Ще сме здрави ли, ако сме бедни?

Ще сме здрави ли, ако сме бедни?

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/19/Kolkata_(4131122903).jpg/300px-Kolkata_(4131122903).jpg

Oxfam е международно обединение от 17 организации, което действа в над 90 страни в света. Неговата основна задача е да търси решения на проблема с бедността и произтичащата от нея несправедливост. По данни на Oxfam състоянието на 8 от най-богатите хора в света (Джеф Безос, Бил Гейтс, Амансио Ортега, Уорън Бъфет, Карлос Слим, Марк Зукърбърг, Лари Елисън, Майкъл Блумбърг), се равнява примерно на това на 3,6 милиарда души. Днес едно на сто от най-богатите хора владеят повече богатство, отколкото цялото население на Земята. При това разривът между богатите и бедните продължава да расте. Относителният дял на най-бедните хора на планетата ни вече съставлява половината от човечеството.
И тяхното състояние продължава да се влошава с всяка измината година. Увеличава се делът на “работещите бедни”, хора, които все по-трудно свързват “двата края” и то в страни, които смятаме за благополучни. Така по данни на Joseph Rowntree Foundation около 4 милиона работещи британци, т.е. всеки осми, живеят в мизерия. Около 7,4 милиона граждани на тази страна, включително 2,6 милиона деца, са бедни. Икономиката на Великобритания е растяла след 2010 г., но заедно с това са се увеличавали цените на жилищата, заплатите са оставали ниски, съкращавани са данъчни облекчения и пр. Очаква се през 2021 г. британските работници да получават далеч по-малко, отколкото са вземали през 2008 г.
Това, че бедността носи на човека много проблеми, не е нещо неизвестно. Но учени откриха, че тя влияе и на нашите гени. Известно е, че ДНК е своеобразен комплекс от инструкции, които определят развитието на организма и дори характера ни. Върху тях влияе осезаемо околната среда – температура, различни излъчвания и пр. А сега се оказва, че и гените ни са подвластни на количеството пари, с които разполагаме.

https://gdb.currenttime.tv/0DD81209-786A-4F57-B02F-239BF8B3A77B_cx0_cy4_cw0_w1200_r1_s.jpg

Американски и канадски учени от Северозападния университет в САЩ, изследваха генетична информация, събрана през 80-те години на миналия век от новородени деца. А после я сравниха с днешна. Така установиха, че бедността се закрепва и на генетично равнище и влияе на ДНК. У деца, родени в бедни семейства, изследователите са открили изменения в над 1500 гена, в отличие от ДНК на деца от богати семейства. Става дума за 10 на сто от генома (терминът обозначава наследствената информация).
Проблемът е, че засегнатите гени са свързани с имунни реакции, развитието на скелета и нервната система. Според учените поради това тези изменения правят човешкия организъм много по-уязвим към редица болести. Бедността е свързана с физиологични процеси, които способстват за появата на хронични възпаления, инсулинова резистентност (нарушен метаболизъм, повишен риск от диабет от 2 тип, развитие на атеросклероза и др.), дисрегулация на кортизола (проблеми с паметта, щитовидната жлеза, кръвното налягане, намалява мускулната тъкан, нараства опасността от поява на остеопороза и пр.). Увеличава се и риска от сърдечносъдови заболявания, различни видове рак. Определено се снижават възможностите на организма да се справя с инфекциозни заболявания.
Това е първото проучване, което поставя под съмнение разпространената представа за гените, като неизменен носител на информация за наследствените особености. То сочи, че бедността дава отражение на метилирането на ДНК (процес, когато към ДНК се добавят молекули, които са в състояние да активират или деактивират определени гени) и така се отразява на човешкото здраве. Тя оказва дългосрочно въздействие на твърде широк диапазон от разрушителни физиологични процеси и системи в човешкия организъм.
И други изследвания потвърждават връзката между бедност и здраве. Още през 2010 г. група психолози от университета на Кейптаун (Република Южна Африка), анализираха информация от 33 развити и развиващи се страни и посочиха, че бедността се съпровожда с много висок риск на психични заболявания. При бедните те са много по-сериозни, по-дълготрайни и с по-неприятни последици. Относителният дял на страдащите от депресии в бедните страни е много по-висок, отколкото този в богатите.

https://off-guardian.org/wp-content/uploads/2017/07/the-working-poor-in-europe.jpg

Оказало се, че в кръвта на бедните е по-високо равнището на кортизол – хормона на стреса. Насилието също расте сред хора, живеещи в трудни икономически условия, а това на свой ред изостря депресията. Допълнително негативно въздействие оказват съпътстващи бедноста фактори, като недостиг на храна, на пари, висок риск от физически заболявания, самоубийства… Психичните заболявания задълбочават още повече бедността – заради инвалидност, необходимост да се харчат пари за медицина и пр. Възниква един порочен кръг, от който няма измъкване…
Джоузеф Стиглиц е американски икономист, професор в Колумбийския университет, носител на Нобелова награда (2001 г.), бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. Неотдавна в интервю за един от най-популярните италиански вестници – La Repubblica той подчерта, че богатството, съсредоточено в ръцете на избранници, е трагедия. Той е убеден, че социалната несправедливост е достигнала такова равнище, че се е превърнала в заплаха за демокрацията в света. За проф. Стиглиц най-голямо безпокойство предизвиква точно влиянието на бедността, върху здравето на хората.
Истината е, че в света се чуват гласове, които призовават към създаване на “по-човечна икономика”, предложения към властите да обърнат внимание на доходите на най-богатите и да въведат високи данъчни ставки, вместо сегашните облегчения за тях и др.
Но това едва ли ще се случи някога. Тенденцията е ясно очертана: бедните ще стават още по-бедни, а богатите – още по-богати. На нас, хората дето живеем с по едната заплата или пенсия, ни остава само един шанс: да се опитаме да измислим своя си начин, за да оцеляваме. Да спасим ДНК-то си от фаталната промяна, която му носи мизерията.
И така да опазим и здравето си.