Успяваш, ако не се страхуваш от неуспех: 1 част

Успяваш, ако не се страхуваш от неуспех: 1 част

 

Светът е пълен с огромни компании, които са завоювали свои пазарни ниши и ревниво ги бранят от всеки, който се опита да им грабне от паричките. Парадоксът обаче е в това, че никоя от тях не може да се мери с гъвкавостта, динамичността, бързината, смелостта и свободата на действия на човека, тръгнал да завоюва своята финансова независимост. Факт например е, че нито един от битовите електрически прибори – перална, ютия, настолна лампа, хладилник, тостер, вентилатор, кондиционер и пр., не е бил създаден от крупна корпорация. Те са се появили благодарение на хрумване на отделни ентусиазирани производители и така са ги изстреляли директно в клуба на богатите.
Онова, което корпоративните акули трудно забелязват или не желаят да се захванат с него, защото са тромави и бюрократизирани, е зона за действие на дребните риби. Днес на планетата покрай мастодонтите в бизнеса съществуват милиони малки фирми, които печелят добре като техни подизпълнители. Или като обслужват специфични потребности на различни потребители, с които мощните фирми нямат никакво желание да се занимават. Като дизайн на сайтове или пържени скакалци за мезе за бирата на футболни запалянковци например. И не корпоративните акули, а точно тези робинзоновци на капитализма, които мълниеносно се адаптират към динамиката на пазара, раждат щури открития и разкриват нови пазарни ниши. Така те стават конкурентоспособни и постигат скоро желаната финансова независимост.

Истината е, че под небето има място за всички нас – умни и глупави, високи и ниски, кльощави и бая заоблени, чернокоси и прошарени, нерваци и невъзмутими, работохолици и лентяй… Цялото това великолепно многообразие освен присъщите на всички ни нужди, си има и своите по-особени интереси. От нас се иска само да се понапрегнем, да ги забележим и да им предложим това, което ще ги зарадва. И тогава ще можем да се качим там на високото, при онези, дето сами са си началници. Много точно навремето го е казала “желязната лейди” Маргарет Тачър:
– Хората мислят, че на върха няма места. Искам да ви съобщя: на върха има предостатъчно места!

В тези простички истини ни убеждава и историята на една очарователна дама – Сара Блейкли. Родена е на 21.02.1971 година. Баща и е юрист, майка и художник. Много искала да учи право, но се проваля на изпитите. За да изкарва прехраната си работи в увеселителен парк на Уолт Дисни. Седем години продава факс машини на компанията Danka от врата на врата. Но така се научава да бъде хладнокръвна и да отстоява това, което смята за правилно. Нейното трудолюбие, чаровна външност и отлични комуникативни умения спечелват шефовете на Danka и те я правят национален треньор по продажби. Сара по това време е на 25 години.

Сара е идеален пример за човек, започнал от нулата и сам заработил страшно много пари. Нейната идея за собствен бизнес и дошла случайно. Била поканена на купон, а като всяка дама и Сара искала да изглежда безупречно. Решила да използва коригиращо бельо, но то се оказало доста неудобно. И тогава и хрумнало сама да се заеме с производството на дамско бельо. В продължение на една година Сара изучавала изучава тънкостите по изготвяне на стягащо бельо.. Обикаляла и се запознавала с това, което предлагали магазините, с различни тъкани, с технологията на самото производство.


Сама създава и дизайна на опаковката на своя продукт – три месеца работи върху него на компютъра си, докато получила желания резултат. Тя нарушила действащите по това време канони за цвят – докато опаковките на конкурентите били само в бежов цвят, Сара избрала червен.
И се появил прототипа на нейните чорапогащи – такива, каквито тя искала да има.

Идеята трябвало да бъде защитена, но Сара нямала пари за да плаща на експерти да свършат това. Затова започнала да се самообразова – четяла книги по патентно право и самостоятелно, без да прибягва до услугите на специалисти, подготвила необходимите документи за получаване на патент. Така заплатила само 150 долара за регистрация на идеята си, вместо 3000 долара, които и искали експерти по патентно право.
С прототипа в ръка Сара започнала да обикаля възможни производители. И навсякъде получавала отказ – хората, на които им показвала своя продукт го оценявали като пълна глупост, който едва ли ще бъде купен от някого. Най-накрая един от собствениците на фабрика по настояване на дъщерите си, на които разказал за идеята на Сара, се съгласил да започне производството на нейното коригиращо бельо.
Сара се отказала да използва манекени при тестиране на своята продукция – тя самата го демонстрирала или канела за това обикновени жени.

През 2000 година нейните чорапогащи Spanx се появили в магазините и за три месеца били продадени над 50000 броя. Започва дълго очаквания и неудържим възход на бизнеса на Сара Блейкли: още през първата година тя спечелва 4 милиона долара. Втората година проходите са били вече 10 милиона долара. Осем години по-късно годишният обем на продажбите на Spanx надхвърлят 350 милиона долара.
През 2012 година, когато е на 41 години, Сара става най-младата жена, която напълно самостоятелно е заработила един милиард долара! Пари, направени от бельо, което оформя тялото на жената и струва 20 долара.