Ще има ли работа за абитуриентите ни утре?

Ще има ли работа за абитуриентите ни утре?

https://svpressa.ru/p/14/149/149503/6-149503.jpg

След броени седмици близо 50000 български абитуриенти ще се изправят пред важен избор: а сега накъде? Очакванията са, че около 35000 от тях ще постъпят в университет, но е възможно тази бройка да е и по-голяма – та днес у нас само, който не е поискал не е станал студент. И не е получил диплом за висше образование, без значение дали е овладял или не някакви знания в университета. Просто главната задача на по-голямата част от 54-те висши учебни заведения у нас вече не е това да се случва, а да се осигуряват достатъчно хора за учебните зали.

Но вероятно друг проблем сега вълнува повечето от абитуриентите, а  и много родители: дали ще има балове. Ще има ли възможност да се потопиш в еуфорията на невероятният купон, а най-вече да покажеш необичайният си образ. Страдат и собственици на ресторанти и хотели, които ще трябва да понесат непредвидени загуби. Причината за всичко това е в появилата се едва ли не от нищото пандемия от коронавирус и карантината, която я съпровожда.

Да не можеш да изпиташ емоции, които си чакал цели 12 години за много момичета и момчета си е направо трагедия. И тя не им позволява да осъзнаят пред какви сериозни изпитания те са изправени. Защото всичко това, което сега се случва – въведените ограничения, социалното дистанциране, маските и пр., са незначителни дреболии в сравнение със задаващите се икономически проблеми. Още повече пък в нашият глобализиран свят, където случващото се на хиляди километри от дома ни, непосредствено се отразява върху жизненият ни стандарт. Наскоро Нийл Ъруин – икономически наблюдател на New York Times, напомни в своя публикация за тази взаимообвързаност. Така ипотечната криза, която започна през 2007 г. в предградия на САЩ обуслови пълният крах на гръцкият държавен бюджет три години по-късно. А падането на акциите на борсата в Ню Йорк през 1929 г. доведе до възхода на нацистите в Европа и до Втората световна война, жертви на която станаха около 85 милиона души.

https://svpressa.ru/p/14/149/149503/7-149503.jpg

Точно така и пандемията с Covid-19 изменят до неузнаваемост глобалната икономика и предизвиква поредица от дълбоки трусове в нея. Шансовете ни „да се оправим“ стават все по-малки –  Евросъюзът с население от 440 милиона души  през тази година го очаква невероятен икономически спад от около 7,4 на сто. Паоло Джентилони – еврокомисар за икономиката, заяви: Европа преживява икономически шок, който не е срещала от времето на Голямата депресия! Става дума за дълбоката икономическа криза, започнала в САЩ през 1929 г. и траяла до края на 30-те години на миналия век. Последиците от нея наистина са страховити – в много страни само безработицата  надхвърля 33 на сто. Фалират банки, съсипана е индустрията, спира строителството,  закъсва  селото – спадът на цените на селскостопанските продукти е с около 60 на сто!

Опасността от много дълбока и продължителна рецесия е напълно вероятна, подчертава и Мартен Вервей – ръководител на икономическите въпроси към Европейската комисия. А в най-новата прогноза на Bank of England се изтъква, че икономиката на Великобритания се намира пред прага на най-страшната криза за последните 300 години заради пандемията с коронавирусът. Къде по-мощната от нашата британска икономика ще се съкрати с 14 на сто, което не се е случвало от 1706 г. Безработицата в тази страна се очаква да  надхвърли 9 на сто.

Всяка криза притежава способност да извежда на преден план проблеми, които в благополучни времена сме склонни да не забелязваме или да игнорираме. Така е и пандемията – почти е сигурно, че тя няма да приключи скоро, а възстановяването на икономиката ще бъде невероятно усложнено от очакваната втора нейна вълна в късната есен и зимата на тази година. Или другояче казано предстоят ни срещи с различни, но определено неприятни  сюрпризи.

Страни като Германия, Испания, Австрия, Франция, Португалия и др., вече представиха свои планове за постепенно възвръщане на икономиката към нормална работа. Естествено, те не обещават, а още по-малко пък не могат и да гарантират, че това ще е бърз процес – за възстановяването на деловата активност в тези страни може да отидат и години.

http://peopleandcountries.com/data/attachment/album/201305/25/192813sr47ihfcrmmm4tpu.jpg

Затова не отмяната на баловете би трябвало да вълнува абитуриентите и техните родители. Много е възможно тях да ги нямат и тези, които сега са далеч от завършване на средното си образование –  коронавирусът няма намерение да си тръгва скоро. Онова, което би следвало да е приоритет на вниманието на младите хора и техните близки, е дали властта подготвя  антикризисна програма, която да е ориентирана конкретно към трудова реализация на десетките хиляди млади хора в обозримо бъдеще. И дали въобще някой от овластените персони си дава сметка за съществуването на подобен проблем, за да търси варианти за негово решение. Факт е, че бъркотията в държавното ни управление от година на година се задълбочава. За изграждането и реализацията на адекватна социална стратегия са необходими компетенции, критично мислене и отговорно поведение – качества, които за по-голямата част от управниците ни определено са непознати. А и техният приоритет е не да изграждат ефективни антикризисни стратегии, а да консумират облагите на властта, докато се намират в нейните коридори.  Дори и ако пандемията бъде укротена в идващите месеци, което едва ли е възможно, то икономическите последици, предизвикани от нея ще са много тежко бреме за света и то години наред. А за едва дишащата родна икономика те могат да се окажат и фатални.

Та затова си мисля, че най-малкият проблем на тазгодишните ни абитуриенти  е този дали ще имат или не бал. Ако осъзнаят това и заедно с родители и близки  потърсят варианти за личностна реализация, то шансовете им да оцелеят в трудните времена, в които съдбата им ги е изпратила, определено нарастват.