Трака-трака влака…

Трака-трака влака…

 

 

Всеки от нас има някакви проблеми – те са доказателство, че все още ни има в този прекрасен луд свят.
Но подходите ни към тяхното разрешаване са различни. Едни от нас се опитват да се справят с тях така, както винаги са постъпвали. Други проверяват дали няма подобни на техните истории, от които да копират работещи начини. Някои се съветват с хора, които уважават заради мъдростта им.


Но никак не са малко и тези, които се предават, защото са загубили вяра в своите способности. Те просто са забравили (а може и да не знаят това), че винаги има решение на всеки проблем. Но при условие, че щом едно действие е неефективно решително се отказваш от него и търсиш друго. И ще го намериш.
В това ни уверява историята на Леони Мюлер.

Когато тя започва момичето е само на 23 години и учи в Тюбингенския университет „Еберхард и Карл“. Той се намира в град Тюбинген, провинция Баден-Вюртемберг, Германия. И е сред най-старите германски университети – основан е през 1477 година.
Леони е една от неговите около 24000 студенти. Иначе е от Щутгард – столицата на провинция Баден-Вюртемберг и седалище на знаменитата компания Daimler и много други корпорации.

Когато станала студентка в Тюбинген тя си наела квартира под  аренда.
По време на първите и години като студенка сменила немалко жилища под наем. В повечето случаи причината била некоректно поведение на техните собственици. Докато един ден след поредния спор, който имала с наемодател, на момичето и писнало и то започнало да търси решение на проблема.


Така и хрумнала една определено нестандартна идея: да се откаже повече да живее в жилище под наем. И да го замени с влак.
Леони си купила месечна карта за пътуване с всички влакове в Германия. Тя струвала 380 долара – определено по-малко от месечния и наем в размер на 450 долара.


И влаковете станали нейния дом. Тя пътешества със своя гардероб, таблет и учебници. Косите си мие в санитарния възел на вагона, душ приема на гарите.
Приятелят и живее в Кьолн и момичето получило възможност често да му гостува – със скорост от 300 км/час.
Леони стана много популярна в света – за нейната история писаха едни от най-големите вестници, репортажи излъчиха телевизионни станции.

Самата тя започна да води свой блог, в който разказва за своеобразния си социален експеримент. Номадският и опит е основа и на нейната дипломна работа в Тюбингенския университет.
Когато не пътува с влака Леони живе при майка си, баба си, приятеля си, а и при други приятели.


Но влакът за нея наистина се е превърнал в приятно място за преживяване – тя се чувства в него като у дома си. Още повече, че има усещането за една безкрайна ваканция…
Със своята история Леони ни показва, че не трябва да робуваме на навици и вещи.

Защото често това, което считаме за нормално, всъщност ни закрепостява и не ни позволява да създаваме не само нови и полезни контакти, но и да откриваме нови възможности.
Но най-вече ни убеждава, че всеки проблем ще намери своето решение – ако искаме това.
И ако не се предаваме.