Урок по човечност

Урок по човечност

Всяка сутрин в парка се разминавам с хора, които са дошли там със своя любимец. Трудно е да се каже, кой е инициатора за тези техни разходки – стопанина или кучето. Но от поведението на кучето мисля, че може да се узнае и що за човек е неговия стопанин – човечен или мизантроп, който мрази и себе си дори.
Попаднах на една история, която показва, че не само ние, хората, можем да научим на нещо едно куче. На много неща и то ни учи.
Сулен видяла малко безпризорно куче на улицата. И решила, че това ще е нейното куче. То било на 8 месеца. Сулен го прибрала от улицата и го занесла в дома си.
Там кучето получило новото си име Лана, топлина и намерило истинско семейство.
Един ден приятеля на Сулен забелязал, как Лана влачи към края на двора своето ново одеяло. Той решил да проследи, какво е замислило кучето. И така видял, как Лана го споделя с безпризорно куче, което видяла да мръзне зад оградата. Лана му подала единя край на одеялото под оградата. А после с другото куче те се настанили в двата края на постелката. Те си го поделили, за да може и бездомното куче да се стопли през студената нощ.

-Моят най-добър четириног приятел ме подсети за нещо много важно: за великодушието! – споделя Сулен. – Ние понякога забравяме каква важна роля можем да играем в нечий живот. И Лана ми напомни за това.

Сега Сулен предлага храна и на новия непознат приятел на Лана. Кучето все още се страхува от хората и бяга всеки път, когато някой от тях се опитва да се приближи до него. Но Сулен не губи надежда, че и за него ще се намери стопанин и домашен уют.
А трогателната постъпка на Лана ни напомня за ценности, които са непроходни дори и в нашето забързано дигитално време. Като тази например – да си добър и съпричастен към онези, които са в беда.