Ще сме здрави, ако се храним у дома

Ще сме здрави, ако се храним у дома

 

 

 

Ние сме това, което похапваме. Причините много хора да имат здравословни проблеми са различни, но главната сред тях е това, което ядат – като вид и като количество.
Но се оказва, че и още нещо е от значение: къде ядем. Университетът на името на Джордж Вашингтон – първия президент на САЩ е разположен, както си се полага в столицата на тази държава. Той е един от най-старите американски университети и е и един от най-скъпите в света – обучението в него не е по джоба на всеки.

Негови учени съобщиха наскоро резултати от любопитно свое проучване. Основният извод от него е, че ако искаме да сме здрави трябва да се храним у дома.
Хората, които често правят това навън – по закусвални, ресторанти, кафенета и пр., са много повече подложени на изключително вредни за организма им химически вещества.

Става дума най-вече за въздействие на фталати – пластмасови продукти, които водят до срив на хормоналната система на човека и до различни заболявания.
Учени от университета са анализирали данни, събрани в САЩ за периода от 2005 до 2014 година. Анкетирани са и повече от 10000 души, от които над 60 на сто са се хранели извън дома си. Учените са потърсили връзката между храната, която са яли хората и количеството фталати в организма им.

И така било установено, че у тези, които често обядвали по столове, ресторанти, закусвални, барове и пр., количеството фталати в организма им е било с около 40 на сто по-високо в сравнение с това у хора, които са се хранели у дома. А при тинейджъри, хапвали навън, този показател е бил още по-висок – над 55 на сто.
Интересно е, че ако сандвича е бил приготвен у дома, а не е купен отвън, то количеството фталати в кръвта е било много по-ниско.


Фталатите са много евтини и затова масово ги използват, включително и в козметиката. В заведенията за хранене те са също навсякъде и то в огромни количества. Те са в ръкавиците, с които се взема и ни се подава храна, в хранителните пакети и контейнери, в приборите за хранене, в кухненската техника за обработка и приготвяне на храна…


Проблемът е, че фталатите имат свойството да се акумулират, натрупват в организма и така постепенно, но сигурно да ни тровят. Когато ядем извън дома и ги поемаме, те атакуват черния ни дроб, бъбреците, дихателните органи, цялостния ни хормонален фон. С тях е свързана опасността от рак, диабет, безплодие, всевъзможни астми и пр.
Изследването е проведено в САЩ, но учените отбелязват, че замърсяването с фталати е много широко разпространено и в Европа.


Някои групи от населението са повече подложени на влиянието на фталати отколкото други. Особено уязвими на токсичното въздействие на тези вещества, са бременни, деца и тинейджъри.
Но не е достатъчно просто да се храним у дома – от съществено значение е и как ще си приготвяме ястията. Нещо повече: този процес се оказва много по-важен, отколкото това, какви хранителни продукти ще използваме.

Учени от Медицинската школа в Mount Sinai (Ню Йорк) говорят за появата на нов тип отрови (токсини). Според тях те са фактор на повишен риск за сърдечни болести и метаболични разстройства. Този клас токсини, наречени AGEs, постъпват в организма ни при консумация на пържени храни, като месо и сирена. AGEs се произвеждат също при стерилизация и пастьоризация на храни и са причинители на възпаления, диабет, бъбречни заболявания, болестта на Алцхаймер.


Високи равнища на AGEs са забелязани в кръвта на здрави хора, като основен причинител за това са количествата употребявани от тях калорий, захар, сол, мазнини. Техният излишък означава развитие на токсични процеси в организма. Изследване е показало, че колкото по-висока е консумацията на хранителни продукти, богати на AGEs, толкова по-високо е и равнището на маркерите на възпаления.

Прекомерното хранене с пържени храни например, претоварва естествената способност на организма да изхвърля AGEs. Или другояче казано те са оставали и са се натрупвали в организма, предизвиквайки различни заболявания.
Решение на проблема има: да си приготвяме храна на пара, да задушаваме продуктите, да готвим при ниска температура. Тези прости подходи се оказват много ефективни – с тях сме в състояние да намалим равнището на отровите наполовина.


Добре е да помним, че ако съкръщаваме вредните вещества AGEs и фталатите в кръвта си, то ние реално увеличаваме продължителността на живота си.
Хипократ (460 пр.Хр. – 370 пр.Хр.) – бащата на медицината и най-великия лекар на Античността, ни е оставил една мисъл, за която днес малцина се сещат: храната е твойто лекарство, лекарството е твойта храна. Съвременни изследователи непрекъснато доказват нейната правдивост.

Ето защо е добре е да се интересуваме от света на храната, включително и от това къде да се храним и как да приготвяме това, което ще похапваме.
Но само, ако искаме, разбира се, ние и децата ни да сме здрави.