Ще вземат ли роботите хляба на журналистите

Ще вземат ли роботите хляба на журналистите

Аз обичам журналистиката и съм и благодарен, защото ме е научила на доста неща. Първият ми материал излезе във вестник “Септемврийче”, когато бях на осем години. В тинейджърската си възраст пишех за вестник “Средношколско знаме” и списание “Родна реч”. По-късно години наред си изкарвах хляба с журналистика, преди да премина в академичното поприще. И днес денят ми е загубен, ако не прегледам поне двайсетина медии. Но вече само онлайн.
Затова не ми е приятно, когато попадам на публикации, според които традиционната журналистика е обречена на изчезване. В базата си данни пазя любопитна прогноза на Министерството на труда на САЩ отпреди десетилетие. В нея на първо място като най-безперспективна професия на 21 век е посочена журналистиката. Днес аргументите в полза на това твърдение осезаемо са се увеличили.


През 2010 г. разположената в Токио организация Intelligent Systems Informatics Lab представи своя роботизиран репортер. Той се движеше по местността и търсеше промени. После оценяваше значимостта им, правеше снимки или видео, анкетираше минувачи. След това сърфираше из интернет за допълнителна информация. От получените сведения подготвяше материал, който качваше на сайт.
Точно преди една година много добрата руска търсачка Яндекс представи своята нова лента с новини. В нея материалите са генерирани изцяло от алгоритми за следене и анализ на данни.


През септември миналата година китайската медийна платформа Tencent публикува първата статия, написана от робот. Това бе една безупречна публикация от 916 думи, която по нищо не се различаваше от текстове на популярни журналисти. Роботът Dreamwriter я бе създал точно за една минута.
Три месеца по-късно китайската информационна агенция “Синхуа” назначи в щата си робот със задачата да подготвя новини на спортни и икономически теми. По-интересното е друго: от агенцията обясниха, че с този робот стартират програма, която е насочена към икономия на работна сила и повишаване ефективността и точността на репортажите. Зад тези евфемизми прозира истината – наближава времето, когато агенцията няма да има нужда от хора-журналисти…

“Форбс” е популярно издание, може би и защото пише най-вече за богатите. В него се появяват интересни материали, подписани от Narrative Science. Този автор произвежда статия за около минута. На мен, когато работех във всекидневника, понякога ми трябваха дни, за да напиша текста си. Само по една тема – местни новини, Narrative Science е създал за една година над 3 милиона статии. И ако труда му трябваше да бъде възнаграден, то собствениците на “Форбс” щяха да извадят от сметките си цели 6 милиона долара!
Но този автор не е получил нито цент за висококачествените си текстове. Защото Narrative Science е изкуствен интелект. Той е специализиран за автоматично генериране на съдържание.


Е, може да си представим, кого ще предпочатат собствениците на медии в недалечно бъдеще, когато на пазара се появят най-новите поколения роботи-журналисти с възможности, за които сега можем само да гадаем. При това без претенции за заплати, продължителност на работно време, безконфликтни с колеги и началници, във винаги перфектно здравословно състояние…
Различни организации усилено работят в тази насока. Програмата на компанията Automated Insights сърфира за новини в мрежата, а после подготвя журналистически материали. Първоначално Automated Insights работеше за агенция Associated Press, но сега клиентите й са над 90, в това число Comcast, Yahoo, Samsung…

Създателите й продължават да  усъвършенстват своята система за разпознаване на езика, която позволява да се създава стилистично правилен текст, при това и достатъчно четивен. Да се отличи генерираната новина на изкуствения интелект от тази, която ще напише журналист вече е практически невъзможно. А готовите текстове се появяват несравнимо по-бързо, отколкото са възможностите на човека – за една минута Automated Insights пише около 2000 текста! Още през 2014 година тази програма създаде над милиард статии и над 500000 туита.
Програмата Worldsmith днес е в състояние да селектира информация в интернет и въз основа на нея да подготви интересен текст. При това в нейните възможности е да насища публикациите със стил, съобразен с темите – за спорта например да пише с повече динамика, емоции и пр.


Програмата Quakebot е свързана с Центъра за мониторинг и изследвания на земетресенията на САЩ. Тя мълниеносно преработва получаваните данни – место, време, амплитуда на труса, съпоставя новата информация с тази за предшестващи земетресения, прави рейтинг на неговата значимост и т.н. И предлага новина по всички правила на журналистическото изкуство. Три минути след земетресението в Калифорния, случило се на 17.03.2014 г., робота извести за него медиите. И изпревари в пъти съобщенията на колегите си журналисти.
През лятото на миналата година IBM представи новия си инструмент – Tone Analyzer. Той е в състояние да разпознава и да коригира тоналността, социалността и индивидуалността в стила на автора. Системата е в състояние да посочва думи, които вдъхновяват или водят до нежелана реакция у читателя например. Тя е в начален стадий на разработване, но несъмнено скоро възможностите й ще бъдат сериозно увеличени. А резултатите и – впечатляващи.


Първоначално алгоритмите са ориентирани към криминални, медицински новини, информация от социологически изследвания, финансови сведения. Но апетита идва с яденето – без съмнение скоро изкуствения интелект ще покрие всички основни сфери, които интересуват публиката.
Впрочем отношение към темата, която ни занимава има и проекта Summly на Ник Д’Алоизио, за който вече разказах в сайта. Той е съобразен с новото дигитално поколение, което определено е загубило интерес към традиционните медии. Summly трансформира журналистическите материали в кратки новини, като запазва същността им.


Експерти, запознати с тенденциите в развитието на изкуствения интелект отбелязват, че алгоритмите пишат несравнимо по-бързо и недопускат шаблони, което правят често хората в този занаят. Много скоро роботите ще са в състояние да редактират и да пишат текстове в желания стил и жанр, да изготвят увлекателни обзори, да анализират вербална и невербална комуникация, да преценяват достоверността на източници, да улавят тенденции и пр.
Изследвания, проведени от проф. Кристър Клирвал от университета Карлстад (Швеция) сочат, че написаните от робот материали превъзхождат тези на човека по критерии, като “обективност”, “точно описание”, “акуратност” и пр. И най-важното, което установява неговото проучване: различията в текстовете на човека и робота вече са незначителни.


Поколението роботи-2016 разчита над 80 на сто от човешките емоции. Наивно днес звучат и твърдения, че роботите не могат да са креативни: креативноста е изкуство да комбинираш, а за това се изисква да обработваш, колкото се може повече източници на информация. Не случайно в Япония една от най-големите агенции за публична комуникация наскоро назначи за свой креативен директор робот. Професор Крис Хамонд – съосновател на компанията Narrative Science, е убеден, че през 2025 г. над 90 на сто от всички текстове в медийното пространство ще са написани от роботи. А до 5 години текст, създаден от робот, ще получи наградата Пулицър.


И в журналистиката, както навсякъде е пълно със скучни хора, мразещи това, което правят, но принудени по различни причини да го правят. И тук, както във всяка друга област, креативните личности са около 5 на сто. Е, точно те най-малко могат да се притесняват от идването на роботите – за тях те ще са един чудесен помощник. А ако все пак им се наложи да напуснат журналистиката, то нови пазарни ниши за реализацията им има предостатъчно и в този сайт ще разказвам тепърва за тях.
Но много от сега наетите журналисти роботите ще  изпратят на пазара на труда. Просто такива са законите на системата, в която живеем: оцелява продуктивното, ефективното и най-конкурентоспособното. И тези закони нямат емоции: или се съобразяваш с изискванията им, или си извън играта.