Успяваме, когато работим умно, а не трудно

Успяваме, когато работим умно, а не трудно

https://legkopolezno.ru/wp-content/uploads/2017/01/tajm-menedzhment-dlya-zhenshhin_1-369x246.jpg

На всеки се е случвало: хрумнала ни е добра идея, но страха от евентуален провал ни спира от опита да я осъществим. И така понякога изпускаме своя шанс – някой друг се сеща за същото, но за разлика от нас тръгва да го реализира.

А всъщност не би трябвало да се плашим от възможен провал. Истината, колкото и странно да звучи е, че той е в основата на всеки успех.  Това доказва и любоопитно проучване, което бе осъществено от учени от Келогската школа по мениджмънт на Северозападния университет и Чикагският университет, ръководени от Дашун Ванг, доцент по мениджмънт и организации. Те си поставиха за задача да проверят защо едни хора успяват, а други – работейки не по-малко от  тях, се провалят. За тази цел те са анализирали информация от три области – наука, стартиращи компании и сигурността. Проследили са опити на учени да получат безвъзмездни средства от Националните здравни институти (NIH) за финансиране на свои изследвания, предприемачи, търсещи инвестиции и действия на терористични организации. Първата група е включвала  776721 заявления за безвъзмездни средства, подадени в NIH за периода от 1985 г. до 2015 г. Втората група е обхванала т.н. венчърни инвестиции (от англ. venture capital – рисков капитал) за период от 45 години. А в третата е използвана информация за 170350 терористични акта, които са извършени в периода между 1970 и 2017 г.

Основният извод от това наистина любопитно проучване е, че провалът е твърде важна предпоставка за всеки успех, независимо от какъв характер ще е начинанието на човека. Но при едно условие: какво ще е отношението му към него. Различията в крайните резултати на победителите и губещите, се обосновава и с техния подход към провала.

Онова, което обуславя успеха на човека, е доколко той се е учил от предишни провали и е вземал предвид тези знания в бъдеще. Ако ги е подценявал или напълно игнорирал, както и ако е имал твърде малко неуспешни опити, то той трудно ще постига целите си.

Провалът е полезен с това, че ни дава опит и обратна връзка. Той ни позволява да не започваме отново от нулата – ние можем да узнаем, кое е работило и кое не е и защо не е било ефективно. Това ще ни позволи да внесем необходимите корекции в действията си.

https://bucket.mlcdn.com/a/959/959060/images/c6e028c2572faf64ebf94c8828c6ca0494ad9163.jpeg/87e6a7992c5fe71e970737da40e70217bd30930a.jpeg

Изследователите установяват и още нещо съществено: важна е и скоростта на провалите. Колкото по-бързо търпим неуспех, толкова повече нарастват шансовете ни за успех. Но, ако е по-голямо  времето между опитите, то е по-висока и вероятността, че отново ще се провалим. Причината за това е, че ако не се проваляме бързо ние ще сме в застой и няма да получаваме достатъчно количество обратна информация, за да направим своевременно умни подобрения.

След първоначалният неуспех хората постъпват различно. Едни продължават упорито да работят, а други се отказват. Факторът, който в крайна сметка определя, кой път е избрал човека, е дали той е научил нещо от предишните провали или не е. И още как той е прилагал постигнатите познания по-нататък в работата си.

От ключово значение е и броят на миналите опити . Ако неудачните сред тях са твърде малко, то провалът е сигурен. Човекът, който успява се учи от грешките си и ги отстранява, като не започва отново от изходната точка. Затова неговите последващи провали са по-бързи и по-умни – подходът му се подобрява с всеки следващ опит.

Оказва се, че онова, което разграничава победителите от губещите не е просто  степента на тяхната упоритост, постоянство, трудолюбие, отговорност, дисциплина… Парадоксът е в това, че хората, които не успяват често влагат и много повече ресурси – време, труд, средства. Но усилията им са напразни, защото те забравят да внесат необходимите промени. Те не са  намерили време да осмислят, какво трябва да се трансформира. Затова са правели твърде много излишни, ненужни изменения – не са се учели от грешките си. А и не са съхранили, отказали са се от онова, което работи добре.

Масово разпространените предстаави за успеха на човека са склонни да се фокусират около късмета или качествата на неговата личност. Но изследователите откриват, че само това не е достатъчно: важно е отношението към миналия опит и най-вече към неуспеха.

Изводът е, че в свят на интензивна конкуренция провалът  е все по-съществена предпоставка за успеха. Но при едно условие: как точно ще се проваляме. Ще успяваме, когато работим умно, а не трудно. Това означава да търсим причините за провала – да разберем, какво в подхода ни е добро и какво не е. А после да се фокусираме най-вече върху това, което трябва да подобрим, а не  да променяме всичко.

https://arquitetapage.com.br/wp-content/uploads/2018/05/female-architect-at-work.jpg

Провалът е „част от играта“, но точно от него се страхуват много хора. И затова предпочитат да не опитват, да не действат. Други започват да реализират своята идея, но при първия неуспех изпадат в униние и се отказват да продължат. Те забравят, че всяко ново нещо неизбежно е съпроводено и с рискове. И че тези, които успяват, не се предават, а се опитват да осмислят причините за провала.

Впрочем много преди да бъде осъществено това проучване – още през 4 век пр.н.е., до неговият основен извод е стигнал великият китайски мъдрец Лао Дзъ. Той ни е оставил завета: поражението е основата на успеха! А древна виетнамска поговорка казва, че ако не сбъркаш, няма да поумнееш.

Хората, които постигат целите си приемат провала  като важен етап от собственото си саморазвитие. Те не се предават, а анализират причините, които са го обусловили. После ги отстраняват  и продължават напред.

И затова те успяват. За разлика от останалите, които губят.