Безполезната класа: част 1

Безполезната класа: част 1

 

 

Тези дни имах удоволствието да се срещна като гост-преподавател с магистри в един от водещите университети на страната ни. Много мили хора и за мен беше истинско удоволствие да работя заедно с тях.
Но онова, което ми направи впечатление бе, че от доста внушителната група, записали се за обучението и заплатили немалка сума при това, присъстваше по-малко от една трета.

От колеги разбрах, че това е обичайна практика – студентите записват, плащат коректно таксата и не идват на учебни занятия. Формално се явяват на изпити, получават някаква оценка, за да преминат в следващото ниво на обучение. И така до финала – държавните изпити или защитата на дипломна работа.

Доволни са всички: университета е получил нужните му приходи, преподавателите – своите хонорари, а студентите – заветните си дипломи. Единственото, което липсва в тази схема са знанията на тези млади хора. А най-странното е, че студентите дори не си дават сметка, че точно те са губещите: дипломата без знания е просто един ненужен красив лист.


Ювал Ной Харари е една от много популярните личности в последните месеци – него го преследват журналисти от най-престижни медии, канят го на всевъзможни форуми, посветени на бъдещето. Той е професор по история в Еврейския университет в Йерусалим (основан е през 1925 година, в него се помещава и Националната библиотека на Израел).

Ювал е автор е на бестселъра “Sapiens. Кратка история на човечеството”. Той е убеден, че автоматизацията и роботите неизбежно ще изместят човека от производствената сфера. А това означава, че той ще бъде лишен от постоянен доход и няма да може да се ползва от всички блага на съвремените технологии. Същевременно богатите само ще увеличават капиталите си.


Икономическото неравенство, твърди Ювал, ще породи и биологическо неравенство. Малко хора ще могат да усъвършенстват своето тяло, да се развиват физически и познавателно. За огромната част от човечеството, обаче, всичко това ще бъде непостижимо. Много богатите с помощта на достъпни само за тях биотехнологии и биоинженерия, ще усъвършенстват своите тела – те ще стават по-умни, по-здрави и ще живеят по-дълго. Останалите хора ще бъдат само пасивни наблюдатели.


Преди векове индустриализацията роди работническата класа. Сега “индустриализация 2.0” я заплашва с унищожение. И ако преди със смяната на едни професии са идвали други, това съвсем не означава, че така ще бъде и в бъдеще. Според Ювал много от новопоявилите се професии ще се окажат недостъпни за повечето хора.

Практически немислимо ще е не само за таксиметровия шофьор, но и за повечето юристи, лекари, счетоводители, икономисти и т.н., да овладеят перспективната професия дизайнер на виртуални светове например.
– За да имаш работа и да не отпаднеш от реалността, трябва постоянно да преизобретяваш себе си отново и отново, бързо и още по-бързо – подчертава Ювал.


Според него скоро ще се формира нова огромна група хора – “безполезната класа”. Това няма да са просто безработни – те ще са хора, които по принцип няма да са способни да заемат малкото работни места, появили се в новите отрасли. Те няма да са нужни на никого и затова най-вероятно ще потънат в новия наркотик – виртуалната реалност…