Ще бъдем ли гладни утре?

Ще бъдем ли гладни утре?

 

 

 

В навечерието на новата 2019 година сме. Сред характеристиките, които сега и се дават от различни изследователи на бъдещето е, че тя ще бъде неустойчива, нестабилна. Забелязват се твърде сериозни симптоми на приближаваща се втора глобална криза, която основателно ще разтърси планетата. Очакванията, че новите технологични чудеса, като роботи, изкуствен интелект, нанотехнологии, безпилотен транспорт и др., ще се случат, но много далече в бъдещето, май няма да се сбъднат: много от тях вече ги има, а до масовото нахлуване на други остават броени месеци. На мястото на сегашната автоматизация на производството, в която човека се нуждае от машината, тича автоматизацията на автоматизацията, в която машината не се нуждае повече от човека.
На този фон свръх актуален става въпроса: какво да правим, за да оцелеем?
Има различни гледни точки относно успешната професионална реализация в близкото бъдеще. Но онова, което обединява изследователите е: ключовата предпоставка да не бъдеш гладен утре, се нарича самообразование. Знаещите хора са убедени: непрекъснатата работа за обогатяване на личните знания, е единствената възможност да оцелееш в задаващата се епоха на автоматизация на автоматизацията.

Artificial Intelligence Business Development Manager
Андрю Нг (роден е през 1976 г.) е знаменит китайски учен, съучредител на Google Brain, вицепрезидент в китайската интернет компания Baidu, професор в Станфорд. Един от водещите изследователи в областта на изкуствения интелект. През 2018 г. той създаде фонд с размер от 175 милиона долара, за подкрепа на стартиращи компании. Андрю е убеден: единствената възможност да се оцелее в епохата на изкуствения интелект и роботизацията, които стремително навлизат в нашия свят, е образованието. За него никакви инициативи, програми, проекти, няма да помогнат да се реши проблема с взрива на безработицата, който скоро ще настъпи. Единственото възможното решение е образованието и самообразованието. То ще позволи на човека, чиято професия ще бъде ликвидирана от автоматизацията на автоматизацията, да намери себе си в нова работна позиция.
Но, за съжаление, знанията, които получават децата и младите хора в традиционната система на образованието, не съответстват на изискванията на новото време. Истината е, че там проблемите не намаляват, а само нарастват.
Наскоро станаха известни резултатите от проучване на Международния институт за управленско развитие (IMD), проведено сред мениджъри на компании в 63 държави. Експертите са оценявали мащаба на инвестициите в образованието и подготовката на кадрите, тяхното общо равнище на компетентност. С най-добри показатели в областта на образованието, за пети пореден път лидер е Швейцария, следвана от Дания и Норвегия. Проучването показа, че проблемите с образованието в България продължават да се задълбочават. Сред основните причини за това са ниските разходи за образование, както и осезаемото снижаване на неговото качество.


Добре е родителите да знаят: дипломата за висше образование, която би получило тяхното дете, не означава повече, че то успешно ще се реализира в епохата на автоматизация на автоматизацията. От личен опит съм установил, че качеството на образованието, което то ще получи в много от родните университети, въобще не съответства на изискванията на утрешния ден. Публична тайна е, че в последните няколко години, най-вече след отмяната на предишната система за получаване на научни звания и степени, университетите у нас буквално бяха превзети от войнстваща посредственост…
Впрочем това не е само наш проблем, той се среща и другаде на планетата. Показателен е факта, че световно известни компании като Google, Apple и IBM, вече не изискват диплома за завършено висше образование от кандидата за работа. От новоназначените служители в IBM 15 на сто нямат завършено висше образование. А в Google са убедени, че хората, които не са преминали през мелницата на традиционната образователна система, но са постигнали нещо сами, защото непрекъснато са се самообразовали, са най-ценните кадри. И точно те трябва да бъдат обгрижвани всячески.
Важни са реалните знания, навици и умения, достигнатото равнище на професионализъм, а не дипломите, научните степени и звания. Това обяснява, защо все повече престижни организации в света предлагат работни места, за които не изискват висше образование. При това сред тях има много позиции, който са сред най-високоплатените.


Естествено, академичното образование продължава да е от значение. Стига, обаче, да е налице необходимото качество и актуалност на изучаваните дисциплини, те да са съобразени с реалностите на четвъртата индустриална революция. И младите хора да са мотивирани да бъдат активни съучастници в процеса на усвояване на знания, а не имитатори на учене.
Хибридните знания, т.е. гледането към различни области от хуманитарните и техническите науки, се превръща в една от главните предпоставки за оцеляване в близкото бъдеще. Проблемът е, че никой сега не учи децата и младите хора на това. Традиционната образователна система, особено у нас, като че ли не е мръднала от епохата на първата индустриална революция – тя подготвя младите хора да бъдат успешни само в едно. А това е сигурна гаранция за професионална катастрофа в обозримото бъдеще. Тогава ще успява този, който се ориентира в няколко области, съумял е да усвои опит, който е и извън рамките на една специалност.
Като особено търсени утре експерти на Световния икономически форум определят способностите  комплексно решаване на проблеми, критично мислене и креативност. Най-голяма вероятност да си намерят високоплатена работа в близко бъдеще ще имат хората, които са способни да действат нестандартно, критично да подхождат към постъпващата до тях информация и да проявяват несекващ интерес към знания от най-различни области.


Кариерата на нашите родители и прародители е била лесна за предсказване: диплом от добро учебно заведение, получена специалност и после до пенсиониране стабилна работа по нея. Днес този модел безвъзвратно отминава. На негово място идва професионална реализация, в която има несигурност, мобилност и необходимост от постоянно усвояване на нови знания, навици и умения. Един процес на самообразование, който не спира докато човек е жив.
И в който не само трябва да узнаваш много нови умения и навици, но и да се научиш да забравяш онова, което повече не работи.