Ще имаме ли работа утре: част 2

Ще имаме ли работа утре: част 2

 

 

 

Над 800 експерта от областта на високите технологии, които бяха анкетирани неотдавна посочиха, че до няколко години в управителния съвет на големите компании ще се появи съвсем нов член: изкуствен интелект. Той ще е способен да се самообучава на опита на предшестващи ситуации, да прави анализи на всички данни и да предлага на колегите си оптимални варианти за решения на проблемите.


„Маккинзи енд Къмпани“ (McKinsey & Co) – авторитетна консултантска компания, в края на миналата година съобщи за резултатите от свое проучване в 46 държави и сред над 800 професии. Изводът на нейните експерти е, че предстоят драматични промени в пазара на труда. Песимистичната им прогноза е, че до 2030 година роботите ще освободят над 800 милиона души от сегашните им работни места – около една пета от глобалните трудови ресурси.

Оптимистичният им сценарий за последиците от навлизането на новите технологии във всички области на живота ни е, че излишни ще се окажат около 400 милиона души.
Несъмненно похвално е, че авторитетни международни организации обръщат все повече внимание на подготовката на хората за това, което ги очаква утре. Но да разчита човек, че някои друг ще реши неговите проблеми, меко казано е наивно. За да имаме бъдеще, за което мечтаем, ние сами ще трябва да се променяме постоянно, да усвояваме нови умения, навици, знания.


Проучвания сочат, че с най-голямо търсене ще се ползват необичайни комбинации от навици, т.н. хибридни работни места. Знания в областта на програмирането например ще са необходими и на хора, които ще работят извън технологични сектори. За последните пет години търсенето на анализатори на данни се е увеличило с 372 на сто, но на навици да се визуализират данни – с 2574 на сто!


Променя се самото разбиране за работно място. Така все повече компании прибягват до услугите на социални мрежи. Посредством модерни технологии, като краудсорсинг и привличане на фрийлансъри (това са хора, които работят на свободна практика), те решават свои производствени задачи. В САЩ например делът на фрийлансърите се е увеличил от около 10 на сто през 2005 година на близо 16 на сто през 2015 година.

Но за да се реализираш като фрийлансър се изискват нови умения и навици – като мобилност, гъвкавост, пластичност на мисленото, инициативност, креативност… Трябва да си открит към различни гледни точки, да имаш разнообразни идеи и да си способен бързо да преминаваш от един аспект към друг. Да не си фанатичен привърженик на определени мнения, защото така сам затваряш сетивата си за възможни други перспективи. Оказва се, че от съдбоносно значение става умението да преизобретяваме себе си – отново и още по-бързо.


И нещо много важно: ако мислим за успеха на децата ни в живота следва да се погрижим и сами за тяхното образование. Да прехвърлим отговорността за това единствено на училището, вече е несериозно. Знанията и уменията, които то днес им дава в никакъв случай няма да са достатъчни, за успешната им реализация в бързо променящия се свят. Най-малкото защото те определено изостават и не съответстват на най-новите изисквания, които налага четвъртата индустриална революция.


С лозунга “Делото за помощ на давещия се, е дело на самия давещ се” Остап Бендер – любим мой герой от романа “Златният телец” на Иля Илф и Евгений Петров, се запозна в една обществена закусвалня през 30-те години на миналия век. Но той се оказва свръхактуален и за сегашната дигитална епоха. Сред правилата, която тя ни предявява, е заложено и това: ако искаш хладилника ти да не хване паяжина, бъди така добър да се учиш в продължение на цялата си професионална кариера.
И колкото по-отрано проумем и започнем да вършим всичко това, толкова по-светли перспективи може да имамаме.