Човекът, който не престава да се удивлява

Човекът, който не престава да се удивлява

На повечето от нас живота им минава в определен ритъм. Ние ходим на работа, храним се, спим, излизаме в отпуск… После се пенсионираме и денят получава ново разпределение: пазаруване, разходки, грижи за внуците, срещи отвреме-навреме с връстници… И разбира се – телевизионните сериали!
Но има и щури глави, които не приемат подобен начин на живот. За тях неговия смисъл е в непрекъснатото движение, в опознаването на колкото се може повече кътчета на планетата.
Един от тях е руснака Владимир Несин. Роден е на 13 януари 1950 г., пенсионер е от 2005 година. Дълги години се е трудил като шофьор и електротехник в суровите условия на Западен Сибир. Бил е и учител по физкултура.
Преди да срещне сегашната си съпруга, която е канадка, а наполовината индианка, той е имал други два брака. Развел се заради страстта си към пътешествията. А канадката я среща по пътя за Аляска – тя го взела на автостоп. Така се запознали.

Има три дъщери – едната живее в Германия, другата – в Украйна, третата – на Сахалин. Синът му Никита е в Канада. С всичките поддържа контакт по интернет. Има 6 внука и един правнук.
Владимир е посетил досега над 170 държави, като е преминал пеша над 120000 километра и още 500000 километра с транспортни средства – автостоп предимно. Но има немалко случаи, когато безплатно го вземат капитани на кораби, пилоти на самолети. Организацията на обединените нации (ООН) му издава през 1999 година специален паспорт – Гражданин на света, който притежават общо около 300 души.
Когато научават колко много страни е посетил, повечето хора го приемат като богат човек. Но всъщност Владимир живее със своята пенсия, която е едва 190 долара. Парите му стигат, защото никога не отсяда в хотели, не посещава ресторанти, не обикаля магазини с торби в ръцете.

Три-четири месеца в годината не пътешества – установява се временно в някоя страна и поработва, за да припечели малко пари и да планира ново пътешествие. В Коста Рика е събирал кафе, в Нова Зеландия – киви, в Австралия – банани, бил е таксиметров шофьор в Ню Йорк, в Парагвай – общ работник, в Канада – работел като нефтеник, в будистки манастири прибирал маслини… Спартанският начин на живот му позволява да пътешества в целия свят с минимални разходи, но с чудесни резултати.

Дневният му бюджет е около 3 долара. Основната му храна е сготвен ориз, който си приготвя сам. Казва, че дървета за огъня може да намери и в пустинята, и в Европа. И дори да вали проливен дъжд, той е в състояние да си запали огън и да си приготви храна. Често, когато някъде върши това, към него се присъединяват местни хора, които му носят разни вкусотии. Хапвал е скакалци, скорпиони, тарантули, опашки на крокодили…
Не обича столиците и затова планира маршрутите си далече от мегаполиси. Никога
не минава по туристически маршрути – предпочита да се потопи в реалния живот на обикновените хора.
Снима с камера страните, които посещава. Това също е начин да спечели някои и друг долар: продава филми на всеки желаещ. Допълнителни приходи му носят и книгите за своите приключения, които пише и издава.

За дългите години живот на път Владимир си изработил и свои правила за безопасност. Извън населени места той поставя палатката си далече от пътища и то чак когато се стъмни, за да не знаят други хора, къде е бивака му. В градовете с разрешението на стопаните я поставя в двора им или около църква – така са по-малко шансовете да го нападнат бандити. Често ползва и строежи, където може да изчака дъжда да превали.
Един ден в седмицата не ходи – избира място с чиста вода. Пере дрехите си, почива си.
Естествено, срещат се и рискове по пътя. В Южна Америка веднъж го нападнали пчели-убийци. Получил над 200 ужилвания, а смъртоносни са 100. Спасили го аборигени, като му дали кора от хининово дърво и сладки насекоми.

Движи се с раница, която тежи около 17 килограма. В нея има палатка, спален чувал, туристическо килимче, котле, кибрит и малък запас продукти. Носи камера, фотоапарат, ползва смартфона като навигатор. Предпочита живото общуване, но в духа на времето има страници във Фейсбук и YouTube, където качва свои материали.
Когато тръгва на първото си пътешествие той знаел само родния си руски език. Днес свободно говори на английски и испански, поназнайва португалски.
Има и още нещо, което го отличава от повечето пътешественици: Владимир върви само бос по света. Дори така е преминал и горещите пясъци на Сахара – вървял е, когато слънцето се скривало. Случвало се е по краката му да се появат кожни заболявания, но те от само себе си се излекували. Неприятни гъбички по ходилата му са изчезнали, след като е пресякъл солено езеро в Боливия за 4 часа. Червената глина също лекува краката му.
Владимир ходи бос и в родината си – в Русия, когато температурите са до минус 5 градуса. Смята, че бос може да се ходи и при минус 40 градуса, но на кратки разстояния.
Рекордът му е 54 километра за един ден по пресечена местност, но дневната му норма за ходене бос е около 30 километра. В зависимост от времето това понякога отнема до 14 часа.
А го прави, защото е убеден: Земята е източник на жива енергия, от която човек може да се зарежда като от батерия. Неговото верую е да бъде по-близко до природата, да обича земята и хората.
Самият Владимир признава, че досега не е имал усет за опасност независимо, че е бил на много екстремни места. В интерес на истината той е специалист от най-висока класа по руския ръкопашен бой – самоотбрана без оръжие (САМБО). Бил е треньор на деца по този спорт. Смята, че самбото е много полезно – то прави човека уверен. Веднъж му се наложило да използва уменията си и да обезоръжи агресивен тип, въоръжен с мачете.

А ето някои полезни съвети от този гражданин на света:

-поставяйте си реални цели и винаги имайте резервен вариант за действие, за да не губите време, ако нещо наруши плановете ви;

-отделяйте за интернет и всякакви модерни технологии не повече от една пета от времето си – живейте в реалния свят, това е безценно;

-когато отивате на почивка в други страни не избирайте “ол инклузив” (всичко е включено), защото така няма да можете да се насладите напълно на местното кулинарно разнообразие;

-ако ви позволява здравето не избирайте отдих чрез туроператори в хотели – пътешествайте самостоятелно;

-народите и хората са различни, имат и свои традиции, но добрите и отзивчивите хора навсякъде са повече; нормалните хора на планетата ги обединява любовта към децата и стремежа към мир;

-помнете: светът ще се отнася към вас така, както и вие към него;

-всички ограничения и всички страхове са в главата ни;

-храната само тогава ще започне да влияе лошо на здравето, когато имунната система е разбалансирана от вземане на лекарства; за здравото тяло неправилна храна не съществува – организмът е способен да се справи без вреда за себе си.

-движете се, защото движението е здраве.
За Владимир мястото, което той може да нарече свой дом, е Земята. Себе си той определя като щастлив човек – много малко неща могат да предизвикат у него негативни емоции. Радва се на всеки ден и на всичко, което той му носи.
А, когато го попитат ще спре ли някога да пътешества, той отговаря:

-Да, когато престана да се удивлявам!

Това е той – Владимир Несин: един бос човек, на който му харесва да обогатява непрекъснато представите си за живота.