Ще се пенсионираме ли щом навършим пълнолетие: 2

Ще се пенсионираме ли щом навършим пълнолетие: 2

 

 

Идеята за безусловен базисен доход бе отхвърлена в Швейцария. На референдума, състоял се на 5 юни 2016 година, швейцарците трябваше да решат дали да се плаща на всеки жител на страната, независимо дали той работи или не, по около 2250 евро (2500 швейцарски франка) всеки месец. На всяко дете се предлагаше да бъдат предоставяни по 625 франка месечно. Но 78 на сто от населението на страната се обяви категорично против въвеждането на гарантиран ежемесечен минимален доход.


Парадоксът е в това, че ако някоя държава на планетата спокойно може да си позволи да въведе базов доход за своите граждани, то това е точно Швейцария. Макар да има едва 8 милиона души население тя заема второ място в света по бруто вътрешен продукт на глава от населението. Това вероятно е и основната причина тя да е на първо място на планетата и в т.н. индекс на щастието.


Но иначе идеята за базовия доход има много привърженици на нашия континент – над 64 на сто от населението на Европа като цяло подкрепя въвеждането му, ако има такава възможност.
Много хора се надяват, че ако идеята за базов доход бъде реализирана, то те ще получат по-добро качество на живот. Те ще се разделят със стреса, здравето им ще укрепва, ще се занимават с неща, за които винаги са си мечтали – да общуват повече с децата си, да се образоват, преквалифицират, пътешестват, откриват собствен бизнес…

Да се заемат с проекти, за които смятат, че са стойностни и полезни за другите. Да планират живота си.
Има и немалко собственици на корпорации, които са убедени, че хората трябва да получават пари за да могат да пазаруват. Ако те останат без работа и без никакви доходи, то ще се съкратят платежоспособните потребители и това ще доведе до срив на печалбите им.


Но никак не са малко и противниците на базовия доход. Основните критики са, че неговото внедряване ще струва твърде скъпо на бюджета. Цената за борбата с зараждащата се нова бедност, поради повсеместното навлизане на роботите, може да достигне до 35 на сто от бруто вътрешния продукт на една държава. А това ще е непоносимо дори и за най-развитите и богати страни.

Тази идея би могла да се реализира, само ако държавата се откаже да финансира всички други свои социални програми – като образование и здравеопазване например. Освен това да закрие и всички държавни организации, които сега помагат на нуждаещите се. Но тогава с получаваната сума хората на практика отново няма да могат да се справят с предизвикателствата, пред които ще бъдат изправени.


По време на обсъжданията в Швейцария обединението на работодателите Economiesuisse предупреди, че ако бъде приета идеята за базов доход, това може да доведе до срив на конкурентоспособността на швейцарската икономика. Те посочиха, че това ще струва около 140 милиарда франка годишно и ще доведе до скок на данъка за потребление с 50 на сто.


Скептиците изтъкват, че така хората ще забравят за ценността на труда и ще се откажат да работят повече. Невъзможно ще стане да се намират кандидати за обществено необходими, но непопулярни видове дейности. Просто няма да има желаещи да събират боклука например, след като базисния доход ще им осигурява повече от прилично съществуване.


Един пример: в проучване в прибалтийската република Естония (населението и е 1,316 милиона души) на хората бе зададен следния въпрос:
– Представете си хипотетична ситуация – държавата ще ви плаща пари, ако не работите. Ще се съгласите ли да не ходите на работа и ако да, то каква сума бихте искали да получавате от държавата?


Преобладаващата част от естонците заявиха, че ако получават 960 евро на месец изобщо няма да търсят повече работа. Само около една трета от анкетираните са отговорили, че ще работят, независимо от получавания базов доход.
А на мен цялата тази история за базовия доход ми напомня на красива приказка за ранно пенсиониране. Ей така, навършваш пълнолетие и ставаш невръстен пенсионер.

Парите, които ще ти дават за тази ти социална роля определено за нищо няма да ти стигат. И затова, искаш или не искаш, но ще трябва да доработваш. Само, че тогава работодателите ще станат още по-свирепи – щом вече имаш осигурена пенсия, значи може да получаваш символична заплата за пълноценен, интензивен работен ден. Да не говорим пък за цените на продуктите и услугите – те вероятно ще литнат до небето…


Една наша поговорка гласи: каквото си постелеш на такова ще легнеш. Най-вероятно правилото бедните да стават още по-бедни, богатите още по-богати, ще продължи да действа с нова сила и след повсеместното навлизане на роботите в нашия свят. Просто защото в социалната система, наречена капитализъм, си е единствено твой проблем, къде ще се намираш под Слънцето.


Затова е добре да мислим отсега, как и къде да инвестираме лични ресурси – време, труд, средства за образованието и преквалификацията си. Да следим внимателно тенденциите на трудовия пазар и своевременно да се приспособяваме към тях.
За да не се окажем там, където определено няма да ни хареса.