Ще се пенсионираме ли щом навършим пълнолетие: 1

Ще се пенсионираме ли щом навършим пълнолетие: 1

 

 

 

 

В навечерието на празника на труда един въпрос придобива особена актуалност: ще имат ли утре работа не само децата и внуците ни, но въобще хората под 40 годишна възраст? И никак не са малко експертите, които са склонни да отговарят: за съжаление, повечето от тях по-скоро няма да имат.


Затова те имат предостатъчно основания. Според Международната федерация по робототехника темповете на автоматизацията в света неотклонно се повишават. Така, ако през 2015 г. на 10000 работника в света са се падали 66 промишлени робота, то една година по-късно те са се увеличили до 74. Но плътността на роботите в технологично развити страни е далеч по-висока – в Южна Корея работят 631 промишлени робота на 10000 работници, в Сингапур – 488, в Германия и Япония – над 300 и т.н.

Впрочем неслучайно тези страни са и сред лидерите по конкурентоспособност на планетата.
McKinsey & Co е сериозна консултантска компания, основана преди близо век. Тя съветва едни от най-големите корпорации на планетата, много правителства и техни институции. След като проучи ситуацията в 46 държави и над 800 професии, McKinsey & Co съобщи: предстоят драматични промени в света на професиите!

В следващите 12 години роботите ще изгонят около 800 милиона души от сегашните им работни места. Това е близо една пета от глобалните трудови ресурси. Дори този песимистичен сценарий да не се сбъдне, то в най-добрия случай броя на хората, които ще се окажат ненужни, ще е не по-малко от 400 милиона души.
Обяснимо е, защо количеството на произвежданите и продавани роботи в света расте в геометрична прогресия – все повече работодатели се преориентират към използване на роботи вместо хора.

Техният труд е ефективен и икономически изгоден. Те работят непрекъснато, не се нуждаят от отпуск, от време за похапване. Не боледуват, не изпадат в депресии, не се отвличат от това, което трябва да свършат. Не членуват в профсъюзи и не получават заплати. Не създават междуличностни конфликти. Прецизни са и не допускат лошо качество. Високо производителни са. Съкращават разходите по организация на труда и рязко повишават неговата ефективност…

И могат да са ангажирани във всяка професионална област – от армията до образованието и медицината.
Затова скоро те ще са навсякъде – това е неизбежно да се случи така, както есента ще смени лятото. И сега най-важния въпрос: какво ще правят милионите работещи хора, които ще останат без работа? И тези момичета и момчета, които няма да могат да упражняват професии, за които сега се обучават. Просто защото тях най-вероятно няма да ги има. На тяхно място ще се появат други, но за тях никой не ги подготвя…


Едно от възможните решения е с идването на тоталната автоматизация на всеки пълнолетен човек да се гарантира определена сума – безусловен базов доход. Нея той да получава независимо от това, дали ще работи или не. И какво ще прави след като има вече пари, за да покрива основните си потребности – ще търси ли нова работа или ще се наслаждава на свободното си време, да си е само негов проблем.

За първи път тази идея е развита преди пет века от британския писател и политик Томас Мор (1478 – 1535 г.) в неговия знаменит труд “Утопия”.
Но никой не знае, какво ще е поведението на хората, ако наистина започнат да получават пари след идването на роботите само защото са пълнолетни. Дали ще спестяват част от тях, ще търсят ли работа и въобще ще поискат ли да се трудят. Ще се повиши или ще се намали равнището на престъпността и пр.


За да внесе яснота в тази ситуация, Финландия първа в Европа започна експеримент по осигуряване на т.н. базов доход. Той стартира през януари 2017 година и ще приключи в края на тази година. Тамошното Управление на социалното осигуряване (Kela) всеки месец плаща по 560 евро вместо социални осигуровки на 2000 безработни граждани на възраст между 25 и 58 години.

Те бяха избрани от общо 177000 безработни по случаен принцип от компютър, като алгоритъма по който той е работил, бе публикуван в интернет.
Общо за експеримента правителството предостави 20 милиона евро. Kela поиска допълнителни 70 милиона евро  за добавка и към заплатата на работещи финландци. Но властите отказаха да плащат безусловен базов доход на трудещи се хора.

Впрочем първоначалните намерения бяха 10000 души да получават базов доход, но заради недостиг на бюджет тази цифра се оказа пет пъти по-малка.
В експеримента освен експерти на агенцията Kela, са ангажирани и учени от водещи финландски университети – в Хелзинки, Тампере, Турку, фонда Sitra, мозъчния център Tank, Държавния институт за икономически изследвания и др.


Във Финландия при около 2,5 милиона работещи има към 213000 безработни. Ако някои от останалите без работа се съгласи на временна или ниско заплатена дейност, на него незабавно му орязват помощите. Същото се случва и ако безработен се опита да започне собствен бизнес – веднага му спират помощта, дори и ако в продължение на шест месеца фирмата му не успява да му осигури никакви доходи. Нямаш ли спестявания съвсем си закъсал.


Но това не се отнася до участниците в проекта – своите 560 евро те получават всеки месец, независимо дали ще започнат работа или не. Това е и основната идея – да се види дали социалната осигуреност на хората ще доведе до положителни промени в трудовия им живот. Властите се надяват, че след като в джоба на хората има сигурни по 560 евро всеки месец, те ще могат да рискуват и да започнат свой бизнес, да се хванат на краткосрочна работа, да се съгласят да упражняват непрестижен и нископлатен труд.


Официалните органи във Финландия засега не коментират резултатите от изминалите 16 месеца, откакто стартира проекта. Но финландски експерти са убедени: очакванията не са се потвърдили! Хората, които получават базов доход с малки изключения не са изразили готовност да приемат всякаква работа. Нещо повече – те са станали още по-капризни и взискателни.