Чука ли вече на вратата третата световна война?

Чука ли вече на вратата третата световна война?

 

 

И без специални проучвания се забелязва, че немалко хора у нас не са много сигурни за утрешния си ден. Потвърждение на това са гражданските протести, чрез които те изразяват негодуванието си от все по-влошаващия им се жизнен стандарт. Естествено, всячески обгрижвани и щедро заплащани манипулатори, категорично и с възмущение отричат подобно мнение. Според тях народа никога не е живеел така добре, както при днешните управници. И от девет дерета ще донесат “аргументи”, за да ни убедят в това.
Лъжат, естествено. Достатъчно е да направим една елементарна справка, за да научим, че докато средната стойност на заплащането на един работен час за Норвегия е 50,20 евро, за Дания – 42,00 евро, то у нас е 4,40 евро. Икономиката е последната грижа на управниците – единственото, което ги интересува, е как да съхранят позициите си във властта. А с тях и милионите, които тя им носи.


Истината е, че в социалната система, в която се намираме, липсва държавнически интерес към утрешния ден. В книгата си “Бъдещето на капитализма” изтъкнатия американски икономист и публицист Лестър Търоу, пише: “При капитализма няма никакъв анализ на далечното бъдеще. Няма схващане, че някои трябва да инвестира в заводи и оборудване, умения, инфраструктура, изследвания и разработки или проекти за опазване на околната среда, които са необходими за националния растеж и повишаването на индивидуалния жизнен стандарт. При капитализма просто не съществува социално “трябва”.
В тази тъжна истина ни уверява и най-новата прогноза на Световният икономически форум (WEF) – международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Според неговите експерти се задава  глобална икономическа криза. И тя е много по-близко, отколкото можем да предположим. Но за разлика от първата глобална икономическа криза, стартирала през 2008 г., сегашната може да ни донесе най-страшното: трета световна война. Причината за това е в съчетанието на икономическата криза в сегашните социални, политически и технологични условия, с растящото неравенство в доходите на хората.

И това се отнася не само за България, но и за държави, на жизнения стандарт на които немалко нашенци не спират да завиждат. Защото забравят нещо елементарно: зад шепата свръхбогати стоят милиони свръхбедни.
Да вземем за пример САЩ. Това е държава, в която социалното неравенство се превръща в много сериозен проблем. Около 100 милиона американци се смятат за бедни или се намират на прага на бедността. Но още по-тревожна е ясно очертаната тенденция: броят на живеещите в бедност американци, всяка година се увеличава с около 6 милиона души. Около 57 на сто от всички деца в САЩ живеят в бедни семейства, а над 20 милиона американски деца ги спасява от глада единствено безплатните обеди в училище.
Кризата, започнала през 2008 година точно от САЩ и обхванала през следващите години целия свят, бе донякъде укротена с помощта на много пари, наляти от държавите. Но, както сочат експертите в цитираната прогноза на WEF, паричните стимули наподобяват инжекцията с адреналин при спиране на сърцето: тя връща пациента към живота, но не лекува болестта. За излекуването на много болната икономика, се изискват структурни реформи в различни сектори – от пазарите на труда и финансите до данъчното облагане, демографията и образованието. Но няма страна, където политиците да са ги провели – тях ги е грижа единствено, как да си запазят позициите във властта. Затова те манипулират с емоциите на хората и предлагат решения, които още повече задълбочават ситуацията. От Италия до Германия формирането и съхранението на правителството заема повече време, отколкото непосредственото управление на страната. Гърция например, оцелява благодарение на парите на международни кредитори, но няма намерение сериозно да реформира пенсионната си система или да подобри деловия климат в страната.
Отсъствието на структурни реформи е довело до това, че колосалните средства наляти от централните банки в икономиката, не са били използвани оптимално, по предназначение.

Това, естествено повишава цените на активите: сега в САЩ цените на жилищата са с 8 на сто повече, отколкото са били на пика на “жилищния балон” през 2006 г. А той бе една от основните причини за глобалната криза. Или другояче казано, идва времето на нова икономическа криза, която ще е много по-катастрофална от предишната.
Поводът за тревога е и в това, че всяка криза задълбочава съществуващото социално неравенство, което сега е достигнало своя исторически максимум. Сега 8 на сто от всички получаващи доходи имат над 50 на сто от доходите на нашата планета. Факт е, че едно на сто от най-богатите хора притежават половината от цялото лично имущество в света. Това им дава огромна власт: тяхното влияние е равно на това, коeто имат всички останали 99 процента от населението.
Томa Пикети е френски икономист, който изучава точно неравенството на доходите в Европа и САЩ. Според него ясно изразена тенденция е, че социалното неравенство продължава да расте и да се задълбочава. Днес на планетата има 4 пъти повече жители, отколкото в началото на ХХ век, но една трета от населението на света има доход по-малко от 1 долар дневно.

Но особено интересен е извода на този уважаван експерт: с всяко поредно задълбочаване на неравенството в доходите, следва нова голяма криза.
В прогнозата на Световният икономически форум се посочват и други фактори, които пораждат глобално напрежение и несигурност: технологичната дестабилизация, рекордния миграционен кризис, растящите страхове от глобализацията, политическата поляризация, ръста на националистическите нагласи…
А всичко това са сиптоми на провалена политика. И точно те правят много вероятна и не толкова далечна най-новата – третата световна война.