Трябва ли да си интелигентен, за да играеш футбол

Трябва ли да си интелигентен, за да играеш футбол

 

Наскоро срещнах моя позната, която не бях виждал от немалко години. Поговорихме и тя се похвали, че сина и е пораснал, вече е популярен футболист, а от тази година ще е и студент.
– Чудя му се защо иска да учи – искрено сподели с мен дамата. – Та всичко, дето е необходимо на днешните деца, го има в интернет! Само си губи времето. А парите спокойно може да си заработва и като футболист.
Не пожелах да споря с нея – жизненият ми опит ме е убедил, че това си е просто губене на време.


А не бих ви занимавал с казаното от нея, ако подобен подход към знанието не става все по-широко разпространена практика. Особено сред млади хора – факт е, че имитиращите учене и въобще отказалите се от него в Родината ни, отдавна са надхвърлили милион души!
И тъй като дамата отбеляза, че сина и е перспективен футболист, се сетих за едно любопитно изследване, на което преди известно време попаднах. Осъществили са го шведски учени от Каролинския институт в Стокхолм.

Те са установили, че суперфутболистите мислят по-отчетливо, по-бързо и по-гъвкаво, отколкото хората, които не играят футбол. Има пряка връзка между когнитивната способност (умението да се разбира и открива смисъла от извършването на определени дейности) и броя на вкараните голове и ефективните подавания на топката. Според изследователите, ако се измерят познавателните способности, то може да се предскаже потенциала на играча.


Великият древнокитайски стратег и мислител Сун Дзъ, живял през VI – Vвек пр. н. е. и написал около 510 пр. н. е. прочутия си трактат за военна стратегия „Изкуството на войната“, е казал:
– Онова, което позволява на мъдрия владетел и на добрия пълководец да извършва неща, недостижими за обикновения човек, е умението му да предвижда!


Шведските учени са стигнали до извода, че най-добрите футболисти са далеч по-интелигентни от нас, простосмъртните. Те притежават способността да предвиждат – те “четат” играта и така успяват да се намират на нужното място в нужното време. Високата интелигентност им позволява да видят алтернативи, мигновено да вземат решения и да сменят тактиката, която прилагат.
Днес интелигентността е необходима не само във футбола, а във всеки друг спорт.


Уейн Грецки е бивш канадски, НХЛ хокеист, централен нападател. Сега е треньор и съсобственик на НХЛ отбора Финикс Койотс. Баща е на 5 деца. Състезавал се е в НХЛ отборите Едмънтън Ойлърс, Лос Анджелис Кингс, Сейнт Луис Блус и Ню Йорк Рейнджърс от 1978 г. до 1999 г. Заради невероятните му умения и постижения, го наричат Великият. Когато журналисти го попитали, как е успял да постигне своите 61 рекорда, винаги вежливият и усмихнат Уейн отговарил:
– Много е просто – аз се пързалям натам, където ще отиде шайбата, а не там, където тя е!


Сетивата на интелигентния човек са особено чувствителни към сигналите, които околната среда непрекъснато му изпраща. Благодарение на тях той е в състояние да гледа в перспектива, от друг ъгъл на една и съща ситуация или проблем. Да селектира различни алтернативи и да се отказва от едни подходи в полза на други, да използва появилите се възможности за създаване на печеливши решения. Да чете между редовете и което е най-важно – да умее да подлага на съмнение прочетеното.


Френсис Бейкън е бележит философ, юрист, политик и писател. Роден е в Лондон през далечната 1561 г., починал е през 1626 г. Има огромен принос в развитието на науката. Той е автор на следния израз:
– Ние можем толкова, колкото знаем. Затова знанието е сила, а силата е знание!


От времето, когато са написани тези редове, ни делят няколко века. Но точно в нашата дигитална епоха те са много по-актуални, отколкото тогава. Най-малкото защото без знания няма как да оценим това, което намираме в глобалната мрежа. А огромната част от информацията, която се движи в нея спокойно може да определим като информационен боклук. Но сред него има златни зрънца, които само умния човек ще открие – за невежия това е непостижимо. И точно те ще му позволят да генерира и своето хрумване, което да му осигури успеха в решаването на задачата, която го занимава.


Да развиваме ума си означава да го правим гъвкав, комбинативен, способен да генерира нестандартни хрумвания, полезни за другите.
А всичко това ще ни прави конкурентоспособни на пазара на труда дори и във време, когато на него агресивно започват да нахлуват роботите.