Успешни на сцената на своя живот

Успешни на сцената на своя живот

 

 

 

Промените в света днес се случват с темпо, което все повече затруднява нашата ориентация в тях. Затова никак не са малко хората, които за да си съхранят нервите и да имат повече време за удоволствия, въобще не се и замислят над случващото се.
Но определено грешат – особено, ако са на възраст под 40 години. Това, което се задава може да оприличим на цунами – невероятно огромни и разрушителни вълни.


Професии, за които днес се готвят милиони хора просто няма да ги има. На фона на растящото в геометрична прогресия човешко оглупяване ще дойдат роботи с несравнимо по-висок коефициент на интелигентност. Те ще отнемат повечето работни места. А и без това високото социално разслоение в обществото ще се разшири неузнаваемо.
Естествено, шансове винаги има, но те са за хора, които притежават адекватни на изискванията на времето умения, знания и нагласи. Личности, които не се чудят как да убият времето, а го използват за да се адаптират към новия свят, който се задава.


Ето някои предпоставки, които ще ни позволят да бъдем успешни и утре на най-важната за нас сцена – тази на собствения ни живот.

сами сме отговорни за мястото си под слънцето
Наивно е да мислим, че някои друг ще се погрижи за нашия успех. Сами ще трябва да търсим пазарните ниши, в които бихме могли да изявим способностите си. А ако ги няма – да ги създадем.
Носителят на Нобелова награда за литература (1925 г.) Джордж Бърнард Шоу, го е казал много точно:
– В този свят успех постига само онзи, който търси нужните му условия. А когато не ги намери, ги създава сам.

уверени сме, че ще се справим
Ще ни е нужно и самочувствие – то ще ни позволи да не приемаме всепризнати подходи като единствено успешни. Кен Олсън – един от основоположниците на компютърната индустрия, казва:
– Най-доброто предположение, което можете да имате винаги е, че всяка общоприета идея е погрешна.
Всяко отклоняване от пътя, по който се движи тълпата е обект на подозрение, на присмех от мнозинството. Самочувствието ни ще подхранва нашата увереност, ще ни дава сили в битката ни за реализация. Ричард Фейнман (1918 – 1988) е нобелов лауерат по физика. Има огромни заслуги в развитието на квантовата електродинамика. Е, своят сборник с автобиографични есета Ричард озаглави така: “Какво ви пука, какво мислят другите!”.


Не сме длъжни да се съобразяваме с критичните бележки на другите, когато сами сме възприели и следваме високи критерии за оценка на поведението си. Когато не преставаме да се самоусъвършенстваме. Когато сме вдъхновени и се конкурираме не с някой друг, а със себе си.

никога не се предаваме
Много хора се страхуват от провал и така прахосват живота си. Те забравят, че приемането на решения неизбежно е съпроводено с рискове, с разочарования. И затова е много важно да не изпадаш в униние, отчаяние. Конфуций е легендарен китайски мислител и философ, приживе признат за “учител на 10000 поколения”. Той ни е оставил и тази мъдра сентенция:
– Величието не е в това да не падаш, а да ставаш всеки път, когато си паднал!


Хората, които успяват, никога не се предават. Упорити и настойчиви, склонни към радикални и нестандартни подходи, те постигат целите си.
Появата на ксерографията е свързана с името на патентния адвокат Честър Карлсън. Неговата мечта е била да открие лесен начин за копиране на документи. Процесът, който изобретил, бил наречен ксерография (от гр. xeros – „сух” и graphein – „пиша”). Десет години Честър търсел компания, която да реализира откритието му. Най-накрая малката фирма Haloid, произвеждаща фотохартия, се съгласила да поеме риска и да инвестира в разработването на първата ксерографска машина. Днес тя е известна като Xerox, а рискования и жест и донася бизнес за десетки милиарда долара.

не спираме да се развиваме
Хераклид (544—483 пр.н.е.) е велик древногръцки философ, който основава първата форма на диалектиката. Авторът на известната фраза “Всичко тече, всичко се мени” е вярвал: единственото постоянно нещо е промяната.
И се оказал прав – промените са неизбежни и безкрайни. Точно затова да следваме едни и същи подходи на действие, защото ни е комфортно така, е най-сигурния начин да се провалим. Това, което вчера ни е носело успех, днес не работи. Нужни са ни други модели на мислене. За да се реализираме трябва да сме гъвкави и адаптивни към сменящите се обстоятелства.
Да мислим в перспектива. Да се научим да забелязваме тенденции, които тепърва предстоят да се наложат. Подобно на гросмайстори да се стремим да виждаме няколко хода преди другите. Така ще посрещаме подготвени изпитанията, пред които околната среда неизбежно ще ни изправя.


Да откриваме перспективи там, където другите забелязват само проблеми. Да вярваме, че в света няма нищо невъзможно и непостижимо. Да сме целеустремени, независими, нетрадиционни, непокорни. Да сме в хармония със себе си.
И тогава можем да не се безпокоим за нашия утрешен ден.