Умее ли смартфона да мисли

Умее ли смартфона да мисли

 

 

 

Преди известен брой месеци, когато влязах за първи път в учебна зала на университета, тя беше препълнена с млади хора. Те седяха, прилежно поставили на масата пред себе си тетрадки и различни пособия за писане. И най-активно се възползваха от тях. Слушаха, но и питаха.
Днес в залата има немного студенти. А на масите пред тях са смартфони и бутилки с вода или енергийни напитки. Много рядко ще се види лист хартия или книга. И не питат, защото не им е много ясно, какво да питат. Общо взето, малко неща са им ясни.


Студентите в миналото знаеха, кои са воювали през Втората световна война, какво са създали Константин Паустовски и Джеръм Селинджър, кой е Бетховен… И имаха представа за още страшно много други неща.
Огромната част от днешните млади хора практически нищо не знаят. Но което е далеч по-съществено – те не смятат и за нужно да натоварват мозъка си с “излишна” информация. Ако случайно нещо ги заинтригува, то е достатъчно да го напишат на клавиатурата на смартфона си. И то ще се появи на екрана му. Те са склонни да му вярват, независимо дали е истина или дезинформация.

Впрочем този въпрос също не ги занимава кой знае колко: за тях е достатъчно, че търсачката им е дала отговор. Те не притежават критерии, които да им позволят да преценят дали е верен или не, просто се доверяват на това, което излиза на екрана.
Университетът Рутгерс е най-голямото висше учебно заведение в щата Ню Джърси (САЩ), създадено е още през 1766 г. Тамошни учени наскоро съобщиха резултати от свое проучване –  първото, което изследва влиянието на мобилните технологии върху вниманието на студенти по време на лекции.

Изводът от тяхната работа е: използването на смартфони от студенти на лекции рязко намалява техния успех. Оценките на изпитите им са два пъти по-лоши в случаите, когато те по време на учебни занятия са имали достъп до своите смартфони. Студенти, които не са използвали, но са носели смартфони, когато са посещавали лекции, също намаляват своите резултати на изпити.
А тези дни френските парламентаристи гласуваха за забрана на учениците по-малки от 15 години да ползват смартфони и други мобилни устройства в училище. Препоръчва им се да ги оставят у дома си или да ги изключват до края на учебния ден. Мотивът за приемането на закона е потребността да бъдат защитени децата и тинейджърите. Използването на смартфони е разрешено само на инвалиди и за учебни цели.


Британско проучване установи, че младите хора до 24 години са най-зависими от смартфона – средно те общуват с тях по 4 часа на ден. Тинейджърите проверяват смартфоните си на всеки 8,6 минути – повече, отколкото която и да е друга възрастова група. В обикновен училищен ден те прекарват в социалните мрежи повече от три часа.
Над 66 на сто от собствениците на мобилни телефони страдат от “номофобия” (от англ. “no-mobile-phone phobia”) – зависимост от смартфон. Номофобите се паникьосват, ако смартфона не им е под ръка, постоянно проверяват имат ли съобщения на него, непрекъснато преглеждат страницата си във Фейсбук. Отношението им към тази джаджа е подобно на това на наркомана към дрогата.


Други проучвания, осъществени от южнокорейски учени също стигат до извода, че смартфоните негативно действат на състоянието на мозъка, като разрушават баланса на неговата химия. Те са установили у тинейджъри-номофоби висока депресия, тревожност, безсъние.
Това даде основание на министъра на цифровите технологии, културата, средствата за масово общуване и спорта на Великобритания Матю Хенкок, да предложи да се забрани използването на мобилни устройства, свързани с интернет в училище.

Според него това определено ще има положителен ефект – както за здравето на младите хора, така и за повишаване на успеваемостта им в училище. Впрочем това се забелязва в британски училища, където вече е въведена забрана за смартфони – знанията на младите хора осезаемо са се увеличили.
Различни изследвания сочат, че работодатели срещат все по-големи проблеми с намирането на подходящи служители. Причината е, че зад често показваното високо самочувствие на млади хора не стои онова, което на тях им е необходимо: умение да се ориентират и проценяват ситуацията, да вземат сами най-адекватното решение, способност да генерират нови идеи. Да умеят да мислят, за да бъдат и предприемчиви.


Едни от най-търсените специалисти в близките десетилетия, когато изкуствения интелект и роботите ще превземат стотици милиони места в света, се очертава да бъдат анализатори на данни и търсачи на тенденции. И днес възнаграждението им достига и надхвърля 300000 евро годишно. Една от причините за подобна – фантастична за представите ни заплата е, че точно такива специалисти изключително трудно се намират. Защото да се занимаваш с тази невероятно увлекателна дейност е необходимо да знаеш много неща. Включително и отговорите на въпросите, които споменах по-горе…


Истината е, че много млади хора оглупяват, защото все повече разчитат на мобилни устройства и по тази причина не натоварват достатъчно мозъка си. Те все по-малко четат книги, а това съчетано с неограниченото доверие към информацията в интернет, ги лишава от способността да бъдат критични към нея.
Затова е добре да се разсъждава и в посока контрол над употребата на смартфони в учебните заведения. Така ще се създаде още една възможност да заработи мозъка на учащите се. На онази неголяма част от организма им, която за тяхна изненада е в състояние и да мисли.
За разлика от смартфона.