Ще се промени ли нещо след четири години?

Ще се промени ли нещо след четири години?

http://img4.tourbina.ru/photos.4/9/5/3/1/5/1351359/feed.photo.jpg

В кварталът, в който живея, става все по-шумно. Бригади мургави наши сънародници почти всеки ден мокрят улици, кърпят безбройните дупки по асфалта, събират листа, които задаващата се есен вече събаря от дърветата. И в парка, в който съм всяка сутрин, от рано започват да бръмчат машини. Доскоро там едни работници спокойно си пиеха питиетата, но сега изглежда бързат да го поразкрасят.
Не е трудно да се досетим, защо е всичко това: та нали се задават избори! В продължение на четири години работата на родните ни политици, е била да въртят всевъзможни далавери. И благодарение на тях те самите и хората от тяхното обкръжение, всячески да се облагодетелстват. Но за да не изпуснат кокъла, сега те възприемат ролята на загрижени да направят живота ни още по-комфортен. За тези три десетилетия тарикатите на власт се научиха, че колкото по-активно имитират дейност в предизборните седмици, толкова по-голяма е вероятността да съхранят властта си. А с нея и купищата благинки, които тя им носи.
Всяко чудо за три дни, гласи поговорката. Изборите ще отминат и за това ще ни напомнят отново калните и мръсни улици, още по-широките дупки, които ще се появат бързо и точно там, където сега мургавите ни сънародници посвоему “реставрират”. И всичко ще си остане по-старому – тънещи в охолство политици и чиновници, и ние, едва свързващи двата края наивници.
А може би ви се струват тези редове твърде мрачни? И според вас действителността в прекрасната ни демократична Татковина, е коренно различна от тази, която аз виждам?
Избягвам да споря и с който и да е – полза от това няма. Всички ние сме пленници на своите пристрастия, които влияят на представите и оценките ни. Ето защо ще ви предложа друга насока за размишление: да се сравним с Германия например. За огромната част от сънародниците ни точно това е страната-идеал, която е недстижима за нас. Неслучайно немската статистика сочи, че през миналата година например, всеки ден средно 74 българи са емигрирали там. Ако през 2017 г. общият брой на българите в Германия е бил 310000, то през миналата година те са се увеличили с близо десет на сто. А това вече е устойчива тенденция. Сънародниците ни едва ли биха се изнасяли с такова темпо от България, ако Германия не ги привличаше като магнит.

http://geo.web.ru/druza/a-Encheva_171016_DSC02836.JPG

Но дали наистина тази страна е райско кътче на планетата ни? Признавам, че скоро не съм я посещавал. Затова ще си позволя да цитирам любопитна публикация, която се появи в Die Welt – общонационален всекидневник на издателството Axel Springer SE. Според нейният автор – Стефан Ауст, днес Германия е страната, в която нищо не работи. Представата за немците е, че те са сред лидерите на планетата, твърде прогресивни, пазят природата. Но тайно се надяват никой да не забележи, че в страната им нищо не работи – инфраструктурни обекти, образование, армия… Навсякъде властва недофинансиране, некомпетентност и ред други проблеми. Безкрайно продължителни строежи, счупени мостове, закъсняващи влакове, овехтяли училища, неуспешен енергиен обрат – много в Германия не действа така, както трябва, отбелязва Die Welt. Реалността и мечтите силно се разминават.
При това проблемите засягат не само бедните хора или средната класа, но дори и самия канцлер, пише Стефан Ауст. Той припомня, че през ноември 2018 г. по пътя си за срещата на лидерите на държавите от Г-20, самолета на Ангела Меркел се строши. През февруари тази година закъса и правителствения A319 с министъра на външните работи на Германия Хайко Маас на борда му – възникнаха проблеми с хидравличната система. Късмет имаше президента на Германия – Франк-Валтер Щайнмайер: ден преди да отлети в Щутгарт, самолета му едва не се разби.
Причината за подобни проблеми са, че немалко от самолетите са твърде стари, но са допуснати и много грешки в тяхното техническо обслувжане. Според авторът, политиците в Германия, повечето от които са “зелени”, продължават да лъжат: енергетичния обрат въобще не е станал – въздуха в страната продължава да се замърсява. Никак не е екологична и ситуацията с железниците, въпреки легендите, които разказват от компанията Deutsche Bahn. А летището Берлин-Бранденбург е станало символ на това, че в тази страна “нищо не работи”. Започнато е през 2006 г., но заради грешки в планирането, управлението, строителството, небрежност и пр., то непрекъснато се забавя. Същевременно стойността на този проект расте. Хамбург пък е станал столицата на задръствания за Германия – там вече 90 години не могат да построят транспортен възел, който да улесни камионите към местното пристанище.

https://www.dobovo.com/blog/wp-content/uploads/2017/03/5654640of110_zps8fbb0bf2.jpg

Проблеми има и Бундесвера (така наричат въоръжените сили на Германия). Според Стефан Ауст немските танкове, кораби, подводници са небоеспособни. Близо половината изтребители Eurofighter и Tornado не са в състояние да излетят, същото се отнася и за военнотранспортните самолети A400M. За войниците недостигат бронежилетки, съвремени шлемове, прибори за нощно виждане… “Очевидно бундесвера е станал успешен проект по разоръжаване”, обобщава Стефан Ауст.
И в несъмненно далеч по-нормалната от нашенската германска реалност, корупцията не е непознато явление – тя струва по 1300 евро на всеки германец годишно. Германия губи от нея всяка година около 104 милиарда евро – това е близо четири на сто от брутния и вътрешен продукт. И е десет пъти повече, отколкото там се харчи за обществено жилищно строителство например.
Е, как мислите, след като такива неща се случват в уважаваната от всички ни Германия, продължавате ли да вярвате, че нещо ще променят задаващите се поредни избори у нас? И, че благодарение на тях ще се появат политици, които ще си лягат и стават единствено с мисълта, как да оползотворят онези пари, с които ще раполагат, за общонародното благо? Хора – честни и почтени, които ще отказват и наказват всеки, осмелил се да им предложи подкуп или услуга, за да получи сладка обществена поръчка? Които няма да разпределят постове сред “свои хора”, а ще назначават на тях единствено отговорни, действително знаещи и можещи личности? Които след четири години ще напуснат постовете си, продължавайки да живеят в същото си овехтяло апартаментче с триметрова тераса? И да се возят на колело и метро, а не на последен модел лъскава лимузина, на цена от няколко стотин хилядарки?
Ако отговорът ви е “да”, наистина завиждам на прекрасния ви оптимизъм…