Ще ни четат ли скоро мислите: 1

Ще ни четат ли скоро мислите: 1

 

Изкуственият интелект (ИИ) е понятие, което все по-често срещаме из различни медии. И има защо – става дума за съвсем нова вселена, която си живее по свои закони, но вече оказва влияние върху живота ни.
На сайта аз публикувах материали за роботите, които не просто гледат към нашите работни места, но все по-активно ни изместват от там. За някои хора всичко това все още е в сферата на фантастиката. И те си мислят, че поне докато са живи, нещата няма да се променят драматично. Други пък са убедени, че наистина има напредък, но той едва ли някога ще достигне територията на страната ни – затова можем да сме спокойни. За трети ИИ интересува преди всичко учените, защото с работа покрай него те си изкарват хляба.


Истината е, че във всички тези различни виждания за ИИ, има по нещо вярно. Онова, в което те обаче се различават от реалността е, че се отнасят до вчерашния ден. Защото непредъка във възможностите на ИИ е невероятен. Невронните мрежи с дълбочинно обучение стават не само по-сложни, но направо ни изумяват с това, което могат да вършат. Алгоритмите, които създават хора способни и увлечени в това, което правят, вече са на качествено ново равнище.
Да хвърлим поглед само на една задача, с която ИИ е на път да се справи: да чете мислите ни. Точно на това се опитват – и то доста успешно, да го научат специалисти от Университета “Карнеги Мелън”, разположен в Питсбърг, Пенсилвания. Те са дали на алгоритъм данни, които са получили с апарат за функционална магнитно-резонансна фотография. И ИИ е съумял да определи съставките, от които мозъка създава своите мисли.


В експеримента са участвали 7 човека. Върху тях учените са проверили най-нова технология за визуализиране на мозъка, специално създадена за да идентифицира сложни мисли (от типа “Свидетелят крещеше по време на съдебното разследване”).
В нейната основа е заложен системния подход – разбирането, че сложните мисли се формират благодарение на взаимодействието на различни универсални подсистеми
на човешкия мозък. Учените са активирали компютърен модел за определяне на схеми на мозъчна активност, които са характерни за 239 различни изречения. Става дума за събития, свързани с хора, места, физически действия, с актове на социално взаимодействие.

На алгоритъма са предоставили снимки на мозъци и той е следял тяхната активност. Целта е била ИИ да определи, каква мисъл в конкретен момент се обмисля. А после да свърже различните мисли в логично изречение.
Резултатът определено е впечатляващ: ИИ вярно е определил, какво мисли мозъка с точност до 87 на сто! Установено било и как точно мозъка е действал, за да създаде съставките на изречението. За тази цел алгоритъма е направил обратното: владеейки крайното изречение, той се е върнал назад и е показал целия процес на раждане на тази мисъл от човешкия мозък.


Вирджинският университет се намира в град Шарлътсвил, щата Вирджиния, САЩ и е единственият университет в САЩ, който е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Негови сътрудници използваха комбинация на ИИ и сканиране на мозъка, за да могат да прочетат мисли на “престъпник”. В тяхното изследване участваха 40 доброволци. Учените имитираха операция по контрабанда на наркотици. В куфар, който участниците били помолени да пренесат през границата, е възмжно да е имало дрога. ИИ точно установил дали хората знаят или не има ли в куфара наркотици.
И японски учени разработиха устройство за “четене на мисли”. То е в състояние да разшифрова излъчвани от мозъка вълни в думи, които човек даже още не е успял да произнесе на глас.


Впрочем през 2005 година група учени съобщават, че са успели успешно да прочетат човешки мисли с помощта на функционална магнитно-резонансна томография.
Калифорнийският университет, Бъркли се намира в град Бъркли, щата Калифорния. Той е най-старият от 10-те университета, асоциирани с Калифорнийския университет – основан е през 1868 година. В една от неговите лаборатории през 2011 година на доброволци предлагат да гледат анонси на кинофилми във функционално магнитно-резонансен томограф.

Учените са използвали данни за реакция на мозъка, за да създадат алгоритми за дешифриране за всеки от участниците в експеримента. Те са записвали активността на нервните клетки, когато участници в експеримента са гледали различни сцени от нови филми. И въз основа само на алгоритмите за всеки от участниците, те по-късно са пресъздали самата сцена – ползвали са само данните от тяхната мозъчна активност. По-късно специалисти, взели участие в експеримента ще заявят, че реално е възможно да се четат мисли.