Ще гарантират ли шестиците успеха на децата ни утре?

Ще гарантират ли шестиците успеха на децата ни утре?

 

 

В нашия потребителски свят се е наложила представата, че за да успее детето в живота, то непременно трябва да има само шестици в училище. Всяка лоша оценка се възприема у немалко семейства като истинска трагедия. И се забравя една простичка истина: самата система на съвременото училище е доста пообъркана – там се толерира най-вече този, който е зазубрил и умее да повтори учебния материал.


Все по-често се срещам с млади хора, току що завършили гимназия с високи оценки в дипломите си. Но и с огромни незаети пространства в мозъка си. Хора, на които имената и делата на писатели, учени, откриватели, предприемачи, държавници, пълководци и други забележителни личности, абсолютно нищо не им говорят! Още по-трагично е, че у немалко от тях липсва, какъвто и да е интерес към това, което се случва днес в света – занимават ги най-вече развлеченията, парите и тяхното харчене.

Все повече млади хора постъпват в университет не за да научат нещо, а за да вземат диплома. Проучвания сочат, че около 70 на сто от студентите в развитите страни следват, защото това е възможност утре да печелят повече пари. Преди четири десетилетия това мнение е било подкрепяно от 44 на сто от тогавашни студенти. Днешните студенти свързват получаването на диплома главно с кариерни и финансови резултати.


Картината става още по-тъжна, като отбележим, че има пълна девалвация на оценките – от училището до университетите. Така е у нас, но така е и в света. Днес 41 на сто от студентите имат отлични и добри оценки, докато през 1969 година те са били едва 7 на сто. Но истината е, че зад тези оценки не се крият повече знания, навици и умения – и работодатели установяват, че на все повече абитуриенти и абсолвенти им липсва елементарна обща и работна култура.


Остин Макхорд е млад човек, който е навлязъл в 30-те си години. Като ученик не се отличава с особени успехи – едва успява да изкара тройки по повечето предмети, за да премине в следващите класове. Но точно той, а не връстниците му – отличници в гимназията, създаде една от най-успешните днес високо технологични компании – Datto. Първите си милиони долари младежа почтено си спечели, когато още не бе навършил двадесете си години.


Той е доказателство за това, че отличните оценки почти нищо не означават вече. От собствен опит Остин знае, че не трябва да се съди за човека по неговата диплома за завършено образование. Просто защото да се готвиш за изпит и да си способен да оцеляваш в постоянно менящия се свят, са две напълно различни неща.


– Не всичко може да планираш детайлно – казва Остин. – Проблемите се случват без предупреждение. Тройкаджиите са свикнали да вземат решения в самия ход на появата на непредвидени трудности. Те умеят да се възползват от всяка възникнала възможност. Научили са се да импровизират и затова предприемат множество опити да се измъкнат от възникнала трудна ситуация.


Джули Джуо е вицепрезидент по продуктов дизайн във Фейсбук. Родена е в Шанхай и е на пет години, когато семейството и се премества в Тексас. Там завършва Станфордския университет – компютърни науки. На 22 години е, когато се присъединява към екипа на Фейсбук, а две години по-късно става и мениджър в компанията.

Когато я питат, какви хора предпочита да приема на работа Фейсбук, тя отговаря: хора, способни да поемат инициатива и да са готови да експериментират, да проектират и изграждат самостоятелно. Хора, които умеят да работят добре с други хора и са в състояние да погледнат отстрани на чужд продукт.
Компанията за подбор на персонал Менпауър Груп провежда ежегодни проучвания сред 40000 работодатели в 41 страни.

Основният извод от тях е, че за повече от една трета от работодателите по света е все по-трудно да попълват незаетите работни места. Главните причини затова е недостига на подходящи кандидати – на повечето от тях най-вече им липсва нестандартно мислене и инициатива, подкрепена от ентусиазъм.
Децата ни утре ще имат блестяща реализация, ако са развили у себе си качества, които очаква от тях четвъртата индустриална революция.

А тя се нуждае от хора, които са научени да си задават непрекъснато въпроса: “а какво ще стане, ако…”. У които е развита способността да гледат от различни страни на проблема, пред който са изправени. И са безкрайно любопитни – не се уморяват да търсят в различни области отговори на въпросите, които ги занимават. Хора, които умеят да включват в единен комплекс своята интуиция, логика, опит, креативност…


Ако у децата от най-ранна възраст не започнат да се формират тези качества, то усилията да се осигурят шестици в училище и в университета, ще са отишли на вятъра.