Усещането, от което зависи срока на живота ни: част 2

Усещането, от което зависи срока на живота ни: част 2

 

 

 

Като събираме емоции
Ние се усещаме щастливи, когато придобиваме впечатления, а не вещи. Получените емоции – от концерти, пътешествия, разходки, срещи с добри приятели и др., ни правят възторжени и развълнувани. Радостта от придобита вещ е мимолетна, докато хубавите емоции трайно се запечатват в подсъзнанието ни.


Ние често сме склонни да се фокусираме на мрачните си разсъждения, а за да се усещаме щастливи трябва да мислим повече за доброто в живота. Той ще става все по-несигурен, изпълнен с всевъзможни кризи, в голяма степен непредсказуем. Но точно в подобно време ние се нуждаем от позитивни емоции, които да ни осигуряват душевна хармония.


Да се тревожим постоянно за неща, които не зависят от нас, означава да си създаваме излишни проблеми. И сами да се лишаваме от така необходимия ни усет за щастие.

Като се приемаме такива, каквито сме
Не трябва да се самобичуваме, ако не сме “като другите”: не сме толкова богати, не караме коли като техните, не сме популярни като тях…

Ние сме си ние – с всичките си плюсове и някой друг минус. И не се стремим да бъдем други, защото ценим себе си.
Затова не трябва да придаваме и твърде важно значение на мнението на другите – да изпадаме в униние, ако ни критикуват например. Това е пагубно за нашия усет за щастие – в подобна ситуация не ние управляваме съдбата си, а прехвърляме отговорността за нея в други ръце.


Ние имаме свой път, по който вървим. И правим това, което най-добре умеем да правим. Съревноваваме се не с другите, а със себе си. В това е нашата уникалност и неповторимост. Затова, когато се доверяваме на себе си, ние си осигуряваме усет за щастие.

Като сме активни
Специални проучвания сочат: физическите упражнения не само помагат на човека да се справи с депресиите и тревогата, но и съществено увеличават чувството му за щастие.

За да стигнат до този извод учени от Мичиганския университет внимателно анализирали данни от 23 различни изследвания, които били посветени на взаимовръзката между спорта и равнището на щастие. Така установили: над половината от активните хора се усещат щастливи. Но при хората с много ниска активност този относителен дял е бил под една пета. А оптималното време, което е необходимо за да се получи усет за щастие, е от 150 до 300 минути седмично.


Хората са нещастни, когато са в лоша физическа форма. Оттам идват и всевъзможни депресии – нездравословният начин на живот ги гарантира.
Скандинавските страни спокойно можем да определим като царство на велосипедистите например. Огромната част от живеещите там хора ползват този удобен и икономичен начин на придвижване, като същевременно си осигуряват и така необходимото им физическо натоварване.

Защо тогава да се учудваме, че в първата десетка на най-щастливите страни са точно скандинавските?
Добре е да помним и следваме мъдростта, дошла до нас от древни времена: здрав дух в здраво тяло. Ако сме здрави ние ще се радваме на живота. И ще имаме усет за щастие.


Оказва се, че личната ни въвлеченост е едно от най-важните условия за осигуряване на усет за щастие. Ние се реализираме пълноценно, когато имаме цел, която осмисля живота ни. Впрочем тази велика истина не е открита сега – още Аристотел посочва на връзката между щастието и изпълненият със смисъл живот.


В този свят е много важно да се научим да приемаме неизбежните житейски трудности като предизвикателство, с което сме способни да се справим. Да обичаме това, което правим и да правим това, което обичаме. Да събираме преживявания, а не вещи. Да сме вдъхновени и да не спираме да удивляваме себе си.


И тогава ще имаме усет за щастие. А с него и шанса да сме много по-дълго в този прекрасен луд свят.