Това, което е в опаковката, не е онова, което очаквате

Това, което е в опаковката, не е онова, което очаквате

Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е ceny-na-produkty_224.jpg

Аз си спомням еуфорията, с която стотици хиляди българи посрещнаха събитията, започнали преди три десетилетия в страната ни. Освен всичко друго, те очакваха, че с идването на капитализма и у нас ще се появат натъпкани с всевъзможни изкушения огромни, лъскави магазини – точно, като тези на Запад.
И това наистина се случи: у нас дойдоха големи търговски вериги. И по щандовете им се появиха продукти, опаковани точно като тези, дето купуват западноевропейците. С една единствена разлика – в съдържанието на опаковките.
Британският журналист Роб Камерън, работещ за Би Би Си, направи интересно разследване. Той анализира това, което се продава по магазините на Западна и Източна Европа. И така установи, че продуктите си приличат, но само външно. По отношение на качеството и съдържанието им, те кардинално се отличават. Търговските марки са еднакви, но не и същината им.
Така консервена путия с риба тон струва в немски магазин 1 евро. В Чехия се продава за 1,5 евро. Но освен разликата в цената, двете кутии имат и разминаващо се качество. В Германия рибата е в несравнимо по-добро състояние – в кутиите клиента намира едри парчета. Извън нейните граници, обаче, тя прилича по-скоро на пюре.

Етикетът на бутилки студен чай е еднакъв в Чехия и в Германия. Но в чешкия вариант има с 40 на сто по-малък екстракт на чая и той е много по-скъп от немския.
Германска кутия кремвирши изглежда точно като тази, която се продава в Чехия. Но предлаганата в Германия е направена от прасе, а чешката – от остатъци от кокошки. Кремвиршите в Германия са със 87 на сто месо, но в Чехия е невъзможно да се намерят такива – нищо, че външно те напълно си приличат.

Специалисти от Пражкия университет по химия и технологии изследваха кафе, сирене, маргарин, шоколад и други продукти, които се продават в еднакви опаковки в Германия и Чехия. И така установиха, че средно в 35 на сто те се различават по своето качество или състав.
Анализи на различни стоки в магазини в Братислава и в австрийски градове, също доказват двойнствен подход на западните производители. Външно напълно идентични продукти – като колбаси, млечни произведения, шоколад, хляб, напитки и др., продавани в Австрия и в Словакия, съществено са се отличавали. В Словакия те са били с определено влошено качество – съдържали са много по-малко месо и повече тлъстини, опасни за здравето изкуствени подобрители и оцветители. Различавали са се и в грамажа си – тези в Словакия са били по-леки в сравнение с продаваните в Австрия.

В Унгария сравниха продукти с едни и същи етикети, продавани в международните вериги магазини Lidl и Aldi. Това, което се е предлагало на унгарците е било много по-лошо и вредно за здравето. Така рибни пръчици Iglo Fish Fingers в Унгария са имали 58 на сто рибен пълнеж, а в Австрия – 65 на сто. Супите Knorr са съдържали с една пета по-малко пълнеж, отколкото в западния съсед. При това няма разлика нито в опаковката, нито в цената.
И у нас са установени разминавания в едни и същи продукти, но купени в български и западноевропейски магазини. Така шоколадов десерт съдържа по-малко мляко и какао. В разхладителни напитки има много вредни изкуствени подсладители – немският и австрийски еквивалент на същите напитки съдържат само естествена захар. Разлика има и в сирената, предлагани в България – за западния производител те са направени от мляко… Но за сметка на това западните стоки у нас са много по-скъпи, отколкото на Запад (независимо от техните няколкократно по-високи заплати). Така детско пюре, произведено на Запад и продавано у нас, е два пъти по-скъпо.
Впрочем мощното лоби на същите тези западни производители у нас, им позволява да си осигуряват и законни права да променят състава на продуктите, като запазват оригиналната опаковка. А корумпирани маркетолози, чиято професия е да ни манипулират, имат и готово оправдание за това: потребителите от различни страни са с нееднакви вкусове. С една дума, ние може да похапваме всякакви боклуци, защото сетивата ни не са така изтънчени, като тези на новоизпечените ни братовчеди от Западна Европа.

Едва ли нещо съществено ще се промени на пазара на храни у нас в бъдеще. Едни и същи продукти с идентични опаковки ще продължават да ни се пробутват с влошено качество и намален грамаж, в сравнение с предлаганите на западните потребители. Явно за тамошните производители и политици ние сме хора второ качество. А нашия пазар на храни е поле, на което могат да стоварват необезпокоявани боклуците си. За да печелят – с помощта на корумпирани наши властимащи, естествено, милиарди от тях. Така, както това се случи вече с колите им.
Само преди около три десетилетия България произвеждаше невероятно вкусна, истинска и в огромно количество храна. Пазарите бяха отрупани със суперкачествени зеленчуци, плодове, млечни и месни продукти… Те радваха не само окото и сетивата на хората, но бяха полезни за здравето им.
За съжаление, този период приключи – селското ни стопанство с дружните усилия на продажни политици и западни производители, бе практически унищожено.
За да съхраним организма си ние имаме една алтернатива: да пазаруваме на Запад или да не докосваме техните продукти по родните магазини. Да търсим и подкрепяме българското, ако имаме късмета някъде да го открием.
Естествено, ако все пак не ни е безразлично, какво ще се случва със здравето ни от колониалния подход на високомерни западноевропейци към нас, туземците.