Ще ни плащат ли, ако роботите ни вземат работата: част 1

Ще ни плащат ли, ако роботите ни вземат работата: част 1

 

Преди три години учени прогнозираха, че до четвърт век интелекта на роботите ще се изравни с нашия разум. А това означава, че те ще са в състояние да изпълняват почти всичко, с което ние си изкарваме прехраната.
Днес изглежда, че тези срокове май ще скъсят. Роботите много по-бързо от очакванията ни навлизат навсякъде: в индустрията, селското стопанство, борсата, банките, търговията, правото, образованието, журналистиката, маркетинга… Автоматизираните ни колеги по много показатели вече са недостижими за повечето от нас. Защото те не се създават да вършат рутинни неща, от които човека гледа да избяга.

Роботите от епохата на четвъртата индустриална революция познават и усещат това, което се случва в околния свят, справят се с неговата неопределеност, комбинират и раждат идеи. Не случайно растат фирмите, в които роботи не просто се включват в най-важните им отдели – креативните, но вече ги и оглавяват. Роботите са в състояние да мислят и да се самоусъвършенстват непрекъснато. Когато това стане масова практика, а то много скоро ще се случи, то те ще направят излишни стотици милиони работни места на планетата.
Не случайно една креативна личност като Илън Мъск, ръководител на компаниите Tesla и SpaceX, предупреждава, че може би се задава най-голямата опасност за съществуването на човечеството.

Според него хората могат да се превърнат в своеобразна биологична платформа за цифровия суперинтелект и това, за съжаление, става все по-вероятно. Мъск създаде фонд, в който вложи миллиард долара. Средствата от него ще се използват за финансиране на изследвания, насочени за защита на човечеството от изкуствения интелект.
За опасностите от развитието на изкуствения интелект предпреждават и Бил Гейтс, и професор Стивън Хокинг. За знаменития английски астрофизик успеха в създаването на изкуствения интелект е най-крупното събитие в човешката история, но то може да се окаже и последното събитие в историята на човечеството.


Очаква се в близките няколко години броят на роботите, построени за различни дейности, да надхвърли населението на Земята. Много скоро те ще ни изпреварят и по интелектуални способности. Но, ако питате мен, при геометричния ръст в оглупяването на много хора, те вече са ги изпреварили. Не само идващите поколения, но и много голяма част от хората под 50-те години, ще се срещнат с един неизбежен проблем: няма да има повече нужда от тях. По оценка на ООН и сега около милиард души на планетата нямат постоянно платена работа, а с навлизането на роботите ситуацията само ще се усложнява.
Трудът на роботите е ефективен и икономически изгоден. Спомнете си примера с китайската Changying Precision Technology Company, която сглобява мобилни телефони. Тя уволни 90 на сто от своите сътрудници и на тяхно място назначи промишлени роботи. Ако преди по сглобяването на телефоните работеха 650 човека, сега за нормалното протичане на целия процес, са нужни 20 души. Бракът незабавно спадна с над 80 на сто, а ефективността на труда се увеличи с 250 на сто!


Може да не ни харесва, но истината е, че роботите са по-добри труженици от нас. Те работят непрекъснато, не се нуждаят от отпуск, от прекъсване за да се нахранят. Не боледуват, не изпадат в депресии, не се отвличат от това, което трябва да свършат – не влизат във Фейсбук през работно време например. Не членуват в профсъюзи и не получават заплати. Не създават междуличностни конфликти. Прецизни са и не допускат лошо качество. Високо производителни са. Съкращават разходите по организация на труда и рязко повишават неговата ефективност… И могат да са ангажирани във всяка професионална област – от армията до медицината.
Затова скоро те ще са навсякъде – това е неизбежно да се случи така, както лятото бързо ще смени пролетта.

И сега най-важния въпрос: какво ще правят милионите работещи хора, които ще останат без работа? И тези момичета и момчета, които няма да могат да упражняват професията си, за която се готвят. Да не говоря пък за децата, които тази есен ще запишат първи клас – тяхното професионално бъдеще става все по-мъгливо и непредсказуемо.
Честно казано ясен отговор на този въпрос липсва. Скоростта, с която възникват новите предизвикателства в сферата на труда, ни заварва неподготвени за своевременна реакция. Още повече, че познатите ни подходи в областта на разрешаването на всевъзможни трудови конфликти не работят – всичко, което се задава, ще е много различно от това, което имаме като познания.