еврейския научавам, че в Германия има нацизъм, в Полша – антисемитизъм, Америка няма да приема евреи, а британците блокират Палестина. Само ужасни новини! А в нацисткия вестник чета, че евреите управляват света, определят политиката, контролират Америка, държат световните пари… И така хубаво ми става…


За разлика от книгата телевизионната информация не ангажира мозъка ни – тя директно се усвоява. Нещо повече – тя ни пречи да мислим, защото тази дейност изисква фокусиране, концентрация. Но точно това не ни позволява гледането на телевизия – случващото се на екрана ни разсейва, отвлича, не ни оставя време, за да го осмисляме.
Разбира се, днес никой не може да бъде манипулиран, ако сам не пожелае това. Хората, които работят в различните телевизионни канали сами са направили избора си и просто си вършат работата, за която им плащат. Виновен за това, че му перат мозъка си е сам зрителя, който заради мързел и невежество ограничава източниците си на информация до един или два канала, сайта… Така той губи една от най-важните предпоставки за социална реализация, заложени у него от мъдрата природа – сам да определя съдбата си. Той предоставя това на ловки и омайни манипулатори, които дирижират мислите му, следователно направляват и поведението му.
Никога в миналото човечеството не е разполагало с толкова богати, разнообразни възможности за информиране, както ние днес. Но това благо, ако не знаем да боравим с него – да имаме чувство за мярка, критично мислене, способност да селектираме и филтрираме различните послания, се трансформира в наша вреда.


Ако ме попитате, коя е печелившата стратегия, честно ще ви отговоря: гледайте, колкото се може по-малко телевизия. А аз въобще не я гледам – предпочитам да си чета книги и да се ровя в сайтове, които сам съм оценил като стойностни. Но така мога не само да се ориентирам в това, което става и предстои да се случи, но и да узнавам, кой има интерес точно така то да се случи. И защо е заинтересован другите да мислят за случващото се по определен начин.
В древността се е родила една велика мъдрост: всички войни започват най-напред в умовете на хората. Дали ще бъдеш човек с програмирано поведение, послушен сляп следовник на политически и корпоративни интереси, които в крайна сметка диктуват политиката на всяка медия или сам ще играеш ролята си на сцената на собствения си живот, зависи от самия теб. И от никой друг.