Те могат да не се страхуват за бъдещето си: част 2

Те могат да не се страхуват за бъдещето си: част 2

 

 

Всички заедно
У нас много родители – ако вярваме на различни проучвания, реално и пълноценно общуват с детето си около 15 минути на ден. Но с телевизора или монитора това правят по няколко часа. Много мами и татковци са твърде уморени за да слушат това, което иска да сподели с тях детето им – предпочитат да сърфират из мрежата или да залегнат пред телевизора.


При японците е точно обратното: те правят всичко възможно, за да установят най-доверителни отношения с децата си. Японките – за разлика от много българки, не дават децата си в детски ясли, а винаги ги вземат със себе си. Те знаят, че постоянния физически контакт, непрекъснатото говорене с детето, помага да се установят много здрави връзки между тях и него.


Но това го правят и бащите, бабите, дядовците. Детето не само расте с чувство на принадлежност към семейството, но и се научава да цени общуването и времето на другите.
Затова японските деца не капризничат, не правят истерии – средата, в която растат, не ги изправя пред изненади, те не се чувстват емоционално изоставени нито за миг.
И растат с чувството, че света е разумен и в него има място за всеки.

Началното училище
В Страната на изгряващото слънце изключително значение за формиране на детето има началното училище. В него децата получават не толкова знания, колкото усвояват навици и умения от съдбоносно значение за бъдещата им реализация. Става дума за ценности като самоконтрол, отговорност, самостоятелност, самоувереност, трудолюбие. В него децата се възпитават на сътрудничество, честност, съпричастност, уважение към хората, животните, природата.

Учат се да търсят и намират красивото в живота – не случайно учебната година започва на 1 април, когато разцъфват японските вишни. Хората ги съзерцават и се радват на тяхната красота, която им напомня и за преходността на живота.
Попаднах на нещо любопитно: японска майка на бъдещ първокласник, наскоро сподели в мрежата какви препоръки е получила от училището, където то ще учи.

В тях вежливо и се напомня, че е добре детето и да бъде подготвено за тях.
Тъй като в списъка, изпратен от училището има и немалко чудесни идеи, си позволявам да ви запозная с него. Той е още едно доказателство за мисията на началното училище в тази далечна за нас страна: да помага на децата да растат като добри, възпитани, вежливи хора.


Впрочем не са за пренебрегване и няколкото уводни реда в този списък:
– Преди вашето дете да започне да идва на училище, моля уверете се, че то е способно на следните неща. Освен това и вие – родителите и членовете на семейството ви, следвайте същото поведение.
Списъкът с общо 18 препоръки, е разделен на две категории. В първата – “Основно поведение и нагласа”, са включени следните изисквания:

1. Внимателно слушайте, когато някои говори.
2. Поздравявайте другите и отговаряйте на въпросите по ясен, лесно чуваем глас.
3. Седете правилно на стола.
4. Знайте, че това, което принадлежи на другите, на вас не ви принадлежи.
5. След като свалите обувките си, подредете ги акуратно до входната врата.


6. Уверете се, че дрехите ви са чисти, без петна.
7. Поддържайте чина и обстановката около него подредени.
8. Задължително си лягайте рано и се събуждайте сами също рано.
9. Яжте подходяща закуска.
10. Винаги измивайте зъбите си.
11. Никога не лъжете.

Към указанията има и втора част – “Взаимоотношения с приятели”. Тук изискванията са следните:

1. Не оставяйте никого без внимание, да се чувства изолирано.
2. Ако някои има проблем – помогнете му.
3. Не разстройвайте приятелите си.
4. Бъдете готови да се разбирате, да играете и да се учите с всеки.


5. Стремете се да играете не сами, бъдете дружелюбни и играйте заедно с всички.
6. Играйте навън, за да се упражнявате повече и да се отпуснете в естествена среда.
7. Ако направите грешка искрено се извинете.

Ще повторя: това са изисквания към деца, които тепърва ще тръгнат на училище. Но кой знае защо си мисля, че ако и ние, възрастните, следвахме тези правила, то вероятно света би бил пълен с много повече добри хора.


Впрочем в Япония не крият, че тяхната образователна система също се нуждае от развитие. Наскоро Научното общество, което включва представители на тамошни университети, предложи много сериозно да се съкратят термини от японската и световна история. Сега те трябва да бъдат заизустявани от учениците. Смисълът на подобно действие е да ги разтовари от зазубряне на няколко хиляди термина.

И така да остане повече време за развитие у тях на способността да мислят и да умеят да изразяват своите мисли. Да бъдат креативни – една от най-важните предпоставки да си успешен в епохата на Четвъртата индустриална революция.
Какъв е резултата от подобни подходи, възприети в японското общество? Той е в неговия нестихващ просперитет. Така през есента на миналата година се появи поредния доклад на Световният икономически форум за глобалната конкурентоспособност.

В него се прави подреждане на 140 държави въз основата на комплекс от ключови фактори: икономически успехи, развита инфраструктура, образование, здравеопазване, пазар на труда, иновации, ниво на организирана престъпност, участие на жените в работната сила и други.
В първата десетка е и Япония.

В обосновката тя да попадне там експертите посочват нейната “висококачествена физическа и цифрова инфраструктура, здравословна и образована работна сила и плодородна иновационна екосистема“. Преведено на разбираем език става дума за държава, която е в крак с най-новите технологии и разполага с високо образовани, нестандартно мислещи, трудолюбиви хора.
Затова те могат да не се безпокоят за своето бъдеще.